"Завръщането" с Леонардо ди Каприо мен не ме впечатли. Пускахме го на три пъти и общо взето само началото и края изгледах, но ми беше достатъчно.

Пожелавам му най-после да вземе тази награда човека, защото доста се е трудил.
"Момичето от Дания" не съм го чувала и гледала.

Обожавам да слушам музика и Влади слава богу е така, дори и по-зле от мен. Когато си хареса някоя песен я върти и слуша, докато не му омръзне. Дълго време след като започна работа се притесняваше да пита шефа си, дали може да си донесе радио или нещо такова. Ей, най-после се престраши и сега е много щастлив. Вечер заспиваме на музика, по цял ден телевизорът е пуснат на музикален канал.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
За чистенето - и двамата не обичаме да ни е мръсно и разхвърляно. Имам периоди, в които откачам като видя, че нещо не е на мястото си. Понякога толкова не мога да си го избия от главата, че скачам и почвам да чистя. Когато ме мързи, но виждам, че има прах или е мръсно по моите представи, ставам и се захващам за работа. Дори сега, когато знам, че не трябва да се подвизавам с прахосмукачката, не издържам. Предпочитам да изчистя и вечер, когато Влади се върне от работа да си имаме време за нас, отколкото те първа да започваме с чистене и подреждане. Чинии никога не оставяме за следващия ден. Всичко се мие на момента. Моя прекрасник има много лош навик. По принцип почти винаги той свършва пръв с вечерята и веднага скача да мие. Аз се дразня, защото винаги си оставам сама на масата, но не мога да го убедя да престане да го прави.

С него още не можем да се разберем за сгъването на дрехите. През ден пренареждам гардероба, защото той си сгъва по негов начин, а мен това ме дразни. За него си е правилно, но не и по моите представи за хубаво сгъната дреха.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Не мисля, че съм някаква педантка, в никакъв случай дори, но предпочитам да ми е чисто и подредено.
Разбира се, има моменти, особено сега, в които нищо не ми се прави. Предпочитам да си легна и да си гледам някой филм. Не може пък постоянно да си яхнал метлата.

Много интересни историйки за шкафове, подплънки и гащи.

Аз се сещам за една срамна случка с гащи, макар че бях малка и беше доста отдавна

Бяхме на лагер в Китен, в един хотел, само че не си спомням дали на втория или третия етаж. Та изпрала съм си аз едни гащи, простряла съм ги на терасата да се веят. По едно време гледам тук гащи, там гащи - няма ги. Поглеждам надолу, те се озъбили на долния етаж, а там бяха едни батковци.

Викам си, край, потънах в земята от срам. Не мога да отида да чукна на вратата и да им каже " дайте си ми гащите".

В крайна сметка една приятелка се престраши и отиде. Връща се нашата, цялата ухилена, ходи по коридора и си върти гащите на единия пръст. Ами умрях от срам.
Стига съм философствала, ами отивам да готвя.
