Обожавам такива игри.. От съвсем малка, като баща ми още пътуваше с камион, често ме вземаше при командировките му из България. Не знам дали наистина е знаел всичко за тези градове, през които минавахме или е четял предварително.. Честно, така и не съм го питала.. Но ми разказваше толкова интересни факти.. Къде се добива руда, къде каолин, къде мед, злато.. Тази планина коя е, онази коя е, най-високите им върхове.. Хижи.. Реки, коя от къде извира, къде тече, къде се влива.. Вкъщи играехме постоянно на "Държави и градове".. И всякакви други игрички, които баща ми измисляше с цел да ми задава въпросчета, за да види запомнила ли съм, това което ми е казвал.
Това запали у мен любовта към географията и макар да имах най-високия бал при кандидатстването след 7-ми клас от всички ученици, аз се записах не математическа паралелка (както правеха най-добрите), а географска.. Първо желание, първо класиране   Никога не съм съжалявала за избора, който направих.. Помня, как при подаването на документите всички учители, дори директора на ПМГ, които бяха там, ме питаха сигурна ли съм. Даже на мама й звъняха по телефона, като се прибрахме вкъщи..  

Обожавам географията   Факт е обаче, че нещата се забравят.. Редовно си правя проверки с различни гео - quiz, има бая забравени неща  

Наревах се в нашата тема, събрах мнения и ще се мъча да се коригирам като поведение. Така де... Цял живот се учим! Пък тук по- не ме е срам да се излагам като поведение.

Аз също обожавам такива игри. Неприятно ме изненада Мари с "Ваканция в България". Много съм я заглеждала за подарък. Специално по география в гимназията ни препордаваше зам.-директорката, майка на моя съученичка. Леле, как я "хапеше" в час Един път ни обяснява за скални гъби, щерката взе, че се изхили, а майката я резна с това, че скалните гъби не растат по кафетата. Няма да забравя такива моменти Учителката ни се беше втрещила как имахме съученици, които не знаеха кое къде се намира. Пък повечето щяха с география да кандидатстват - все пак е свързано с икономиката. Седмици наред ни оперваше пред картата.
Много неща се забравят, защото не са в ежедневието. Обаче придобиеш ли представа за ориентация по карта, няма как да сбъркаш след години. Примерно деверът ми е много хай-тек. Е, следва сляпо джи пи ес, обаче ако не му е очертан пътя, не може да се оправи. После жените сме били зле ориентирани. Я ни пусни в някой МОЛ пък да видиш как се ориентираме бързо-бързо!

Скай, ти къде изчезна? Само мина и замина оттук
Последният сняг за мен е бил на 12-ти април. Едната година помня, че валя и на докторския празник, че нашият комшия (лекар) имаше ядове, бяха го блъснали с колата в преспите. Майка се е закахърила, че няма време да плете лятна пелена за изписването. Май ще я преправя на ушанка, ако продължи да е такова времето.
Ще се наканвам да свърша нещо днес. Време ми е

Али, ако си решила да я вземаш, просто погледни книжката с въпросите(макар че то май не е възможно), все пак моето мнение е субективно.
И въпреки всичко, Симеон я харесва, макар реално само да наизустява неща(от въпросите), без да знае защо е така, запомня отговорите за следващият път, чисто механично.

Значи моя баща не е бил единствения дето ни разтваряше картата на България в хола и ни питаше за населени места, планини и реки.Още помня Димово-Видинско.като кажеше къде е Димово и ние шах и мат с пешката.Е случи ми се да мина и през него, та тогава с гордост му се обадих по телефона да му кажа къде съм

Специално играта на племенника оставам с впечатление, че е с цел да се извлича информация от Гугъл. Примерно картата с храни от различни страни. В ляво има снимка на паеля, под нея е изписана думата, а над нея- цифра. В дясната част на картата, където са отговорите има знамето на Испания, под него е изписана страната, а над него - цифра. Гласът задава произволна цифра, детето трябва да я намери, да разгледа снимката и да я разпознае или да прочете и съответно да натисне знамето на държавата. Гласът допуска две грешки с "Оооо, не!", а на третата - казва само цифрата на верния отговор. Снаха ми и брат ми много правилно са му помогнали, като са търсили разяснения в Гугъл за паеля /в случая/. Иначе просто щеше да наизусти кое с кое се комбинира и да го забрави след време. Хехе, ама се иска активното участие на възрастните, не е като да го оставиш сам да се занимава, това и е лошото на играта
Мари, дано имаш време да показваш след време учебниците на Симеон. Аз от домашното, дето ви го показах, направо съм в потрес на какви мъки са подложени родители и учители тук. Иначе на първокласника хич и не му пукало, че нещо не може да разбере. Казал на майка си "Ти нали си учителка, оправяй се!" и отишъл да гледа кокошките, да им пуска храна през дупките на мрежата и да се хили как крякат и се бият.
Али, не сме искали да те натъжим, много съжалявам Не гледай толкова сериозно на нещата, имат си и весела страна

Свекс, аз с кеф бих играла такива игри.. Сигурно на мен ще ми е по-интересно, отколкото на детето, ама пак 

Гугъл или енциклопедия, но това дава много голяма представа за страна, флаг, народност, език, храна и т.н. Аз честно не съм я играла тая игра и би ми била интересна.помня като бях малка и учехме нещо дето не разбирам, отварях една голяма енциклопедия в къщи дето и снимки имаше и си четях кое какво е.Та това беше едновремешния Гугъл

Цитат на: Marri в 20.04.2017 11:35

И въпреки всичко, Симеон я харесва, макар реално само да наизустява неща(от въпросите), без да знае защо е така, запомня отговорите за следващият път, чисто механично.

Е, то това явно е продължение на методите на образователната ни система Иначе - май няма как да се види книжката - самата кутия е запечатана с фолио. Аз съм я гледала по големи магазини, може в специализираните да има достъп.
Свекърва, по-добре да не се задълбочава детето. Иначе се подтискаш, че не можеш нещо, а то вината хич не е в теб. Кокошките са практически опит Най-малкото ще различава кокошка от петел и да знае кое кукурига и кое снася яйца.
Тони, то е интересно, определено На дребната й подариха таблет за Коледа. Е, това беше страшен номер спрямо нас! Таблетът е за над 4 години и има за цел да се научат форми, открий разликите, цифри, букви, пък първа буква, пък буква в средата на думата, събиране, изваждане... Много е интересно и богато на игри! Обаче е за по-големи. Ела да видиш сутрин с отварянето на очите ми как Мини Маус цирика "Пресметни резултата" и "О, нееее! Опитай пак!" и при всяко преместване на стрелките се чува "пльонк"-"пльонк"
Ние имахме една много голяма енциклопедия - подариха я на майка от работа. Беше настолна книга вкъщи. После пък намерихме на диск елекронния й вариант. За всяка държава с клик на мишката можеше да се чуе химна. Имаше ей такива добавени неща, които на хартия не могат да се предадат. Отделно имаме купувани и събирани енциклопедии по най-различни канали. От вестник 24 часа пък се сдобихме с цялата колекция за държавите по света. Не че не можеш в интернет да видиш, но друго е систематизирана първоначална информация. За Коледа кумицата ни подари две на Нешънал Джеографик и се изненада едва ли не че толкова се зарадвахме с ММ. Тя ги беше взела от работа като рекламни издания.

Свекърва, не сте ме натъжили. Напротив - така малко или много ми олеква, а и виждам нещата от друг ъгъл. Смешната страна на нещата - обожавам този израз на ММ, казан с много топлина в гласа "Представяте ли си това да е кроткото дете?"

Не знам дали съм ви казвала, че преди бях абонирана за списание Нешъл Джиографик и всички енциклопедии и специални издания, които правят. Имам цял куп в нас.. Нещо ми стана и в края на по-миналата година спрях да ги чета, затъпяха ми... Или аз затъпях  Като бременея ще ги чета, да ми е умно бебето..  Така са казали на мама бабите на село, чж месо и чети много, за да ти е умно бебето.. Гледай ти каква умница съм се извъдила 

А така! Маги, кажи му да я донесе следващия път, та да ти го върна
Много голяма забава бяха тези енциклопедии. Имахме една 12 томна, с цветни илюстрации. Тъкмо намериш думата и като те отпрати на "виж едикакво си", ти идва да побеснееш.   Аз нали съм от припряните, хич нямах търпение да търся по азбучен ред. Виж за големия син това беше най- прекрасното и вдъхновяващо занимание още щом се научи да чете. Само ме караше да свалям тухлите от полицата, че много тежаха пустите и го забравях за часове. Рови и прелиства с тези ръчички, прилежно, прилежно, страничка не пропуска. Ама и каква лоша съм била, хич и не му казвах какъв е принципът за намиране. Търсеше само по първа буква и после голяма радост, хаха.
Ех, спомних си и за първата му работа в университета и се разчувствах. Значи, всеки може да работи в кухнята или на някоя по- нискоквалифицирана, ама за библиотеката ги подлагаха на изпит и взимаха само един или двама, при най- много кандидати. Освен обща култура и всичко останало като знания по езици и автори в различни браншове, най- трудното било, да и оставят пред рафтовете с книги и те да кажат дали са правилно подредени по буквен ред и съответно да направят корекциите. Това за определено време. Той поставил рекорд в 150 годишната история на университета за бързо справяне, та после /че и досега/ го търсеха и от други големи библиотеки да открие някоя книга, поставена на грешно място.
Хихи, "г" клавиш не работи, извинете, моля...
Али, това ти е кроткото, добро и умно дете!

Цитат на: svekarva в 20.04.2017 12:37

Али, това ти е кроткото, добро и умно дете!

Аз познавам само едно по-кротко второ дете, обаче има трето, та за родителите нещата се компенсират

Свекърва, той затова е златен

Нямах достатьчно тьрпение да прочета хубаво, ама понеже ми се пише и ме сьрби, може да сьм недоразбрала:

Софи е по-кротка от Марта.

А аз като бях малка и питах майка какво означава еди си какво, тя ми казваше: "Не знам, погледни в речника за чуждите думи" и като се заровех там... уж да видя едно, пьк намирах друго интересно и го четях с часове. Накрая даже имаше латинските сентенции и бяха супер инетресни, та добре се просветих.

Сега знам, че нарочно го е правила.

Може и нарочно да е било,  обаче резултатите са видни.
Ефектът значи е двоен,  но то си зависи и от децата,  насила не можеш да ги накараш да правят това,  т.е златни са по рождение

А за София,  с Марта на нейната възраст ли сравняваш?

ОФ, аз миналата седмица и всичките празници четох за един сертификат, на който се явих за трети път...доброЗорно от работа. Ма тоА път го взех (в понеделник) и въпреки, че и други колеги взеха сертификати, и просто пише - имаш сертификат, аз пък го взех с 929 от 1 000 точки

Както и да е, та за туй...И сега понаваксвам с работата.

Ееееее... браво Злати !!!! 

Цитат на: Marri в 20.04.2017 13:19

А за София,  с Марта на нейната възраст ли сравняваш?

Сьщо.
Но Марта не се е променила. Каквато беше преди, такава е и сега - пьлна с енергия, не спира да тича, скача, пее, говори, катери, прави кьлбета напред, назад, колела, кляка, става, надолу, нагоре с главата и всичко това едновременно с описаното звуково оформление в рамките на 3 мин. Изтощаваш се и грохваш само като я гледаш. Марта няма момент в който се изморява и сяда да си почине. Тя е в пьлна газ до дупка и рухва изведньж. Рухне ли - не може повече - почва директно да реве, защото е прекрачен прага, в който е трябвало вече да е в леглото.

Софи просто не е сьщата. Тя е спокойна, внимателна и предпазлива. Когато се почувства изморена идва и ти го казва: "Бабу, нани-на."