А аз не само, че посещавам, ами съм и организатор. Миналата година реших, че съм в настоение като се прибирах към България и ги събрах към 12-14 човека. Много добре ни се получи. 
Интересно ми беше, хем сме същите, хем тотално различни. Но останах приятно изненадана от всички, без едно момиче, на което в един момент се изредихме 5 човека да и кажем, че е спряла в 9 клас.

Мен нещо сериозно ме наболява гърба, а е само сряда и то не минала като работен ден за мен още.  Не е добре, преди чак към четвъртък вечер се обаждаше, сега по-рано....

Ние излизахме, МОника кара тротинетка, тича след сапунени балони и сега е легнала да спи Да видим кога ще заспи.Аз пуснах пералня и мисля малко да си почина като заспи и да пошия гоблен Тва преди 2 години, даже преди 1 някой да ми беше казал, че ще го правя с нея, нямаше да повярвам!

Аз също организирам срещите на випуска от техникума. Много им се радвам и обичам да се виждаме.Знам кой ще дойде, кой не и кой ще направи някоя глупост.Не са се променили много.То колкото акъл са имали тогава, толкова е и сега, само видоизменен Днес ме сюрпризира домоуправителя, ще има общо събрание и иска аз да поема неговата работа.Та още една длъжност в характеристиката ми.

A, ние все още гледаме да се събираме поне веднъж годишно за ъпдейт кой какво, пък наличието на социална мрежа улеснява съвсем нещата Иначе да, повечето говореха колко са успешни, няма лошо де, просто ми беше странно колко им е далечна темата с децата  
Хихи Рони ми то си е за вълнение, важно е да си допаднеш с човека, който ще се докосне за пръв път с детето ти Разкажи после!
Домашни дюнери и ние си правим и се омазваме от кеф, само че месото просто го мариновам и после на тигана, такива сложни схеми с фурни и тн не са за мен   Обичам да ми е лесно и бързо.
И мойте наблюдения са, че има спад Пинк, но май е за сметка на семейството, та пак се връщаме на горната тема  
Май съм ви разказвала как преди време засякох една съученичка и тя като ме видя и се ентусиазира да говори какво било по математика в 9ти клас, за учителка, контролни, кой какво преписал   И аз бях   Верно ли още тва я вълнува, няма ли си други мисли в главата вече  
Иначе снощи си умрях от смях с едната колежка, наскоро започнала работа в администрацията на Кауфланд. Обаче хората като чуят, че работи там и си представят как реди касетки с плодове. Та писал ѝ някакъв стар познат какво що, питал я къде работи и тя - Кауфланд. И въпросният помислил, помислил и казал е, ми то все от някъде се почва
Маги, радвам се, че е достатъчно добре Моника да тича след сапунени балони и да кара тротинетка 

А, то няма лошо за такива срещи. Както казах - тотално се пръснахме. От гимназията много малко хора останаха да учат тук, а от заминалите  да учат някъде другаде, май само 2 се върнахме в Пловдив. След 5 години заедно наистина всеки познава добре другия и да се правиш зорлем на интересен не върви. Та хубавата среща става след това пречупване "Вижте ме кой станах"
Този техник така ме издразни Много мразя да ми обясняват колко съм тъпа за неща, за които не съм индианец. Отделно мразя да ми се омушват вкъщи с обувки. То вярно от коридора до кухнята е гранитогрес, но въпросът е принципен. ММ е дваж по-издразнен, че въпросната част трябва тепърва да я поръчват и до месец да я монтират. За успокоение и от безсилие им лепна красив епитет
Отивам да чета книга вън, че и без това дребният не ще да заспи вкъщи
Адектед, и ние се вълнуваме с теб Помня как Фери ни разказваше всичко подробно.

Приветски!

Днес съм много дейна, започнах си самоинициатвно един проект, направих си проучване, направих си срещи, презентация и сега нямам търпение да я покажа, повдигна ми настроението. Ей сега ме зарадваха че са ми оправили тИлифоня, беше му се счупила камерата, и бях се подготвила 1 месец да го чакам от ремонт. Ама кажи му късмет че човека от сервиза е приятел на наша колежка която точно се занимава с гаранциите на служебните телефони и го оправи за 1 ден 

Относно срещите със съученици и колеги, все ги пропускам, но причината е че все са се падат във време в което имам важни ангажименти. Реално тези срещи (alumni meetings) са за networking и целта им е точно това, всеки да си каже какво работи, каква позиция е заел как се е развил.Честно казано аз бих желала на такива срещи да си говорим точно за това, а не за деца и семейство. На нашите срещи от гимназията това е задължителна част от програмата, всеки да разкаже за себе си. В университета където завърших магистратурата също се поддържа база данни с алумни и тяхната позиция и развитие


Рони успех, дано си избереш бързо твоята болница

Маги завидях! как имам нужда от нищоправене 

Леле момичета, като ви чета как протича бременност с България, чак ми се струва странно... Казвала съм, а и всеки, който е бил насам го е казвал, тука те държат 8 часа след раждане и довиждане. Ако ще и Мидълтън да си. А вие какво избирате, какви връзки създавате.... Не твърдя, че едната или другата практика е правилна, за мен истината е някъде в средата. Просто ми е интересно колко различно е... Да не вземе някой де се обиди де, разсъждавам си на глас...

Хелоу!
Само няколко снимки видях от Грамитата и не съм впечатлена, но са по-добре от глобусите.
Срещи на класа и аз преди организирах, сега на мен не ми се занимава и суответно не се виждаме   , даже миналата година станаха десет години от завършването, ама не ми се занимаваше и не сме се организирали. Виждам доста от съученичките си по парковете с децата и така. Но пък днес си видях госпожата по биология и нея често я виждам в квартала. От университетите си контактувам само с определени хора ,сбирки не правим.
Адиктет, айде успех и чакаме да разказваш.
Чери, на мен това че бързо те пускат ми харесва, ама това че едва ли не до 12г.с. не те смятат за бтеменна и ако нещо се случи не вземат мерки хич не ем кефи. Наистина някакво сеедно положение е златната среда.
Миме, ти не си мисли, че Ники ходи като голям човек. Площадката ни е на около 400-500м от блока. Аз ги ходя за под 5мин, с Ники отнема към 10-15. Той спира, иска да ходи в калта /където е кучешка територия и буквално е осеяно с мини/. Ама не ми се сваля количка за толкова малко разстояние, а и да свиква да ходи и да си измори. Ако не бяхме навлечени щях в раницата да го пренасям, ама сега с тия дрехи  .Аз чакам и се надявам пак да го нося, но като сме без якета. Сега не сме я ползвали от много време раницата.

Цитат на: Cerise в 31.01.2018 14:02

Леле момичета, като ви чета как протича бременност с България, чак ми се струва странно... Казвала съм, а и всеки, който е бил насам го е казвал, тука те държат 8 часа след раждане и довиждане. Ако ще и Мидълтън да си. А вие какво избирате, какви връзки създавате.... Не твърдя, че едната или другата практика е правилна, за мен истината е някъде в средата. Просто ми е интересно колко различно е... Да не вземе някой де се обиди де, разсъждавам си на глас...

На една колежка сестра и роди в Холандия ония ден. Отишла в 22:00 с контракции, в 00:20 родила, в 02:20 вече я изписали. НООО! Идва акушерка всеки ден по 12 часа вкъщи в продължение на месец да се грижи за детето и за майката

Обаче както и да го гледаме, здравеопазването тук е по-добре. Особено сравнено с ЮК. Имам позната по трънливия път на ин витрото в ЮК, 4та година се бори и преди месец и беше първия опит. Тук щеше да е родила вече. И то се стигна до опит защото подготви от тук доста изследвания и попадна на грък лекар който и съдейства. Таааа не мерси!

Здравейте!

Ние ходихме в парка и не излязохме от пясъчника. Само, ако видеше някое дете с по-интересна играчка и тичаше да иска да я види...а те пък децата все едни недаващи.  После извадих доволно количество пясък от обувките.
Станах свидетел и на това как един баща едва не наби едно момче, което уж било ударило сина му. Ама голямо викане беше, само че не го плесна или поне аз не видях.  После ги поведе към училището, кой знае за какво.

Пинк и аз я харесвах като по-малка. Сега роклята й не ми допадна.

Преди 3 години ни беше срещата на класа. Тогава почти всички се събрахме. От Уни не сме правили срещи, защото всички сме от различни краища на България. Аз поддържам връзка с няколко човека от там и толкова.
Аз харесвам на какъв етап от живота си съм. Имам си Семейство, нещо за което винаги съм мечтала.  Кой каквото иска да го вълнува. Не може всички да сме еднакви. За мен е нормално на тези години да си създал вече семейство, но за другите не е така. И аз им се чудя, но всеки си избира живота. 

Хаха, Маги, и аз така в момента не мога да си представя да ги правя тези неща след 1-2 години, но сигурно и това ще стане. 

Рат, сигурно и аз не бих тръгнала с количката за такова разстояние. Но както казах на мен всичко ми е далече. За да стигна до парка трябва да вървим 20-25 мин и то не бавно. Не, че са много, но с дете се усеща още повече.

Дояло ми се е зеле с месо и ще ходя да запретвам ръкави. Като знам колко време ще го кълцам това зеле, зле ми става, но съм се подготвила. 

Хубав, слънчев ден от мен! 

Здравейте

Днес разделих разходката на 1 час преди обед и един след и така не носих 12килограмов тодлър. Но пък но обяд се прибира дерящ се от рев.

Ние сме имали три срещи на класа и съм била и на трите. За семейство и кариера разпитва класната, ние по скоро си спомняме разни случки. Организира ги едно момче, което вече няма роднини тук и спи на хотел. Идват и други, които са от близки по-малки градове и спят на хотел. А има и такива, които си живеят във Враца и не идват. Много му се чудя на ентусиазма на това момче.
Аз нямам приятели от гимназията, само във фейсбук сме приятели.

Булче, много ама много е относително. Хванала съм се да меря плюсове и минуси на живота в България и в UK. Ту на едната страна ми накланя, ту на другата.
Не са съвсем така нещата с ин витрото. По скоро е изключение, дори моите впечатления са, че карат на конвейр ин витро, дори да може да се стигне до бременност по друг начин.

Аз не говоря само за изписването, а за това коооолко запознати са жените, как говорят с термини, проценти и тн. Повече от фармацефт са запознати с лекарствата. И това се провокира от докторите, казвала съм си мнението и друг път. Иначе Рат и това е малко градски мит, че не се прави нищо до 12 г.с., оказа се, че към всяка болница има early pregnancy unit където отиваш и те преглеждат според оплакванията. Проблема им е това, че тия патки по регистратурите не са запознати и за елементарно нещо звъниш на 18 номера, докато попаднеш на някой, който може да съдейства. Убедена съм, че голяма част от жените отговарящи на телефоните при личния лекар не го знаят (за early pregnancy unit имам предвид.)  

Миме, изчакай малко да порасне Алекс и малко след 2-те години ще видиш как ще крещи с цяло гърло МОЕ и ще реве, ако някой му вземе играчката.Нормално развитие е.А за бащата, нямам думи, но са така масово!

Чери, много е относитлено, но дори от срещите ми с жени от УК от техните организации имам в предвид, смея да твърдя, че тук е по-добре положението.Това, че аз съм заинтересувана и ровя, питам и знам много не означава, че всички са така.Повярвай тия неща ги знаят само питащите и хората който искат да знаят.Дори в Англия да живея пак ще съм така.Но има много по-голямата част, които идея си нямат какво им правят и защо.Дали е конвеир, ами конвеир е навсякъде.В УК или Германия виждаш лекаря само по време на стимулация, няма обсъждане на резултати, няма допълнителни консултации.Личното отношение е в пъти по-малко.Но ние сме южен народ, обичаме всичко да ни е по-близко, да сме по-близки с лекаря, ембриолога и т.н.Мен ме фрапира това да не виждам личния си лекар, да не мога да си пусна изследвания, защото според него няма смисъл.С моето Хашимото и хиляди липси, тия изследвания дето сега направих абсурд да ги пусна при вас.Масово хора живеещи в УК се връщат в БГ, за да си пускат изследвания.
Леля ми и чичо ми които живеят от много години вече там, може би 20 вече, идват тук за сериозни изследвания и на зъболекар.Леля ми имаше големи проблеми с гърба, диагностицираха и ги тук и тук я лекуваха, в УК беше всичко е ОК, пий това и ще се оправиш, и така смениха 10 хапа, а да и не беше виждала ГП-то си.Само по телефона.
Та наистина плюсовете и минусите са много!Много е трудно.Мен друго не ми понася тук.Простотията и това, че не се спазва никакъв ред!

Адиктед, забравих да питам в Токуда ли ще раждаш при коя лекарка? 

Снощи с баща ми си говорихме за здравеопазване, та той каза, че много се дразни като някой каже, че в-еди-коя-си държава всичко им е безплатно, без да се отчита разликата в осигуровките или как  хора на неговата възраст (50+), казва ли, колко по-добре било преди 1990. И пак ми разказа любимият си пример с приятеля му в САЩ, който не си плащал осигуровки, но си счупил ръката и се наложи операция и за три дни в болница платил 25 000 долара.

И мен ме дразни простотия и липсата на ред!

абсолютно съгласна с Маги. За конвейъра тук не съм съгласна. Понеже и аз като Маги чета по тая тема и знам доста повече от средностатистическата жена мога да ти дам хиляди примери. Моя колежка отиде във Франция при ин витро специалист и той се беше хванал за главата. Казал че там никога не биха направили тези изследвания ( говорим за генетчини, имунологични и ПИД) и наистина не знае как бих могъл да помогне, да си се връща обратно в България. Единствено дето знам в Турция където прилагат малко по иновативен метод.
За моята позната пък няма да ти казвам през какво мина, за да им докаже че е за ин витро... безумно дълго време я стимулираха без да търсят причината. Пак казвам добре че летеше милата до тук за да се изследва

Минусите са абсолютно тези които Маги описва, неуредеността, простотията... но и за това има начин да се справиш с нея.

Панде чичо ми казва че в Германия първо ще умреш, после ще ти дойде часа при специалист...

Ами не знам, не мога и да споря, защото всеки си има примерите. И личния опит. Може би аз имам късмет или подход... не е като да ми е минавало всичко по мед и масло и директно да са ме насочвали към специалисти за всичко, но опраделено винаги съм стигала до такъв, когато съм пожелала.