То станало ракиено време, ама да се разпиша.
Месецът ни продължава да е ужасен. Брат ми е претърпял ПТП. Леко е, той е добре, но колата е на ремонт. Много нанагорно ми идват такива емоции. Не знам и на него какво му става. Нещо хич не му върви напоследък.
ММ пък си е пробил пръста. Уж казва, че е добре, но колко е вярно или го казва, защото знае каква паника съм.
По въпроса, който писах - аз не, че се вълнувам нещо, заради Алекс, но често го чувам този израз. Не знам дали да вярвам и затова питам тези, с по-големите деца.
Моята бременност беше супер лека, раждането ми трудничко. Алекс отсега ми спира тока, хаха. Но честно казано предпочитам така, отколкото да е някакъв залупен. Сега покрай зъбите има моменти, в които е кисел, мълчалив, изглежда ми тъжен, а на мен ми се къса сърцето. Искам да дивее и да е щастлив.
Забравих да питам
Али, каква е тая джаджа за рязане на хартия?