МериМи, мисля, че ако искаш да ти кажем да отложиш бебето още, не си на правилното място. С две ръце гласувам ЗА бебетата по принцип, разкошни са, няма такова щастие, пък времето никога не е подходящо. Все ще има работа, стрес и грижи. Майчинството ме промени към добро, разбрах кои са важните неща.

Киви, е права много майки сме се събрали тук

Бебето ти дава друг поглед над живота и важните неща.Променяш си мисленето.Но трябва и ти да го искаш, да си осъзнат, а не просто да ти се случи, защото не знаеш как ще изперкаш с раждането му.

Добър ден!
Киви, у нас е същото- шефа не се отдалечава от млякото си. Дори понякога не ми дава да му обърна гръб   . Може да не се сети и цяла нощ, но разбуди ли се, само така заспива.
Наде, много много тъпа ситуация! Дано накрая се окаже за добро!
Булче, гуш и дано бързо минава!
Мери ми, те са ти казали вече, но и аз да си кажа. Първо бебето не винаги става по поръчка, решаваш че днес си готов и след 240дни гушкаш бебе. Второ, когато бебето вече е факт някак нареждаш другите неща и живота си върви, детето си расте...
Миме, браво че Алекс е по-добре. А тм го изолирай в някоя стая и с маска. Аз при лл не давам никой да ходи, че е пълно с болни там. Даже тоя месец ни се пада консултация, ама не мисля да ходим.
Тоя грип не знам.какъв е, ама и се моля да не разбираме. Навсякъде е пълно с болни и аз съм на ръба да се преселим на Антарктида или на самотен остров поне. Племеницата и тя била болна, горкото дете вече 10тина дни, от вчера е на инхалации с Вентолин и Пулмикорт. Добре, че девера настоя да отидат на лекар, че сповчред майка й нищо й няма.

Започвам да си мисля, че само ние нямаме HBO. Само първи епизод съм гледала на прислужницата и ще я захвана отново. Като ви чета и не зная как се развиват нещата, не ми е комфортно 

Болните да се оправят!

Мери ми, не го отлагайте толкова детето. Не се знае колко време ще отнеме, а и работата няма да избяга. На мен една от мислите ми винаги е била - първото ок, ами второто кога, все се надявам до 35-36г да съм отметнала и него Имам приятелка на 33 години с 2 деца (на 7г и 9 г). Ми супер й е - децата са големи и самостоятелни и сега се е отдала на кариера и пътувания ( с и без децата).

За жилище мисля, че и пазарът има значение, та си преценете сега какви са условията, кое ви е приоритет - размер, строител, район и т.н. Ние първия път купувахме при пик на пазара и не случихме на строител. Втория път купувахме при начално раздвижване на пазара и взехме от предпочитан строител и много добри условия.

Наде, направо ужасна ситуация! Като не върви едно, повлича и второ и трето. Дано започнат да се подреждат нещата или поне да видиш опциите в ситуацията 

Наде, че те изпуснах, кураж и дано се наредят нещата.И аз като свекърва, като съм оставала без работа съм приемала всякакви оферти по-ниско квалифицирана, защото мразя да съм зависима.Не съм сигурна, че това е правилен подход де!

За апартамента, като знам колко е трудно да се намери добър апартамент на прилична или поне реална цена в София.Сестра ми търсиха близо година.Изключително трудно е там, защото новото строителство са кутийки, строителите масово са некоректни, въобще е веселба!Иска си проучване, ясно да знаеш какво точно искаш и какво ще правиш в тоя апартамент и т.н.

Ох Машка, дано ти се получи това с второто.И аз исках до сега вече да имаме номер 2 ма при мен няма лесно! 

Машка, добре ме подсети какво още щях да пиша. Аз и сега се чувствам закъсняма с децата. Надявах се преди 30 да имам 2, а после и още 1 около 34-5. Еми да, ама живота е това което се случва докато си правим.планове  . А има и още нещо- колкото по-рано имаш дете, толкова повече време ще имаш да прекарате заедно. Ето баба е родила на 20 и майка ми на 60 има жива майка. Мама е родила на 31 и надали аз като стана на 60 ще имам жива майка.

Животът е това което се случва докато си правим планове

Напълно съгласна!

Маги, дано ти се получат бързо нещата този път.
Не стига, че булки няма, ама и ако бременните намалеят - тежко ни Теб и още една съфорумка съм ви предвидила да бременеете тази година.  Сега и Мери ми си запази място в списъка. Адиктет от миналата година заяви място. Дано и други се включат, че бързо свършват местата 

Наде, и аз те пропуснах Много кофти ситуация Надявам се животът да сложи пред теб по-добър път

Не, че не го искам, не знам кога го искам Това с правилния момент много ме обърква   Всички ми казват, че няма правилен момент и винаги ще има нещо за решаване, било служебно, било семейно. ММ е този с мераците за жилище, аз знам, че ще купим, той си е навил на пръстта, че това е приоритет. И аз имах колежка, която роди, докато учихме второто ни висше. В момента голямото й дете е втори клас, малкото е на 2. И тя наистина си гони кариера, знаейки, че повече няма да прекъсва. А тя си работи по първото ни висше в държавния сектор и там излизането по майчинство не е проблем. А иначе сте много прави, че може да не стане от раз. Просто в рода ми са все плодовити с по много деца и някак си винаги съм си мислила, че ще стане от раз. Едва ли не сега, ако решим да пробваме и ще стане веднага Като за начало довечера ще пия повечко вино за изпразване от глупавите ми притеснения и объркани мисли Може наистина детето да ме научи повече, отколкото си мисля и най-накрая да си подредя правилно приоритетите

Рат, за това никога не се бях замисляла. Винаги съм си мислила, че ще имам деца след 35-36 и някъде до към 42-43 ще ги наредя три  

Има и нещо друго, аз не съм фен на прекалено ранното ставане на родител, но и ако се забави прекалено за хората става трудно.Едно дете изисква много енергия и да ви кажа на 37 почти ми е трудно.Не мога да седя като преди будна по цяла нощ, нямам сили да тичам като изоглавена по улиците.Друг е въпроса, че майките дето бяха родили на 27 например приоритета им беше да пият кафе и пушат цигари, а не като мен да обикалят по градинките с детето.Ама аз съм си такава, не мога да седя на едно място.

Правилно време, не знам дали има.Мен ме беше страх като започнахме опитите.Страх, защото от тук нататък ти си всичко за това дете.После не стана и се вманиачих, после се освестих и си казах, абе няма как да не стане и хоп забременях.Е тва цялото преживяване беше в рамките на никакви си 5 години.Да 5 години ходене по мъките, за да станем родители.Като ние сме бърз случай, познавам хора с по над 20 години опити.И ако чакаш до 35 например и започнеш тогава и ако ти трябват 5 години до бременност и възрастта си върви, а от там вероятността за забременяване.

Отплеснах се!Трябва вие да си го решите, да знаете че не ви е притиснал никой.Да не е защото трябва.

Мери ми, аз като човек на границата между двете състояния те разбирам. Годината преди да се оженим си представях, че женим се и правим деца, после рязко не исках точно в този момент, като почна да се трупа стрес аз заисках, ММ пък започна мечтаната работа за мечтаното заплащане и му се услади живота двамата с парички- лайф ис лайф. Това лято може би ни беше най-хубавото откакто сме заедно и тъкмо накрая разбрахме, че другото ще е различно. Да ти кажа още има моменти, в които усещам, че се нагласяме, адаптираме и имаме много неизвестни и вътрешни борби, но предполагам нещата ще се нагласят от самосебе си като си гушнем човечето. От друга страна макар и за кратко видях и какво е да искаш дете и да не става, защото след първия месец, всеки следващ е кошмар и даже помня, че плаках една нощ, защото усещам сиптоми, че пак не сме успели, а вече съм била бременна... та сега като нещо се затръшкам си казвам, че по-добре да се тръшкам с голям корем, отколкото без такъв, защото щях да съм изкукала. Та мисълта ми да напиша това е, че няма перфектен момент, а е въпрос на нагласа и благословия и в крайна сметка на засичане на нагласите на двама души без никой да се чувства насилен за нещо, за което не е готов. Истината е, че като чуеш тупкащо сърце вече всичко останало ти се струва маловажно, а представям си накрая розовият вързоп каква магия ще е  

Мери ми, не мислех да навлизам в сивата зона, ама и аз някак си имах исещането че ще сгане от раз при нас. Е да стана, ама колкото бързо стана, толкова бързо и свърши. После пък се оказа, че не става. Та то не е точна наука.
Точен момент няма и никога няма да има, трябва да си го създадеш/те. А и едното не пречи на другото. Вие си търсете апартамент, няма да пътуваш със совашка до Марс все пак  
Маги, и аз съм те предвидила за тази година. Даже имам и усещане, горе-долу кога ще ни зарадваш, ама ще си трая и ше стискам палци.

Сетих се и още нещо положително - колкото по-млад си, толкова по-лесно организмът се справя с безсъние и тн, щото ако ти се падне някое таласъмче да не спи и да реве и ти си на около 40 май по-трудно се понасят
Никога не е точният момент, няма и да дойде, колкото и да го чакате   После като родите едно ще се чудите кога второто, ако искате и така
И аз стискам палци за Маги 

И аз да кажа за Маги, че стискам палци и имам хубаво усещане, че така като гледам 2018 самичка ли ще си я бутам

Благодаря за подкрепата момичета.Ще стане, де ще ходи, само да е една идея по-спящо от Моника!А пък аз чакам още две дами тук, ама ще си замълча.Имам усещане, че едната ще е по в началото на годината другата към края!Ама времето ще покаже

Точно така, Маги! Няма.къде да ходи! И ше е спящо, пък току виж и Моника взела да спи 
Ох, кажете какво готвите? Тотално съм зациклила на темата.