Започвам от малко по-далече...

Петък....

Станах сутринта и отидох на маникюр и педикюр... Имахме 2-3 неща за вършене но супер дребни, та ги дадох на Илиян и кумовете.. Отидох на маникюр и като се върнах баща ми и баща му бяха поставили на стената една картина, която стои повече от месец и чака да бъде сложена - ГРЕШНО.. Тя е от тези, които са разделени на 5 части и трябва да се закачат за стената, на разстояние една от друга.. Те я залепили на криво, а на всичкото отгоре и доближили частите една до друга, плътно.. Сигурно щях да го приема по-добре, но бащата на Илиян знаеше, как трябва да се сложи и на всичкото отгоре му бяхме дали и схема, с която си дойде самата картина...   Когато се прибрах Илиян и кумовете ме чакаха, а аз изпаднах в ужас.. Честно това нещо, което на 90% от вас ще се стори дреболия, но което заема 1/2 от най-голямата стена в хола ни, където аз исках да ме снимат на другия ден, най-важния ден в живота ни.. просто ме срина... Толкова не съм плакала от идея нямам колко време, просто много ми дотежаха всички неща... Напрежението изби, като забравен вулкан.. Рев, сополи.. АСТМАТИЧЕН ПРИСТЪП.. Не бях получавала от ... 10-ти клас   Поуплаших се и си казах, заеби.. Гостите започнаха да звънят по телефоните, че пристигат в София (тези, които бяха за две нощувки) и  че ще се настаняват в хотела.. Ние само след 40мин, трябваше да ходим на репетиция за изнесения ритуал с шафери, шаферки, водещи.. Аз бях щета.. Яд ме беше, че свекърите, никога, нищо не знаят и не са виновни..Не само този път, а при нанасянето в апартамента, но това е друга тема... По-лесно е да кажеш, че не знаеш и не можеш, отколкото да понесеш отговорността.. Мразя хора, които бягат от отговорност  
Събрах си мислите и отидохме да репетираме.. Видяхме се с приятелите ни, много спокойно и приятно ми стана.. Уговорихме се за всичко и тръгнахме към хотела, за да посрещнем леля ми от Гърция, която не съм виждала от 3 години.. А и сестрата на Илиян беше пристигнала от Варна та и с нея. Те и родителите на Илиян,  всички в петък спаха в хотела, защото исках у нас да имаме спокойствие и да сме само ние и кумовете. Да, да, ама докато стигнахме в хотела, за да се видим с леля ми и със сестра му.. Последната вече беше напалила с мъжа си, детето и разбира се родителите им към ИКЕА, щото видете ли това явно й е по-важно.. Ние се видяхме с леля ми, аз си тръгнах с кумата към нас, за да си пиша обета, че вече нямахме никакво време, на другия ден беше сватбата   А Илиян и кумът отидоха на летището да посрещат един приятел на Илиян от Англия..

............Те се прибраха някъде към 22ч., като Илиян изглеждаше направо смазан, не можех да го позная и се чудех какво се е случило..   В момента, в който го попитах, той се разплака и затвори вратата след себе си, тръшна се на леглото и се сгуши в мен.. Направо се втрещих..Пропуснах да кажа, че някъде към 21ч. Виктор Попов ми звънна и каза, че иска да изпрати безплатно втори видеооператор да снима Илиян и подготовката му, защото нямало да им стигне времето у нас, както се бяхме разбрали с Ана.. Много се озадачих и си помислих, че мама е платила допълнително, но му казах да се свърже с Илиян и да се уговорят.. Та, разбрали се в 11ч, когато Виктор дойде у нас да снима мен, друг оператор да снима Илиян в хотела и така да имаме подготовката и на двама ни... Илиян се притеснил, защото майка му и сестра му дори не го питали в колко часа трябва да са при него и да му помогнат с подготовката.. Заявили, че като станели всички 5 човека готови, щели да отидат и да го чакат с музиката, за да тръгват..   Всичките му приятели, го питали кога и къде да са, за да му помогнат, за да до него при обличането за кураж и тн, а майка му и баща му - не, защото сестра му била по-важна (негово си мнение, което аз също намирам за резонно).. Обади им се като го успокоих, че няма да е есам и тн.. Каза на майка си, ще имам и аз оператор, ще трябва да дойдете с татко при мен веднага след грим и прическа, ти си първа, няма да има проблем в 10 ще можете да сте при мен.. А тя му заяви, като Женя стане готова идваме   Той успя да каже само, ами добре.. Затвори и се разрева още повече   Тогава вече не се сдържах, обадих се по телефона и й се развиках много здраво, като й казах, че един ден в годината трябва да позволи на Илиян да е най-важния на света, а не на Женя и да се завлекат незабавно след грима й и прическата в хотела, като около 4 пъти я питах дали съм пределно ясна.. Щом иска команди и да й се казва постоянно какво да прави, няма проблем    Бях толкова побесняла...  

След това го доутеших, сипахме си по едно уиски, после по две.. посмяхме се с кумовете   И си легнахме в различни стаи по настояване на Илиян.. Той си е писал обета до 3 през нощта и на сутринта, когато се събудих, той беше излязъл, за да не ме види в деня на сватбата   Много ми липсваше през цялата нощ, защото заспах лесно, но не бях никак спокойна и се будих 2939239 пъти, но се съобразих с желанието му  

Слева продължение.. За най-прекрасния ден в живота ни до момента..  

Пиши, пиши  чакам с нетърпение този разказ 

Ох Тони, чак ми стана мъчно за Илиян  Ама как може да са такива дебили някои хора просто недоумявам...става въпрос за един ден! в който поне малко да помислят за СИНА СИ...просто думи нямам, но не се ядосвайте, някои хора никога не се променят  Затова пък има късмет, че е срещнал стойностна жена, друго вече не му трябва Добре си наредила свекито 

Стига с тия дреболии, които са ви помрачили малко щастието, чакаме разказ за всичко прекрасно 

Мила, ти си семейството на Илиян, вече и официално   Наистина ми стана много тъжно, но в същото време и спокойно, че вече винаги ще има подкрепящ и любящ човек до себе си, който ще го поставя на първо място  

Чакам с нетърпение продължението  

А лелеееее... добре си я подредила свекърва ти, ама така трябва - на моменти родителите (без значение твоите или неговите) изперкват и имат нужда някой да им се тросне , точно се едно са малки деца, за да се осеферят хахах



Чакам още допълнение моооооля те

Тони, само така със свекитата. И моите все не разбрали и не знаели. Чакам още да разказваш.

Днес имам муза и ще разкажа.. Надявам се да имам и време, че откакто съм на работа е същинска лудница  

Бях си подсигурила сутринта на 05.09 да съм сам сама в апартамента, за да мога да оправя, да подредя масата, както си я представям, да си пийна кафенце и си събера мислите... Малко ми беше тъжно, че не успях да видя Илиян преди да излязат с кумовете, но се съобразих с желанието му..   Подредих, поприбрах някои неща, които ми се сториха излишни и си направих кафе.. През това време дойдоха баща ми и един негов приятел, за да ми помогнат, но то реално не беше останало нищо за правене.. Дойдоха и хапките, които бях поръчала.. Фризьорката ми подрани, както и ме беше предупредила.. Започнахме, аз леко притеснена, но прическата се получи перфектна, много по-добра от това, което очаквах   Към края на прическата дойде и Виктор Попов, който почти не забелязвахме, направо не е за вярване, колко добър професионалист е този човек.. Все едно го нямаше, стъпваше тихо, почти не говореше.. Мислех си, че ще се взирам и ще ме притеснява, но тъкмо обратното.. В малкото моменти, когато говореше, гласът му ме успокояваше.. Има такава интонация   През това време разбрах, че гримьорът закъснява с направата на мама и ще дойдат, за да я прави у нас, понеже на Илиян сестра му и майка му са имали бая претенции..   Като дойдоха вкъщи, по мое желание започна да прави първо мама, тъкмо през това време дойде и Владо с асистентка (ПАК БОНУС!!!Бяхме платили само за него, той ме попита може ли да доведе асистент  )  Дойде и моят ред за грима, те си снимаха, аз се смеех с гримьора.. Той е братовчед на моя приятелка и доооста ме разведри.. Бях много притеснена, заради това че не знаех, ще успеем ли да спазим всички часове и да се вместим в графика, който бях направила.. Гримът се получи добре, като изключим това, че нямах мигли, не ми стояха добре според него и се губела невиността в погледа ми.. Реших да се съобразя и да го послушам, все пак е професионалист и е гримирал повече булки от мен   Остави ми червило и пудри, които да използвам през деня, но ако щете вярвайте.. Не се и сетих за тях, нямах време  
Шаферките ми пристигнаха, бяха невероятно красиви.. Грим, прически.. Уникални   Бях им направила по една красива закачалка, на която да сложат роклите си, както и за себе си, кумовете, мама,.. Владо и Виктор ги снимаха и започнах да се обличам.. Като по чудо много лесно облякох роклята с помощта на мама и едната шаферка   .. Поснимахме се и набързо и изпратих шаферките на постовете...

Имаме външна врата на сградата, входна За блока и входната на апартамента.. Та, им бях казала да стоят едната пред първата врата с един ключ от нея и с ДА, написано на листче и завързано за ключа. Тя е питала Илиян, кое е най-любимото ми място, на което сме били двамата заедно, а той е отговорил естествено РИМ.. Та, след малко парички, тя му е дала ключа и му е казала, че има нейното ДА.... На втората врата стоеше другата ми шаферка, която държеше чинийка с резени лимон и втори ключ с Да, като му е казала, че в живота ни ще има и кисели моменти и той трябва да е готов да ги поеме, той директно е дръпнал купичката и е изял 4 наведнъж.. пак малко пазарене и е получил и втория си ключ  с нейното ДА.. Пред третата врата бяха най-добрия ми приятел и етретата ми шаферка, която държеше третия ключ с чинийка с риба тон от консерва (ИЛИЯН МРАЗИ РИБА, А КАМО ЛИ ОТ КОНСЕРВА  ) Тя му е казала, че в съвместния ни живот, не винаги ще прави неща, които му харесват, та затова и сега трябва да изяде рибата.. Кумът е предложил да му помогне, като го замести, но тя е отказала и Илиян си е хапнал рибка   Пазарене и е получил третия си ключ с последното ДА от шаферките, като тя му е казала, че най-важното ДА, трябва да го заслужи и получи от мен   Тази идея я взех от една съфорумка, защото само пазаренето с пари на три врати. ми се стори тъпичко  
После зад врата бяха майка ми и баща ми, които държаха обувката и Илиян трябваше да я напълни, но мен ме беше страх, че ще закъснеем, а и нямах търпение да ме види.. Та, постоянно виках да го пусакт вече   Кумата беше влязла при мен и затискаше вратата на спалнята, а коремът ми беше отишл в съседите.. Все едно нямаше да се виждам с моя си Илиян, а все едно беше първата ни среща на стотна степен   Отвори им, първо дойде кумът, а след него и Илиян.. Видяхме се и щях да падна.. Колената ми омекнаха, буквално   Не си спомням дали се разплаках, спомнях си, че щях да припадна.. Той ми каза само ти си най-красивата булка и друго не помня   Целунахме се и всички хора нахлуха да ме видят.. Едва излязох от спалнята и минах през шпалир от хора в коридора, които не спираха да ръкопляскат.. В дневната със супер треперещи ръце, закичиш, който видях и се сетих, оставих шаферките да го направят с останалите   И давах зор да тръгваме, защото щяхме да закъснеем за църквата...

Всички излязоха, останахме само аз и тати (никога не съм го виждала по-емоционален и по-развълнуван..  ) Засвириха "Ела се вие.. " и стомахът ми пак отиде в съседите    Излязохме под ръка и той ме предаде на Илиян.. Поведох хорото по настояване на Илиян, който ме буташе буквално ахахахаха и разбира се наобратно!!, докато му викам "Спри се ей, водя хоро на обратно, чакай малко да се разместим"  Поведох си го, както си трябва изиграхме 2 хора и директно към колата..

Буикът беше страхотен, всички хора му се кефеха на макс..  Беше адски удобен и въпреки, че нямахме климатик, а беше 3904590345903 градуса, беше супер  Пийнах си малко ракия от кумската бъклица и тръгнахме към Св. София.. Там имаше сватби.. Ние пристигнахме в 15:00, което не беше баш ОК, ама всичко мина по план.. На по-хубав, по-разбираем, по-тържествен и красив църковен брак не съм била, честно... ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ Св. София за църковен брак  Във всеки момент, когато хорът зад нас запееше, да кажа, че настръхвах ще е малко.. Хората седнали подредени на столчетата.. Всичко беше прекрасно.. Освен потящото ми се лице.. Имам невероятен проблем с това, аз ен се потя, като нормалните хора под мишниците, по дупето или където се потят те.. На мен ми се поти лицето  Добре, че гримът беше хубав и въпреки потта..  Като излязохме, направихме няколко снимки с всички гости и пуснахме два бели гълъба.. Много ме беше страх, но много харесвам  Беше адска жега, честно!!! Искахме да се поснимаме на фона на Александър Невски и около Св. София, но направихме 10-тина снимки и помолил Владо да ходим към Сан Стефано, за да се снимаме в къщата, защото знаех, че там ще е сянка 

Тръгнахме, а кумата беше направила от онези кутии от консерви, на които пишеше Just Married.. Бяха невероятни, не стига, че колата ни беше страхотна, не стига че хората ми се радваха на мен, като ме виждаха, ами и дрънкахме здраво с консервените кутии  Нямаше човек, който да не се обръщаше, за да ни види и да не ни се порадва 

Фотосесията...
Както ви казах, аз исках да направим фотосесията в къщата на ул. Сан Стефано 6, която е известна като Къщата с Ягодите... Всички ни се радваха и ни помогнаха, за да прескочим със стълба вътре    Пълно куку съм, дори и като булка Гафът беше, че бях предвидила да имам кецове за фотосесията, които шаферките ми в емоцията забравиха.. Майка ми, като е заключвала вкъщи ги е видяла и си ги е взела в колата, ама не е знаела за кога са ми.. Та през цялото време бях на обувките с тока.. Прескачах, газих в калта, в напоителната система на Докторската градинка, която са направили божествено.. Отдавна не бях ходила там.. Направо е супер    Добре, че не съм от булките, които им пука, дали ще се нацапат.. Шлейфът на роклята ми беше черен, обувките също 

Шаферките и шаферите тръгнаха да посрещат гостите на терасата за уелкъм дринка, а ние продължихме да се снимаме.. По едно време дори имаше 50-тина капчици дъжд, но все едно не ги забелязахме 
Към 17:45ч. бяхме в хотела, точно на време..  Качихме се на 11-тия етаж, където гостите ни очакваха, подредихме се първо родителите на Илиян, после Илиян с мама, след това шаферите по 2-ки, кумовете.. Малката шаферка, която носеше надпис 'Here comes the bride' и накрая аз и тати.. Водещата (моята приятелка, на която съм кума) обявяваше един по един всички, като тук стана малък гаф и обяви малката шаферка, а забрави кумовете, та тя излезе, носейки табелката, а след нея вървяха кумовете вместо мен, но какво да се прави..  Излязохме, а терасата беше невероятна пълна с хора с греещи очи, които ръкопляскаха.. Много се притеснявах да не се спъна, че роклята ми беше бая дълга, въпреки двата пъти скъсявания   

Моята приятелка започна да говори, като въпреки, че я бях предупредила да репетира с дезодорант за микрофон, на моменти от притеснение говореше в страни от него, но всичко което каза, беше много по-прочувствено и хубаво, отколкото жениците в ритуалните зали и другите водещи, които съм гледала по  сватби.. ХИЛЯДИ ПЪТИ 'ЗА' воденето на ритуала ви от ваш приятел  Дойде време да си разменим обетите.. Ние не си бяхме чували.. първа бях аз.. Четях и гледах Илиян как плаче.. Чувах, как хора подсмърчат, но за мен най-важния човек на планетата беше той.. Всяка дума, която бях написала, добиваше още по-голям смисъл сега, когато я чуваше ТОЙ.. Човекът, за когото беше предназначена...  Дойде и неговият ред, аз цялата трепереща оставих листчето и водещата му даде думата.. Той беше написал всичко, толкова романтично, толкова по мъжки.. По мишенски.. По моето мишински.. НЕВЕРОЯТНО.. Дори в най-смелите ми мечти не си представях, че ще го напише по-добре...  Разплаках се, той също (отново!) Целунахме се и тогава погледнах всички останали.. Те плачеха  В случай, че искате по-късно ще ви напиша и обетите.... Тук мисля да напиша, това което Виктор вчера ми каза.. Че е нямало как да има по-добра кулминация за деня.. Че е бил на стотици сватби и никога не е слушал по-прочувствени и искрени обети.. Това бяха думите, които всеки ни казваше.. Другият оператор от Филмова къща Виктор Попов, също се разплака, като си тръгваше вечерта ни каза, че приема сватбите като работа, не се стреми да помни всяка двойка или да навлиза в подробности относно връзката и тн.. Че като оператор в Нова телевизия е снимал репортажи, които са били прочувствени и тн, но че толкова докосващи слова не е чувал и дори се е разплакал, което ние вече знаехме от другите  Аз Настъпих Илиян Този път не забравих 

След изнесения ритуал, приемахме поздравления, разменяхме си подаръците с гостите.. После дойдоха и снимките с всеки гост.. Тези, които се бяха снимали отиваха в ресторанта, за да се настаняват с помощта на шаферките.. Иии точно в 19:15ч. влязохме в ресторанта, точно както го бяхме предвидили..   Ресторантът беше преобразен.. Цветомила е най-добрия декоратор в България, потвърждавам милион пъти!!! Бях слушала хиляди пъти тук, че украсата не се забелязвала от гостите, че младоженците в деня не я виждали дори и да не се ядосвам толкова около това.. НЕ!!! Нямаше човек, дори мъжете бяха възхитени и не спираха да казват, как е изпипан всеки детайл и колко е прекрасно..От декорацията на масите за гостите, през нашата.. До невероятния сантиментален кът, който уж беше само, за да скрива една червена стена, а се превърна в гвоздея на програмата...  Всички казваха, че все едно са на сватба в чужбина, постоянно повтаряха, това е сватба на високо ниво, никога не сме били на такава.. При посрещането в ресторанта, ритнах менчето и първа падна бялата роза.. МОМЧЕ   После първият танц.. Не виждах нищо и никой.. Бяхме само двамата.. Аз и любовта на живота ми   Беше прекрасно, като паралелна вселена.. После дойде и поздравът към кумовете, които танцуваха страхотно и поканиха към средата и шаферите + шаферките.. Луд купон още от втората песен   Заредиха се първото хоро поведено от булката.. и тн.. Имаше страшно много място за танци.. Кумската реч, в която се изявиха и двамата с кумата.. Беше невероятна, прочувствена и ме разплакаха, разбира се   Танци, танци, танци.. Не сме сядали на масата!!! Бях като на батерии (Дюрасел)   Той разчупи по-голямото парче от питката..
Всички хора се скапаха да танцуват.. От Рок, Енрике, през Бионсе, БГ рап.. а след 1:30 дори и ретро чалга.. Честно беше страшно.. Луд купон   Имахме играта с въпросите, които ги задаваше кумата, беше си ги подготвила и бяха много сладурски, а не стандартните... Голям смях падна...   Букетът го хвана кумата   Без да е нагласено!! Жартиерът го хвана приятелят на една колежка от университета.. Дано имаме две сватби догодина   Надиграването с даровете за кумовете се получи супер забавно, като кумата помогна и при двата дара  
От ресторанта съм повече от доволна, всички гости казваха, какво добро обслужване, колко вкусна е храната. Аз не можах да я опитам, но ще им се доверя..   Нямам нито една забележка!! Новата управителка на ресторанта, с която работихме беше уникално добра! Декораторката ми Цвети беше в хотела още в петък, за да си подготвя цветята и да прави аранжировките, като каза че никога не е срещала по-добро отношение, постоянно са я питали, има ли нужда от нещо.. Оставили са климатиците в стаята, където е декорирала цветята пуснати, за да не увяхнат и тн.. Просто, въпреки притесненията след другата сватба, на която бях, те се справиха на 100%! Голямо браво!!! Явно просто всяка булка трябва да знае, какво иска, за да получи адекватно отношение от професионалистите!
Майка ми и баща ми бяха написали невероятни поздрави към нас.. На тате беше "Писмо до татко".. Той не спря да плаче и сега като го пиша ми се доплаква..   Страшна емоция, която е завладяла всички, защото не спират да казват, колко им е повлияло да виждат сълзите в очите на баща ми  

Изнесохме тортата.. Беше уникална.. както и всичко на сладкия бар.. Колегите ми бяха надминали себе си!.. Фотографът (Владо), беше възхитен и каза, че никога не е виждал по-красив, а и вкусен сладър бар!!!  

Видеото си тръгна към 12ч., като ви казах, какви бяха думите му, признавайки си, че дори той се е разплакал.. Каза, че на по-щура, а същевременно и по-романтична сватба не е бил.. Че всичко е било изпипано до последния детайл.. Много ме поласка..

С Владо направихме няколко снимки на тератасата през нощта, като съм доста тъпа и забравих да му кажа, че има осветление, та бая го измъчихме Дано се е получило   След това и той си тръгна.. Беше някъде към 00:30. Той също изсипа страшни суперлативи.. И просто техните мнения ме накараха да се почувствам, като все едно съм спечелила медал от Олимпиада.. Тези хора ходят по сватби всяка седмица, те да ми кажат, че сватбата е била най-добре организираното събитие и че сме ги трогнали..  

Към 1 и нещо видях баба ми да ме вика и  бързо отидох.. а тя почти заспала милата.. "Хайде, ма бабо, кога ще бъде този танц с булката, много ми се доспа, но чакам да си потанцувам с теб".. Направо щях да падна.. Отидох при Хорхе и той беше забравил, от толкова танци и купон..   Идеята ми беше хем да изпълня този ритуал, характерен за моя край, в който всеки отива да танцува с булката, като и дава паричка, хем да ни снима фотографа с всеки гост.. Е, да, ама аз бях пуснала Владо да си ходи вече.. Мислех, да направя танц, в който да поканя само баба ми, обаче дойде майката на Илиян и каза, че лелите му питат също.. Та, си имахме истински танц на булката, но в 1:30 хаха..  
Продължихме с танците до 3 и нещо..Като дори пях една песен по молба на 2394924 човека.. Илиян се скапа от танци, дори родителите му казаха, че никога не са го виждали да танцува така.. Била съм го култивирала   След това другите се уговориха да ходят в Плаза, но аз да ви кажа изведнъж се почувствах като труп.. Имах чувството, че душата ми ще се отдели от тялото, погледнах съпружеското тяло и видях, че и при него не е по-различно.. Директно им казахме, че се прибираме към хотелската стая.. Те помрънкаха, но ни разбраха.. Изкарали са до 6 и 30 хаха.. Ние се прибрахме и си поговорихме малко, така да се каже лек разбор на деня.. И заспахме..
Това беше най-прекрасният ден в живота ни.. Изпълнен с много притснение, но с много радост, удовлетворение от добре свършената ми 9-месечна работа.. Невероятно беше всичко.. Погледите на хората, настроението с което се забавляваха, заради нас.. Украсата, прекрасният ми мъж.. Щастието и същевременно сълзите в очите на родителите ни.. Всичко се получи по-добре от очакванията ми, а аз имам дооооста високи очаквания винаги.. Както всички гости се изказаха, никога не сме били на по-хубава, добре организирана и весела сватба.. Истински празник на любовта   Имахме най-добрите възможни кумове, които ни помогнаха невероятно много в дните преди и по време на сватбата  

Друго не се сещам.. Баааяяя многословна бях, дано не ви писне.. Снимка нямам нито една, дори телефон нямахме с Илиян и кумовете.. Не давахме да ни снимат много, та и никой не смее да изпрати   Ще чакаме Владо  

Браво Тони, много хубаво сте си изкарали. Малко  , като четях разказа ти за обедите. Много е приятно да да ти кажат, че не са били друг път на такава сватба. Тогава разбираш, че месеците труд, мисли, емоции и финанси, които си вложила не са били на празно. Чакаме снимки да качиш.

Еми аз го казах вече - сватбата на сезона

Ех, много хубаво е било всичко!