+1 в клуба на неспалите

Днес едвам станах от леглото и хубаво, че съм вкъщи (home office).
Руми, обещах ти до петък рецепта за мидите, сложила съм я тук -
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,14491.new.html#new Не гарантирам, че съм се справила добре с описанието, за първи път на мен ми се налага да пиша рецепта

Обикновено съм от изпълняващите

Изкарах книжка преди 13 години

Като го напиша така и се стресирам, че годините ми вървят напред

Татко ми подари кола, когато имах само 4 часа кормуване. Та си карах и малко нелегално

С годините ставам все по-уравновесен водач, не съм изпитвала страх зад волана в началото, но съм изпитвала напрежение при шофиране на магистралата, когато е натоварен трафика. Обаче в последно време ми се струва, че всички са станали по-толерантни и рядко има малоумници.
Маги, мога да те посъветвам само да караш със скорост, която ти е комфортна и те кара да се чувстваш уверена и добре. Рефлексите се придобиват с опит, километри

Поне в началото не бъди строга към себе си. И най-вече да не си посмяла да мислиш за катастрофи, как ще блъснеш някой или той теб. Тези мисли ги дръж далеч. В градски условия те не са страшни и е само ламарини. Вкъщи всички имаме по няколко зад гърба си и не сме спрели да караме. Да не си помислите, че ние сме виновни

В повечето случай катастрофите са моментни ситуации, някой се заблуждава, че ще се случи едно, а се случва друго. Имах следния случай, аз съм в задръстване в София на кръстовище, намирам се насред кръстовището пред мен е задръстено и зад мен е задръстено. Минала съл между две коли в кръстосаната посока. И изведнъж единият решава да даде назад, за да направи място на кола да мине пред него. Дава назад и ме удря директно в моята врата (шофьорската) и почва да си ме бута назад, без да се усети какво прави

Бипнах му, свести се

Излизат от колата момче (шофьор) и баща му (пасажер). Викам му на момчето ти не виждаш ли в огледалата, че съм зад теб и пресичам кръстовището. То милото: "Ами той татко ми казваше колко назад да давам."

Аз му викам: "И той като ти казва, ти огледала нямаш ли си да погледнеш?" То се панира. И си викам няма смисъл... Извод: дори инструкторът/мъжът/бащата/сестрата/лелята/майката да ти казва да направиш някоя маневра, първо поглеждаш огледалата, преценяваш си и тогава действаш. Ти си зад волана, ти командваш, имаш си глава на раменете и собствени рефлекси.