Честито, Чери !!! Много хубаво име!!! Да е жива и здрава и много щастлива! И аз си мислех, няма ли да се ражда вече, аз колко по-рано бях заложила

Честита Михаела  Да е здрава, щастлива и толкова лежерна като семейство Череш 

Честита радост, Чери! Да ви е жива и здрава Михаела,  много щастлива и обичана!
Бързо възстановяване на теб и те чакаме да се ни разкажеш, когато можеш. 

Честита да е Михаела нека бъде умна и разумна,красива и талантлива и много здрава,за да ви радва всички.Много целувки на двете и нямам търпение да разкажеш как сте и как е минало всичко

Честит Рожден Ден, Михаела  Чери, да ви е жива и здрава, да расте безгрижно в смях и игри, да има хубав късмет в живота и да крачи смело по своя път  Дерзай, малка черешке

О, имаме си малка черешка вече! Честито, Чери, да ви е жива и здрава, да ви носи само радост и гордост!

Цитат на: Alichka в 26.09.2018 09:25

Някой заложи ли вече на 2.10., че изтървах края

Аличка, честито - печелиш ексклузивното право да идваш да я гледаш, когато си поискаш  

Благодаря за позитивната енергия и прекрасните пожелания, момичета! Вече сме си вкъщи и се хващам да ви поразкажа как се случиха нещата.





На 25,09 (вторник) бях на преглед и имахме малко намалени движения и проблем с тоновете. Петък и събота също ми се атори така, но не особено драматично. В неделя сутринта вече реших да звънна за всеки случай в болницата, просто с надеждата да си изврънкам допълнителен преглед.
Отидохме, тоновете бяха малко високи, а движенията все така не особено активни. Но като цяло не притеснително. Лекарката обаче предложи, тъй като се случва за втори път тази седмица, а и съм на финала да предизвикаме раждане. Ние, както знаете бяхме нетърпеливи, а и предвид факта как са протичали раждания на наши приятели тук, решихме, че искаме нещата да са максимално под контрол, вместо да ни връщат до вкъщи за не достатъчно контракции или нещо друго. Съгласихме се и директно ме оставиха в болницата, което беше изненада N1, след минути вече бях с вагинална таблетка и чакахме. Малко не ми беше ясно съвсем какво и как, но целия цикъл беше 32 часа, ако няма ефект се повтаря и така след 64 часа, все още няма резултат влизаш за секцио. Нямах разкритие, но шийката беше еластична. След 6 часа вече имах контракции и 1 см разкритие. Контракциите бяха търпими, дори доста и ме изненада, че ми предложиха обезболяващо, там някъде регистрирах, че явно съм с висок праг на болка. Проблемът беше, залата, в която бяхме - всички жени чакаха за 4 см. разкритие и контракции, за да ги вкарат за раждане. Т.е. след 4 см. слагат окситоцин и те местят в самостоятелна, т.нар. delivery suit. Беше ужасно, чуваха се всякакви звуци и стенания, аз нямаше как да спя, защото контракциите ми бяха регулярно на 3-4 мин. Много плашещо беше. Към 3:45 на 1ви ми изтекоха водите. Беше добре, защото значеше, че няма да чакаме 64 часа, а само 24. Там последва ужасна ситуация с момичето до моето легло. Малко след моите води, беше много страшно да го слушаш от страни и да знаеш, че те чака същото. Изпаднах в паник атака. Добре, че в това време стана така, че изведоха всички момичета и аз останах сама в залата (с Теодор). Той спеше, аз обикалях търсех си къде ми е най-удобно и неболящо. Залата сама по себе си беше много хубава. Имаше топки, супер чиста баня с вана, малко вътрешно дворче с пейки, близо беше до кафенето и имаше обособена зона с фотьоили и телевизор, където вървеше “Приятели“.Иначе леглата бяха разделени с перденца. Та реално, ако се абстрахирах от болката се чувствах супер комфортно, плюс фактът, че имах бутонче и за всичко можех да си викам акушерката. Всички акушерки бяха много младички и суууупер екстремно мили. Страшно съм доволна.
Въпреки това решихме, да не си го причиняваме и на сутринта да поискам секцио. Дойдоха две лекарки при мен и пак ми донесоха от 9 морета вода, колко не е добра опция. Сутринта на 1.10 в следствие на стреса ми намаляха контракциите, а момента да махнем таблетката наближаваше. Махнахме я в 2 на обяд и зачакахме връщане на контракции. Така и не се появиха. В един момент, наистина само се чудех защо съм там. Грам болка и индикация на раждане нямаше. Междувременно Теодор беше отишъл до вкъщи и беше довел мама. Тримцата си седяхме като на курорт там и чакахме нещо да стане. Вечерта като се смениха акушерките новата дойде и ми каза, че съм в листа на чакащите за родилната зала и като ми дойде реда, ще ме вкарат и ще ми бият окситоцин. Беше все пак някакво случване.

Към 11 без кьорава контракция (за разлика от цялата ми бременност) влязох в залата където си поисках директно епидурална. Просто тия момичета, много ме бяха наплашили, като ги слушах предната вечер. Тука е момента да кажа, че пак ми се получи някаква паническа атака, но упойката мина прекрасно. Като ме хвана обаче започна едно лудо треперене от моя страна, което ми се е случвало и преди. Нямаше общо с медикаментите, просто чакането си каза думата. Тресях се ужасно. А се очакваше да поспя, за да се приготвя за напъните. Разкритие 2 см. И се очакваше да расте със 1см на два часа. Лошо ми стана колко щях да съм там.... Да кажа, че в тази delivery suit темата беше есен, фототапета беше есенна пътека. Бяхме аз, мама и Христов. Плюс една акушерка само за мен, нон стоп седеше на монитора и следеше бебка. Като мама не беше предвидена, просто рано ме викнаха в залата и не можах да и организираме прибирането (очакваше се на сутринта да вляза). Още в инструкцията акушерката каза, че е възможно ако бебето не реагира добре на контракциите да свика спешен екип, случвало се често, да не се плаша. След половин час в опит да спя, жената си наблюдаваше монитора, мъжа ми и мама на земята (на нещо като подложка за спане) и на стола, акушерката ме събуди и ме помоли да се завъртя, да видим дали ще има промяна на тоновете. Падаха, каза, че ще свика екипа. Часът беше около 2-3 през ноща на 2ри.
Натисна едно копче и в рамките на 30 седунди в стаята влязоха 10 човека, нямахме време да преведем на мама какво се случва (тя много се шашна), екипът реагира светкавично. Около минута -две се опитваха да върнат бебето към нормален пулс, но не стана и казаха, че влизаме за спешно секцио. За тази минута аз бях успяла да изпадна в такова треперене, че се налагаше хората да ме държат за леглото, беше като гърч. Избитаха ме за секунди и влязохме с операционната. Там беше като филм, само помня, че ги молех да ме упоят напълно, защото не издържах на напрежението. Казаха, че така или иначе ще го направят, защото нямат никакво време. Кислородни маски, едно- друго. Пълен филм. На средата на всичко това, бебка си върна съвсем нормалния пулс и всички си плеснаха ръцете и всичко приключи. Отмениха операцията. Върнаха ме в родилната зала и казаха, че продължаваме да чакаме контракции и разкритие. След може би половин час, т.е. към 4 сутринта на 2ри, един от докторите дойде да ме прегледа за разкритие, което беше само 3 см и не хареса как се държи бебето. Събра екипа отново обсъдихме детейли и рискове и решиха да все пак да влезем за операция, но не толкова спешно като предния път. Ние се съгласихме (аз ухилена до уши и трепереща до безобразие). Вкараха ни в операционната, щях да съм будна, мъжа ми с мен. Абе прекрасно. Докторите до един бяха млади и супер позитивни. Страхотна беше обстановката. Още докато ме подготвяха, ме успокояваха, че след 10мин. ще си гушкам бебето. Казаха, че веднага като я извадят, ще ми я дадат и после те ще си продължат тяхната част от операцията. Беше прекрасно, точно така стана.
Анестезиоложката беше над главата ми (супер красиво момиче) и супер много ме успокояваше, Теодор на стол до мен и той само ми казваха, колко добре върви всичко. След няколко минути чухме малкото мишле да изплаче, но лекичко и много симпатично. Не се дереше, мяукаше си. Дадоха ми я увита с хавлия и покрита с варникс. Казаха ни теглото - 3470гр. и 49 см. Роди се в 5:47 на 2.10.18  Докато си я разглеждаме операцията приключи и само помня, че някой от екипа дойде да ми честити и ми каза, че всичко е минала много добре и без никакви усложнения.
Заведоха ме в recovery room и там бях под наблюдение за 1 час, с лекар до мен, който ми записваше показателите на всеки 5 мин. Междувременно бебка си беше кожа до кожа с мен от момента на раждането. Там я пробвах да суче и започна от раз, като приказка. Бяхме сами в тази зала, мама и Теодор звъняха телефони да кажат новината, а ние се гушкахме.
Аз не се справих. Справи се мъжа ми и екипът. Всички се опитваха само да ме успокоят. Ароматерапия ми правиха, броихме, говорихме... Държаха ме, помагаха ми, аз бях жив треперещ труп.
От там ме качиха в общата стая. Пак така разделена с перденца и бутон да си викам акушерка при нужда.
Бебето си имаше креватче, плътно до моето, а моето легло беше асансьорно и можех да си го вдигам както искам само с дистанционно. Е няма такъв кеф Разказвам така, защото никога не бях влизала в болница и всичко ми беше интересно.
Акушерките бяха супер мили, наистина пристигаха до минута като натисна. Виках ги за обезболяващи, за въпроси с кърменето, да ги питам дали на малката не и студено... абе всякакви глупости.

Храната беше на количка: пристигаше в коридора и съобщаваха. Изилизах и си избираш между 2-3 топли неща, имаше пакетирани сандвичи и салати, разни сладки неща и плодове. Можеш да си вземеш колкото неща искаш.
През няколко часа носеха каничка със студена вода, три пъти на ден минаваха да предлагат чай и кафе.
В 6 вечерта, 12 часа след раждането дойдоха да ми сменят чаршафите, превръзките, да махнат катетъра и да ме накарат да стана. В това време се оказа, че малката е повърнала, аз дори не забелязах. Санитарката я видя и набързо я оправи. Даже и смени памперса и я преоблече, за което бях много благодарна. (Мама и Христов си бяха тръгнали и аз бях сама). Станах, раздвижих се и така до следващия ден вече си ходех за храната сама. Изписаха ни в 14:45 на 3ти.
На 4ти дойде акушерка вкъщи. Тази, която ме следеше в края на бременността. Много я харесвам. Прегледа бебка и каза, че всичко изглежда добре, махна ми превръзката и оставихме белега да си зараства. Шева е много тънък и мисля, че няма да си личи съвсем скоро. На следващия ден вече си бях напълно в движение, направихме около час шопинг с Христов, защото канихме приятел в събота и трябваше да вземем продукти.
Съответно в събота станах, боядисах си косата, епилирах се, изкъпах се, накъдрих се (бебка беше супер, само ядеше и спеше, остави ме да се вкарам във вид) и гостите дойдоха. Около 10 човека бяха, имаме много подаръци, картички, цветя и много положителни емоции.
Съседите ми бяха украсили къщата, другата съседка пък се появи с един много красив букет на вратата ми, третите ни бяха пуснали картичка...   Страхотна седмица имахме. Много хубави емоции.

Сега се гледаме, Михаела е тихо и спокойно бебе - за сега. Хапва много.
В неделя имахме посещение от акушерка отново. Свалила е само 20гр., изкара една бърза жълтеница.
Памперсите са порядъчно пълни, силна е, много добри рефлекси има, като цяло много положително се изказа за всичко и каза, че изглежда едно напълно здраво бебче. За което можем да сме само щастливи  

Днес мислим да ходим до пощата, която е на края на улицата и това да ни първата разходка. Утре има час за фотосесия, в сряда ще ходим да вадим акт за ръждане. И така... всеки ден нещо ново и вълнуващо.  

Е, Чери как не си се справила, нали има бебе на лице. Да ви е жива и здрава и все така кротичка

Прекрасна новина! Аз някъде съм пропуснала май, да ти е здрава малката черешка и много щастлива да е по пътя си.

Справила си се, щом мама и бебе са на лице, значи си се справила. Другото е вятър... не ти пише на челото как си роден, а и не дават допълнителни точки в класацията за перфектната майка за естествено родилите. Даже много геройски и земно го описваш, на мен не би ми понесло да ми охкат и ахкат още раждащи, особено пък за първи път, ако ми е. И сега да ми се наложи да избирам, пак критерий ще ми бъде да съм в индивидуална зала и да не виждам други родилки.

Госпожицата щом е свалила само 20гр. и се храни добре, бързо ще почне да налива бузки 
Чери, колкото и добре да си, почивай повече. Сега ти е времето, те всички в началото спят и кротуват, възползвай се. разходки и щопинги има кога да правиш, сега възвръщай сили, емоционални и физически.
Кажи как реагира кучето на бебето . Ревнува ли?

Цитат на: svekarva в 08.10.2018 16:40

Госпожицата щом е свалила само 20гр. и се храни добре, бързо ще почне да налива бузки 
Чери, колкото и добре да си, почивай повече. Сега ти е времето, те всички в началото спят и кротуват, възползвай се. разходки и щопинги има кога да правиш, сега възвръщай сили, емоционални и физически.
Кажи как реагира кучето на бебето . Ревнува ли?

Да подкрепя мъдрия възрастен, минала си чрез операция все пак, възстановявай се, почивай, храни, на двора излизай но не прекалявай, държи те един андреналин сега явно.

Понеже минах през подобно, нормално+секцио,справила си се чудесно, при мен всичко беше 2 часа, а ти колко време си издържала! Мама герой!

Честито още веднъж Чери!Няма такова нещо, като не се справих!Справила си се и то перфектно.В това състояние всяка жена е слаба и лесно ранима.Щом мама и бебе са живи и здрави, значи всичко е наред!
Наистина те държи адреналина в повече и аз бях така след раждането и можех да обърна света, но после стана "весело". Почивай сега и дано малката черешка е така послушна и поспалива и в бъдеще!

Хехе, датата я свързвам с рождения ден на дъщерята на наше приятелско семейство. Тя е упорита, ученолюбива и винаги много усмихната млада жена - все позитивни качества.

Хич не си се провалила. Цялото чакане накрая е фрустриращо. Когато влизах да раждам Мария при планово секцио, цялата се тресях. Вече бях лягала под нож, но не ме плашеше това. Беше ме страх как ще приключи всичко. Добре, че акушерката се забави да си спасява колата от "паяк", че екипът да има време да ме разсея и предразположи с приказки. Това са много силни емоции и никой не може да каже как ще реагира в дадения момент.
Тепърва ще има важни моменти и съм сигурна, че ще се събереш тогава

И от мен едно - отделяй време за почивка