Фери, моят шеф вчера ме извика, щото нещо станало с програмата. Реално нищо не е ставало, ама той може да работи с компютър колкото 3 годишно дете. Отвори страница, затвори страница и чат-пат нещо по-различно. Вчера отивам и се оказва, че се е заринал с поръчки, които чакат обработване, не може да си направи справка какво е фактурирано, не може да си преведе мейлите от чужбина и да си оправи вноса... Заринал се е в обичайната ми работа, която уж не е много. Той ми твърди, че моята работа не била само да оправям поръчките (то си е и така). Само дето иска последно време да обикалям да търся клиенти. Това категорично го отказвам, защото за мен без предварителна среща си е точно куфарна търговия - нещо, което не бих работила

По принцип мога и от вкъщи да работя, ако ми осигури достъп до стационарния ми компютър. За тази опция, обаче не го светвам, че ще ми отрови съботите и неделите.

По отношение на чистенето няма да забравя една сцена. Бях на около 10-12 години, когато майка беше поканила някой си вкъщи, че имала частен превод. В крайна сметка се бяха видели навън. Прибира се майка, вижда, че не е разчистено (имаше някакви дрехи) и като ми се навика

Словесно ме унищожи!!!
В процеса да създаде име и кариера къщата остана на заден план. Така се стигна до положение, че чисти по-рядко и като чисти се утрепва. Не можах в годините да схвана тази логика да си пропилееш почивните дни, защото през седмицата не си си дал малко време за чистене. Понякога са ми чак странни с татко като кажат: Много се уморихме тия дни (почивните), защото чистихме вкъщи. Е, и ние чистим. Само дето през седмицата отделям 5 минути да избърша прах, мъжо пуска прахосмукачка, оправям някакви други неща и гледам да си освободя времето, което можем да оползотворим по-приятно. По време на майчинството също не съм вършила всичко в един ден. Разпределях си нещата - днес трябва да сготвя и ще ми отнеме повече време, утре ще оправя банята, вдругиден прозорците и тн... Не обичам да ми е разхвърляно. Не обичам и да ми е мръсно. Понякога нямам сила да чистя, обаче продължава да ме дразни, че е мръсно.

Трудно си затварям очите.
Музика винаги съм обичала да слушам. С мъжо се събрахме и двамата меломани - няма стилове, няма изпълнители... Луда работа сме! На старата ми работа много ми харесваше, че имаше музика. По-леко ми вървеше. Често обаче я

изключвах - хем я има, хем не я чувам, а си върша нещата. Вкъщи пак бях така - прибирам се, пуска се музиката, ставам от сън - пускам... Да, ама като почна малкото човече да вдига децибели и вече ми е

В повечето случаи се надвиква с музиката или пищи да й пускам нейни песни и се отказвам. Заспи ли - гледам да ми е тихо и да си заредя ушите за следващата серия детски шум.
Престарах се, ама пиша от 40 минути с прекъсвания
