Чета телеграфно няколко дни, че не мога да смогна.

Аз съм от тези, дето не са си сменили фамилията не поради инат или принцип, така се получи. Щяхме да заминаваме, документите ми за работа бяха оформени с моята фамилия и подписахме без да я сменям.
Мъжът ми нямяше напротив, каза, че това си е моя работа. Но си мисля, че ако семейството му ме беше натиснали да я сменя, нямаше да го направя, защото лично аз смятам, че това е личен избор, още повече, че всичките ми дипломи и квалификации са с моята фамилия и щеше да стане мазало.
От друга страна обаче, в болницата, в която раждах, ме водеха с моята фамилия и тире на гамилията на съпруга ми. Като им обърнах внимание на грешката ми казаха не не не, мадам, не е грешка, ние така си ви водим, защото сте регистрирани заедно  като семейство в общината и оттам в системите.
Детето има фамилията на баща си, никой не е правил скандали.

С името винаги има конфликт. Може уж да няма и пак някой зорлем да го създаде. Бях категорична, че взимам фамилията на ММ. Ин лоу я взе и тя, ама се представя със старата и е неуважително спрямо новата си. Ясно коментира, че си държи на старата и малко обижда свекърите с това. Да кажеш, че са я натискали... За името на Дребосъчка ние си го решихме, ама имаше период дето майка ме натискаше да е на свекърите. Казах й да не си вре гагата в чужди неща, а тя решила, че ще кръщаваме на ММ. Аз не съм на никого кръстена, ама оу как внучето няма да е но сватовете... Наскоро се замислих, че ако някой ден имаме момче, няма как да го кръстим. Народен Петко, ама без име. На баща ми мога да извъртя страхотно женско име, ама мъжко несъм се пънала да мисля!
Лоли, къде ще си оправяш телефона? Имам нужда от сервиз. За това и пиша с толкова грешки. Дано Киви не ме излови!
Фери, то няма какво да се коментира. Гледай, че само си лафя тук. Нямам време да седна и да пиша в нашата тема, да кача снимки...

Ние даваме на едни хора в Сливен да оправят телефоните на Илиян, той редовно е за ремонт.. Добре ги "отглежда".. Мога да го питам, защото той щателно проучва сервизите тогава.

Името го взех по желание, макар че ММ много държеше, ама много.. Аз до последно отричах и казвах, че няма да я взема, напук По начало знаех, че ще я сменя, искам и аз и детето ни един ден, да сме с еднакви фамилии..  

На нас кумовете ни подариха хавлии за баня, за памучната годишнина..Иначе ние си разменихме подаръци, които искахме, може да се каже че памука, който си разменихме е накитници за тениса хаха Аз преди време си купих халат за 200лв и така си седи.. Трябва да го дам на майка ми, че те с баща ми ползват халати.. Аз си го купих много красив, "гъзарски", използвах го точно 2 седмици.. Не е моето нещо..  

Ся - не съм ви изчела и ако се включа някъде като "слон в стъкларски магазин" се извинявам.

Някой нещо искаше да бродира - за София - http://www.axioma-hobby-shop.com/bg/pages/contacts.html имат бродировачна машина и предлагат таЗ услуга.

За името - аз си сложиш тире. ЩоТ ми е дълго името и като е гарга - да е рошава, сложих си и четвърто. ГошУ нямаше проблем, обаче мама му каква драма - не съм го била уважавала, щом не съм му взела фамилията, какво било това, не знам си кв други простотии.

Но предвид, че това е жената, която преди да сме се оженили, ми каза, че мъжа ми ще си намери любовница до 5 години...няма какво да коментирам.

Мацкииии - живейте си живота и си правете каквото вие (двамата) решите. Туй е. Майки, бащи...туй сиЙ вашето семейство.

Майка и до ден днешен ми се чуди - вие (вика) ще си издерете очите като се скарате, обаче а някой ви е настъпил по мазола двамата, а сте го изяли с парцалите. И е така - може и много да се караме помежду си, да спорим и каквото и друго там, но някой отвън реши ли да ни "дава акъл" -  

Цитат на: ratatui в 08.09.2016 12:34

Свекърва, е такова пък чудо чак не бях чувала, да иска да е с нейната фамилия, малко в повече ми идва дори и на мен.

И аз съм изненадана.....дори възмутена!!!!!!!! Родния ти си е прав напълно! 

Цитат на: nadelina88 в 08.09.2016 13:58

И аз съм изненадана.....дори възмутена!!!!!!!! Родния ти си е прав напълно! 

еее историята познава и други случаи, мъж да вземе на жената фамилята така че не се учудвайте много

Мацкииии - живейте си живота и си правете каквото вие (двамата) решите. Туй е. Майки, бащи...туй сиЙ вашето семейство.

с това не мога да се съглася, неговите и моите родители също са ми семейство, трябва да има уважение и от двете страни естествено, но сме семейство, те на нас сега ни гледат детето, ние някой ден тях ще гледаме.

Шашнах се и аз с историята на Свекърва, пък за Родния й направо не искам да мисля..

Съгласна съм с Булчето, не трябва родителите да ни диктуват живота, но ние също ги приемаме за част от семейството и се съобразяваме много с тях (особено с моите родители, защото те основно ни помагат)  

Зависи от родителите, някои съвсем съзнателно и упорито искат да диктуват правилата, именно защото се чувстват част от семейството и го правят за "добро"...ама това добро не във всички случаи е такова.

Родния е матиран тотално. Ум не ми го побира като жена....но аз съм от тоя край, сигурно за това съм потресена.
Ние сме 2 сестри, няма кой да продължи фамилията...дано мъжа на сестра ми приеме нашата хаха 

Скай, определено ми миришеш на мъжка майка
Снахата няма намерение да ми прави напук, нито пък страда от някаква мания за величие и незаменимост, просто иска да зарадва родителите си. На мен вече ми е все тази кой как ще се казва, стига да звучи разумно.
Хехе, второто Миме е второ женско дете на семейството им, дано не е и последна надежда на техните, че ако се запънат и те... затрих фамилията при две мъжки деца

Добър ден!
Писах, брисах, накрая ми заби компютъра и той ме цензурира, нищо напук пак ще се изкажа.
Аз пък като македонка си лепнах тирето и хич не ми пука. За мен тази фамилия си ми е част от идентичността, уникална и рядка е, а неговата е ширпотреба... Никой от свекърите не се е интересувал с каква фамилия съм и до днес.
За имената на бъдещите бебета също нямат претенции, дори не искат да са на тях. Аз пък нали съм на кестерме все, държа да кръстя на татко още от преди да знам със сигурност дали ще имам семейство. И двамата бъдещи дядовци са Иван, ама таткото не иска да кръщава на никого. Само майка се опитва от сега да лобира за нейни идеи.И свекървата уж не й пука, пък девера като кръстиха на бабата на ММ (майка на свекърва ми, покойница) сега не смее нищо да откаже. Те абсолютно от интерес си кръстиха така детето. Да дойде нашето пък ще има драма с името със сигурност.
В нашия род прадядо ми е взел фамилията на жена си, за да не се затрие, това е било края на 19-век. Не е бил и някакъв под чехъл,защото после е станал кмет на селото, та ние сме си напредничави от отдавна    Той ММ и затова като питаха в гражданското " А Вие, господине, нещо ще променяте ли?" бързо-бързо каза "Ааа,не, аз съм си аз", че току-виж кажа, че ще е с тире   Иначе за децата на нейно име ми е съвсем нетипично още повече че не е взела неговата фамилия, нито той, предполагам нейната и съвсем като наказан, ама важното е те как си го разбират.
За родителите с уважение, но по-надалеч и да не се месят много-много, ако не могат да помагат, поне да не пречат е моята философия. Естествено дразня се на ММ на техните повече отколкото на нашите и все техните кусури ми се виждат по-големи, но това го пиша в графата "естествено" и засега не сме имали сблъсък.
Айде хубав ден

addicted_to_u, ти от къде си?

Баща ми е от Гоцеделчевско, но аз по характер съм си цялата на неговата майка и съм ината, колкото все едно цялата рода е от там  Иначе сме "интерконтинентал", както казваше дядо ми- на майка родителите са от Плевен, татко- македонец, родена съм и израснала в Пловдив, омъжих се в София уж за кореняк, ама наполовина от Трън, 2/4 от врачанско, 2/4 от Копривщица  Покриваме картата без Черноморието, натам децата ще завладяват.

Ох, да, пак съм малко недоразбрана.

Никой не казва родителите ви да не са семейство, обаче хайде сега да сме честни, не може да ви диктуват какво да правите.

Съжалявам, но в крайна сметка, аз съм избрала един човек да сподели моят живот и да бъде моят избор за семейство. Това по никакъв начин не значи, че майка ми или неговата автоматично са зачеркнати от живота ни. Естествено, че не. Но да ми навират в лицето, че аз не го уважавам, защото съм си сложила тире, при положение че това е нещо, което си зависи само от нас двамата - съжалявам много...

В крайна сметка "нашето" семейство е в прекрасни и много близки отношения с майка ми и с нейният избор в живота (който не ми е роден баща), но тя не се допитва за всичко с мен и не иска моето мнение, нали? Както не се "подчинява" и на това на баба ми. Защото ако трябваше да я слуша, щеше майка да си умре сама. Защото как може да се хване с по- нисък и по- млад мъж от нея. Че и без висше образУвание. Пък нищо, че той е супер готин и разбран човек, и работлив и т.н. И нищо, че го познавам откакто се помня...се тая...

Така, че - моето мнение ще си е такова. Да, семейството си остава семейство, винаги ще си помагате и т.н. Това е нормално (поне в нашите географски ширини, защото на много места навън, далеч никой не е длъжен на никой - да го гледа и помага...), но по никакъв начин не значи да се съобразяваш с всичко което някой друг ти каже или да се съобразяваш с неговите разбирания, защото...

Свекс - може и на мъжка майка да ти звуча, аз нали си имам едно 50 килограмово "на мама момчето", дето отношенията ни са точно като на мама и нейното момче...та знае ли човек...

skylife то няма лошо, примерно при нас той настояваше , баща ми, каза това е моето желание, каза го открито, държи на това човека, не можем да го променим. Тя можеше и да не се съгласи, ако искаше можеше и нейното да си запази. Не сме се карали не сме се дърпали.Всичко стана със спокойни разговори, просто я усетихме че прекалихме в един момент можеби.

Има едни малки неща които човек прави за да зарадва семейството си, примерно аз бих си кръстила на свекърва ми ако имам дъщеря, и не заради това че и е прекрасно името, а заради уважението което имам към нея, да се зарадва , да и се продължи името.

свекърва значи родния да тропне с крак този път, поне тире!

Цитат на: bulche91 в 08.09.2016 14:54

Има едни малки неща които човек прави за да зарадва семейството си, примерно аз бих си кръстила на свекърва ми ако имам дъщеря, и не заради това че и е прекрасно името, а заради уважението което имам към нея, да се зарадва , да и се продължи името.

Да, ако има взаимно уважение...аз обаче с времето се научих да НЕ уважавам хората, просто защото са по- възрастни от мен или просто защото еди какво си се предполага по подразбиране.

След като аз трябва да се доказвам и да заслужа нечие уважение, смятам че същото важи и нареща. Това, че съм на 35, а не на 55 изобщо не означава, че има някой си право да упражнява тормоз над моята личност, защото е решила нещо...

Просто понякога ми е много странно как хората казват - моето дете еди какво си и не проумяват, че човека насреща е дете на някой друг. (и не коментирам убийци, изнасилвачи и т.н., че да не стане пак недоразумение)