Аз пък с-уши не съм яла. Даже с кумците си говорехме, че те били замислили да носят от София като идваха миналата седмица.
Статията е интересна за 30-годишни и за хора с амбиции в кариерата. Аз нали родих Дребосъчка на 26 и нещо са ми закуцали амбициите последно време, та не ми е супер интересна. Две години (между 26 и 2

уж не са чак толкова много, но се усещат. Не се стремя да съм супер майка и професионалист едновременно. Да, детето ме промени, завъртя ме около себе си, но не съм се занемарила, щото видиш ли се е пръкнало дете. Мераците за кариера ми се избиха от главата в момента, в който взех решение, че няма да оставам в София, а ще се прибирам по родно му. Като се пребориш без кой знае колко стаж да си намериш работа в Пловдив, вече губиш ясната идея за кариера и стъпка по стъпка в йерархията. Тук фирмите са устроени по малко по-различен начин. По-скоро се взима външен човек за високата позиция, а не кариерно да се осигури израстване на настоящия персонал. Има и изключения, но не е лесно да се добереш до тях. Аз имам и становище, че на 30 не бива да заемаш чак толкова важни постове. Нито стажът, нито акълът са чак толкова велики. Виж след 35-6 вече е златна възраст за подобни цели. Пък и ако децата са минали масовите детски болести и не реват толкова активно за мама, имат си техния свят - тогава е друго.
Тони, и аз си мисля, че сравнително лесно ще се преборите с инсулиновата резистентност. Важното е, че имате поставени цели
