Добро утро 
На мен нещо такова ми се закусва ам ам ам


И на мен ми липсва нещо в България, но темата е дълга, трудна и се старая да компенсирам липсите

Добро утро!

В стила на Мери ми, една закуска и от мен:



Аз много искам да се справя, там където съм, в България.  Явно не съм по промените вече, на 18 много ме влечеше да се махна.....

Привет! 

Много закуски  и все екзотични

Има разлика между това да решаваш да заминеш или не и да си бил някъде и да си пред дилемата в България или не

Абсолютно, то вече си зарибен и по плюсовете на второто място 

Какви са тези закуски, то си е чист обяд (а аз съм много гладна)!!!
Аз все още не съм загубила желание да се махна от БГ. Свеки, толкова го разбирам НИ2, може би едно ходене до вашата дестинация би ми се отразило по същия начин и на мен, па макар и да не съм живяла дълго извън БГ. Съпружето е друга бира...хич не му се мърда.

На мен никакви шумове не ми пречат да спя, все пак съм живяла доста време в сърцето на Студ. град, но виене от джамия не мисля, че мога да понеса постоянно. Ако е за нощ-две - ОК...

Снощи хич не спах....дребното май пак ще точи сополи, край нямат тези гадове, значи......тъкмо излекувахме предните

Ми аз закусвам и след час обядвам  , та явно затуй.

Днес си харесах и една принцеса.

Привет, момичета! Благодаря, че ме мислите, тук съм, но необичайно за мен съм се омълчала. Явно съм на следващото ниво на дзен... ни Бранджелина, ни закуски ме затрогват достатъчно, за да коментирам. Чакам си подробен разказ за Швеция. В Дания съм била, искам пак да отида някой ден, а да си заведа семейството в Тиволи ми е мечта.
За липсването не мога коментирам добре ли е, зле ли е, на различни фази съм искала да замина или да остана, сега никъде не ми се ходи. Спомням си как си изкарах всичките гимназиални години повтаряйки взимам си дипломката и тръгвам, а промяната почна в 12 клас... ходех на курс 2 пъти седмично и прекосявах пеша 3-4 км около НДК и Лозенец, вместо да ходя с автобуса и да чакам в една стая. В един момент ми светна, че ако спра да си гледам в краката, за да не се спъна, всъщност виждам много красиви неща наоколо и че тук е много по-черно на думи от колкото в действителност. Въпрос на гледна точка.

Внимание - 3 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Ихааа...

Цитат на: Marri в 28.09.2016 11:17

Има разлика между това да решаваш да заминеш или не и да си бил някъде и да си пред дилемата в България или не

И най- съществената разлика в неговия случай - да не може да заминеш там, където си бил и където искаш да бъдеш .
Аз също съм в списъка с болните, цяла нощ дежурих в тоалетната и ме втресе. Днес съм парцал и много се притеснявам да не лепна нещо на майка ми, че тогава ще стане весело
https://www.24chasa.bg/Article/2338534
Ето една хубава статия за Стокхолм, за първо запознанство. После само ще добавям лични впечатления и снимки. Отдавна се отказах да правя панорамни, няма нужда, има ги в нета. Както казва НИ2, аз съм като китайка в чужбина - вдигам шум и се снимам по всички просташки туристически места. Все още се размъквам с една сапунерка, защото мобилният ми е на 4 години и има забавени реакции   Хихи, скъпият фотоапарат си го пазя, ама за какво, не зная.
Киви, как е момъкът в Оксфорд, офлюфи носи ли ти?

Цитат на: Kiwi в 28.09.2016 11:41

В един момент ми светна, че ако спра да си гледам в краката, за да не се спъна, всъщност виждам много красиви неща наоколо и че тук е много по-черно на думи от колкото в действителност. Въпрос на гледна точка.

Хахаха, разсмя ме Свекърва с офлювите.
Сега май е сезон на кестени. Вчера с ужас установих, че вече имаме 5-6 в едно чекмедже. Много старателно ги събираме и минават на редовен отчет. До края на есента може да имаме кофа с кестени. Ако мъжо свари и ракията, ще ги наложим за болни кокали
Ние сме по- в час. Снощи дребното вдигна висока температура, ама след час беше обилно изпотено. Вдигнахме я с баща й да я преобличаме и тя насън ни се скара, че си искала котето. На пижамата има коте. Хубаво, че бях купила две пижами с котета, ама различни цветове.
Северните държави са ми странно стерилни. Интересно ми е да чета за там, ама грам нямам тръпка да ги посещавам. Предпочитам по-южни дестинации. Да видим тоз живот ще стигне ли за посещение на някои от тях
Днес за първи път от години се загледах по "На кафе". Показваха нови методи на обучение по математика. Беше много интересно Цяла седмица щяло да има такава тема, та дано утре да не забравя да го гледам. Снощи пък си изгледах "Откраднат живот". Ако още малко потъркам диваните вкъщи, може да подхвана и втория сезон на "Подли камериерки". Наваксвам с четенето на книгите, шиенето на гоблена и все такива губи-своето-време неща.
Сега имам нов проект. Майка ми донесе от село две платна домашно тъкан плат в бяло. Мисля да ги зашия едно за друго и да ги направя на шалте за голямото легло в детската. Тъй като са тесни и дълги, ще ги снаждам с дантела или нещо подобно по средата, за да не стои просто грозен шев. Още го обмислям и събирам идеи

"Първи впечатления на Симеон

Излизаме от вкъщи, отиваме към централният площад на Велико Търново, много бързаме, защото закъсняваме. Той върви хванат за ръка за баща си и непрекъснато се спъва в тротоарните плочи.
На едно спъване полетя, но баща му успя да го спре да не падне. На едно друго обаче, падна по очи.
Беше супер изненадан и не знаеше какво става.
Ние му казваме "Гледай къде стъпваш. Спъваш се, защото плочите са неравни, просто гледай къде ходиш", а той "Пропускам толкова много, толкова интересни неща има за гледане, а аз трябва да си гледам в краката!"."

Мдаа....
И да не искаш да си гледаш в краката, по обективни причини(реални и не до там) се налага

Цитат на: svekarva в 28.09.2016 12:02

Киви, как е момъкът в Оксфорд, офлюфи носи ли ти?

Офлюви не е носил, за сметка на сАполЕ и нови дрехи през ден

Цитат на: Marri в 28.09.2016 13:52

И да не искаш да си гледаш в краката, по обективни причини(реални и не до там) се налага

Оглеждам напред за големи препятствия и продължавам да си блея гаргите... новата стратегия Спънах се де, точно в обедата почивка преди малко, но оцелях.

Цитат на: Kiwi в 28.09.2016 14:10

Оглеждам напред за големи препятствия и продължавам да си блея гаргите... новата стратегия Спънах се де, точно в обедата почивка преди малко, но оцелях.

Мари, много е право детето! Аз също опитам ли се да блея и някое препятствие ще се опита да ме събори на земята 
Али, радвам се че сте по-добре. А кестените за какво са? Майка ми и тя си носи тук там, още не мога да загрея за какво ги събира.
Свекърва, статията беше интересна, ама аз искам ти да разказваш и да показваш 

чувствам се като Хензел- баба ми се опитва да ме угоява, през час ме пита дали искам да ям, утре дано не ме теглят, че ще трябва да стъпя на 2 кантара, за да ме хванат.

Аз обожавам кестени(ядливите, не тези по парковете ) под всякаква форма.
Тук също много ги уважават и има голямо предлагане. Най-често ги хапвам печени в едни специални печки на открито.
Харесвам и сладкишите с тях, а тази година вече се записах с едни варени кестени в карамелов сос мням...


Рататуй, подаваш ли кокалче?

Аз събирам неядливи кестени, за да ги слагам по гардеробите. Пазят от разни летящи твари, а и баба ми го правеше, та ми е мило да го правя и аз. Инак стават и за разкошни настойки , с които се маже гръб, кръст и други болни кокалаци и места. Е, шизофрения не лекуват, ма нейсе. 

Печени кестени попаднах на горчиви последния път, та не ям оттогаз.