При него са 9 от 28, там е постигнал успехи, там му е сърцето. Явно се е мъчил да избута случилото се и да се адаптира към тукашните условия, ама го е чукнала носталгията. Нищо, нека си припомни целите и да мисли с горната си глава

Цитат на: svekarva в 27.09.2016 16:55

Нищо, нека си припомни целите и да мисли с горната си глава

Здравейте!

Опнала съм се на една пейка в парка, Алекс спи, а аз следя клюките. Слънце пече, вятър в косите...

Всички болни да се оправят бързо. Аз съм хремава все още.

И палци стискам на всички нуждаещи се.

Сноу, честито за дипломата на мъжа ти.

пп. Еее да, камбаната от близката църква развали идилията.

Свекърва, стана ми мъчно за НИ2. Дано или да излекува носталгията, или да му се отвори възможност да замине, където ще се чувства щастлив и у дома си.
Въпреки, че за мен понятието дом е тясно свързано с хората, а не с мястото. Мм ми се подиграва, че съм почти на 30, а още понякога се държа към нашите като дете, а и те към мен.
Миме, бързо да минава останалата хрема. Много гадно, за камбаната, дано алекс пак да заспинка.

Абе - то хора, ама някак си като си изградиш средата на едно място и после - кои хора - мама, тате, баба, дядо... Не е като да е целия свят Пък това с държанието - кой ли не се държи така понякога...

Аз визирам цялото ни обкръжение- роднини, приятели. Докато ходехме на очни, 30-40 дни направо полудявахме, не е като да нямахме приятели там, но си умирахме да излезем с детските ни приятели да гледаме мач или да пием бира.
Като се преместихме в София, бях на 10, тогава така я мразех, сега не мога да си представя да живея другаде.

Тъй де - и аз това исках да кажа, че като свикнеш някъде и си промениш средата, нещата се променят.

Аз пък нали никога не съм имала тонове приятели, предвид спорта, не ми беше много по- различно в София - на лекции, на тренировки и в някакъв момент замених тренировките с работа...и те така.

Хубаво ми е да си се прибирам "в къщи", ама там почти вече няма с кого да се видя, защото всеки си има лични ангажименти и не му е точно до мен...пък и тук на никой не преча, на никой не нарушавам реда и правилата, никой не ми се цупи като не стана да ям на секундата, в която са ме извикали и т.н.

Цитат на: ratatui в 27.09.2016 17:26

Въпреки, че за мен понятието дом е тясно свързано с хората, а не с мястото. Мм ми се подиграва, че съм почти на 30, а още понякога се държа към нашите като дете, а и те към мен.

Да, при повечето жени е така, свързани сме със семейството и приятелите
Хихи, сетих се нещо покрай камбаната на Мимето. Значи, нали бяхме все около гарите, та в Копенхаген изобщо не успях да мигна. Пустата му гара имаше огромен часовник и той, мамка му, отброяваше с камбана часовете, а половинките - с един удар. Ама и до Кметството бяхме близо, че и там часовник с камбана. Малко по- далече се мъдреше и катедрала, та трети часовник. Като започнат да бият, заради различното им разстояние и скоростта на звука даже и промеждутъци тишина нямаше. Понеже влакът ни предполагаше ранно ставане, пък и бяхме претрепани от обикаляне, легнахме в 22 часа. Ей, 66 удара с различен звук, правете сметка. Викам си, в 0ч. сигурно ще замлъкнат. Ама не, 24х3... После вече чакаш на половин час, направо психически тормоз. написах и в ревюто, да знаят и да си носят тапи за уши по- нервозните
Киви се беше ядосала на правописните ни грешки и предупреди, че ще зачезва от форуми и фейсбуци.  На мен ми заяжда главната буква, да не се дразните, зная си го.

Рат, заспа си човекът. Сигурно му и много хубаво на въздух.

Аз не мога да си представя да замина на някъде. Да, най-важните ми хора ще са с мен, но като се замисля ми става мъчно. Нищо, че понякога си повтаряме, че искаме до си хванем батажчето и да заминем далеч, защото на момети много ни ядосват.

Спомням си, че докато бях бременна имаше вариант майка ми да замине в чужбина, при баща ми. Няколко нощи не можех да спя, беше ми мъчно. А не е като да съм й вързана за полата, но така се чувствах. Просто самата мисъл да съм далеч от близките ме убива. Сега може да не се виждаме всеки ден, но знам, че сме в един град, на ръка разстояние.

Свекърва, ти ме уби. Ама тия хора как живеят?

Свекърва, добре че не сте били в този апартамент всичките нощи!
Ние така на о. Бозджаада, бяхме до няколко джамии и тия хора не знам какъв график следваха, ама се редуваха един след друг. Острова е приказен, само да не почваха от 4-5 сутринта да пият.

Миме, как да не му е добре, днеска времето изглежда супер, а и сигурно му е по-леко да диша навън.

Да пият или да пеят, сакън, не ги вкарвай в грях

А точно говорехме за грамотното писане  Добре се посмях на собственото недоглеждане, чак баба се зачуди кво ми стана.

Аз пък го разбрах буквално и си викам "егатиииииии пичовете!!!"

И тук е така с часовниковите кули. На 15-та минута - един удар,  на 30-та-два, на 45-та-3, на часът 4+колкото е съответния час.
Но се свиква и би ми липсвало.
В Търново апартамент ни е до църква,  обичам ги тези камбани,  преди това съм живяла до Катедралата,  пак ми беше приятно.

Виж това с джамии и минарета не го издържам. Камбаните са си камбани,  но някакво виене....


А за синът на Свекърва,  напълно го разбирам. Не е само въпрос на реализация...,  той ще си намери добър професионален път и в България щом има качества,  но има неща,  които никога няма да бъдат това,  което иска.
То е онова нещо,  което сте усетили с всички сетива в Швеция, различното...

Пожелавам му да не спира да се стреми към това,  което му липсва в момента!

Добро утро!
Една закусчица, да не ходите гладни! Явно няма аз да сервирам закудката, нещо тоя малоумен сайт прикачи ми прави мръсно.
Дано болните вече да са оздравяли!
Мари, това с часовниците звучи ужасно! Аз у нас не държа обикновени, защото през ноща тракането ме влудява, а такъв ще искам да го взривя!