12.01.2018 08:46
Добро утро!
Снощи голяма говорилня е станало. Сега ще ме карате да ровя из кошчето, ако нещо е имало допълнително като клюка

Мери ми, за жилище да ти кажа - ние теглихме кредит, малък (на фона на останалите), ипотечен. Беше ужасно! Такъв стрес брахме, докато не свикнахме с мисълта. Просто до този момент никога не сме имали нищо на изплащане - нито телефон, нито телевизор, нито кредитна карта. После нещата си дойдоха на мястото и приехме мисълта. С падането на лихвите и преговорите с банката след около месец може да се похваля, че 1/3 от кредита си е заминал като време. А сякаш беше вчера!
Мисълта ми е, че наем не се изплаща. Хубаво е човек да има заделени пари и да не разчита само на кредит за 25-30 години, защото тогава ще му се наложи да прави компромис. Ние компромис с местоположение, етаж, квадратура не правим!
Състоянието при нас беше късмет, но винаги може да се направи ремонт в последствие. За кредита ние определихме сума, която да е по силите ни. Отделно, когато преценим и можем, правим извънредни вноски директно по главница. Така отпадат част от лихвите, а няма и такса за преразглеждане. Не че накрая ще сме на печалба от банката. Печалбата е съвсем друга - твое жилище, удобство, спокойствие и тн.
За децата - ние рано бяхме осъзнали какво искаме. Не стана бързо, но пак до 30 години с две деца мисля е ОК в нашия случай. Кумовете и кумците ни са интересни гледни точки, а сме горе-долу на едни години. Кумът ни беше готов за бебе. Кумата - не. Имат дете, но тя така и не прие с удоволствие грижата за едно малко човече. Не че не си обича детето! Гледа го някак между другото като се почне с нежеланието да го кърми, разхожда и разни такива уж дреболии. Разликата в тези възгледи сякаш ни отдалечи една от друга. Дано някой ден, ако имат второ, да изпита малко повече радост. При кумците е друго. Кумицата каза, че й трябва време за стъпката бебе. Тя се утвърждава на работа, има планове за ремонт в жилището и тн. Кумецът е сякаш готов за тази крачка, но я изчаква. Това си е решение и на двамата.
И май когато човек не е готов, по-добре да намери първо себе си.
Що се отнася до подходящото време - може никога да няма такова, да. Осъзнатото майчинство е такова, при което има лек страх дали ще се справиш, дали ще успееш да отгледаш достоен човек. Това сякаш е лампата - готов/а съм за бебе.
Ей това много ме развесели тази сутрин! И аз казвам - ще стане 
После пак ще намина
Лек ден на всички!
Снощи голяма говорилня е станало. Сега ще ме карате да ровя из кошчето, ако нещо е имало допълнително като клюка

Мери ми, за жилище да ти кажа - ние теглихме кредит, малък (на фона на останалите), ипотечен. Беше ужасно! Такъв стрес брахме, докато не свикнахме с мисълта. Просто до този момент никога не сме имали нищо на изплащане - нито телефон, нито телевизор, нито кредитна карта. После нещата си дойдоха на мястото и приехме мисълта. С падането на лихвите и преговорите с банката след около месец може да се похваля, че 1/3 от кредита си е заминал като време. А сякаш беше вчера!
Мисълта ми е, че наем не се изплаща. Хубаво е човек да има заделени пари и да не разчита само на кредит за 25-30 години, защото тогава ще му се наложи да прави компромис. Ние компромис с местоположение, етаж, квадратура не правим!
Състоянието при нас беше късмет, но винаги може да се направи ремонт в последствие. За кредита ние определихме сума, която да е по силите ни. Отделно, когато преценим и можем, правим извънредни вноски директно по главница. Така отпадат част от лихвите, а няма и такса за преразглеждане. Не че накрая ще сме на печалба от банката. Печалбата е съвсем друга - твое жилище, удобство, спокойствие и тн.За децата - ние рано бяхме осъзнали какво искаме. Не стана бързо, но пак до 30 години с две деца мисля е ОК в нашия случай. Кумовете и кумците ни са интересни гледни точки, а сме горе-долу на едни години. Кумът ни беше готов за бебе. Кумата - не. Имат дете, но тя така и не прие с удоволствие грижата за едно малко човече. Не че не си обича детето! Гледа го някак между другото като се почне с нежеланието да го кърми, разхожда и разни такива уж дреболии. Разликата в тези възгледи сякаш ни отдалечи една от друга. Дано някой ден, ако имат второ, да изпита малко повече радост. При кумците е друго. Кумицата каза, че й трябва време за стъпката бебе. Тя се утвърждава на работа, има планове за ремонт в жилището и тн. Кумецът е сякаш готов за тази крачка, но я изчаква. Това си е решение и на двамата.
И май когато човек не е готов, по-добре да намери първо себе си.Що се отнася до подходящото време - може никога да няма такова, да. Осъзнатото майчинство е такова, при което има лек страх дали ще се справиш, дали ще успееш да отгледаш достоен човек. Това сякаш е лампата - готов/а съм за бебе.

Цитат на: магито в 11.01.2018 16:28
Ще стане, де ще ходи, само да е една идея по-спящо от Моника!
Ей това много ме развесели тази сутрин! И аз казвам - ще стане 
После пак ще намина

Лек ден на всички!
И сега в главата ми се върти маршрут до личния с колата, защото трябва да отида да си взема направление и ще стане, неволята учи.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)

На мен ето това ми идва прекалено и закъсняло...ма живи и здрави да са, да си ги изплатят
ММ твърди, че се е усетила, че не ме вижда сутрин и става за да я нагушкам
Иначе няма Мама, само тата 
Колкото аз обичам да спя, толкова тя не обича 
Ма може би си права, на нашите блокът също е относително нов и по-интелигентно населен, та може би затова 
