Тонииииииииии, днеска цял ден си мисля за теб и как утре е деня, в който трябва да имаш собствена тема, умувах за 00.00 часа какво да напиша, но съм изпреварена хахаха. Любимка стана на много дами тук с непринуденото си, директно, без никакви бариери поведение откъм емоции, придружено задължително с лудост. 
Желая ти спокойни до колкото е възможно последни дни до деня, в който ще станеш г-жа Илиева.
От главата за краката е било началото на връзката ви - ето доказателството, че половинките съществуват, откриеш ли своята, няма много чудене, обмисляне и анализиране, нещата просто се случват и са прекрасни.
Продължавай да разказваш лудо за всичко преди днешния ден. И кажи какво остана от списъка по месеци. Хареса ли се с пробния грим и прическа?


П.П. В последно време много дами от месечната се изстрелвате към този раздел и направо ще ме побъркате, получавам аритмия от любовните ви разкази. 

Надеее, толкова си ми любима и винаги ме объркваш с писането си тук и писането във фейсбук.. Раздвояваш мееееееееее  Ще разказвам.. Обещавам Многословна съм всички знаете   

Нямам търпениее да пусна твоята тема, дай ми номера на Митко 

Тонииииии, честита темичка! Дойде и твоят ред. Колко бързи се изтърколиха месеците....Пожелавам ти да си я напълниш само с позитивни разкази. Пожелавам ти голямо спокойствие през оставащия месец. Да знаеш, че си струва всяко усилие за крайния резултат! Дори и да има нещо, което не е станало 100% както си го представяш, това ще е най-веселия, най-щастливия и красив ден, защото ще е вашият ден.

Благодаря, Нати Знам как точеше зъби да пуснеш темата ти.. Чери с малка измама те изпревари   

Да ви разкажа за предложението...

Живяхме си хубаво  4 години и половина, през които винаги твърдяхме, че сватба не желаем.. И бях убедена в това.. Докато придвижвахме закупуването на апартамента и обзавеждането му.. Ни попадна оферта за евтини самолетни билети до Рим... Рим беше моя мечта.. Имала съм и други възможности за пътуване до там, които умишлено отказвах.. Исках да отида в Рим, когато съм готова  Странно звучи, но аз съм си бая странна де... Куку    На цялата лудница купихме билетите и цяло лято, освен другите неща, четях всеки пътеводител, всяка информация, до която можех да се докопам, за да сме римляни за 7 дни През това време, започнахме да си говорим за дете.. Като се прокрадваха мислите, че ако имаме дете ние няма да сме семейство, аз и детето ни няма да имаме обща фамилия.. Незнайно от къде се прокрадваше идеята за предложение, всичките ми приятели започнаха да говорят, как Илиян щял да ми предложи в Рим..Докато някакви познати във фейсбук се бяха сгодявали, бяхме коментирали че не искам да ми предлага по Коледа, на рожден ден, Новда година, имен ден.. Не искам, ако някой ден се разделим, което в момента не предвиждам, но знае ли човек.. Ще помня най-хубавите си празници с предложението, което е завършило по неприятен начин  Та, той беше наясно.. Аз обичам романтиката, която не означава задължително да сме на пътешествие, но и вкъщи по анцуг пак нямаше да е ок.. И той го знаеше много добре... 

Идва и предложението.. Ще разделя на две разказа...

Заминахме за Рим, една седмица след 24-тия ми рожден ден, на който за първи път спахме в новото си жилище   Илиян ме предупреди да не бъркам в едната част на куфара, защото именно аз винаги събирам и подреждам багажа и пипам, навсякъде да проверявам и тн... Тогава ми присветна лампата, но викам той няма от къде да вземе пари, защото заплатата му стои при моята и не съм забелязвала нещо да липсва.. Та се поразубедих...
Пристигнахме, настанихме се в хотела и бързо на обиколка... До късноооо вечерта обикаляхме и се прибрахме ужасно изморени от среднощния полет и цялото обикаляне..
Вторият ден започна прекрасно от сутринта.. В мини артхотелчето, в което бяхме.. Всяка сутрин собственикът правеше прекрасно подредена закуска, като освен типичното за закуски в хотела имаше и по нещо типично италианско, всяка сутрин различно..  
Ето я тогавашната ни загуска :


Беше толкова романтично, римско, италианско..  
Това беше денят, който бяхме определила да ходим във Ватикана.. Знаейки, колко време трябва, нямахме никакви други планове за деня.. Хапнахме и потеглихме към най-желото място за посещение  
Редихме се на безкрайни, наистина БЕЗКРАЙНИ опашки, пред музеите.. Илиян, приницпно не обича да чака, изнервящо му е, но този ден си пиеше капучино, хапваше сладолед на крак и просто чакаше с цялото търпение, на което е способен.. Изключително учудващо за мен.. (докато сме на екскурзия е единствения период, в който аз съм търпелива   ). Разгледахме всичко в музеите, видяхме Сикстинската капела, от която да си кажа право, не бях никак очарована и имаше поне 500 човека вътре.. Бързо се измъкнахме и право към ЦЕЛТА.. Базиликата Св. Петър и Купола.. Мой колега ми беше казал, че това е най-красивата гледка към Рим и нямах търпение, бях запалила и Илиян определено.. Там имаше поне 1000 човека на опашка   а краката вече не ни държаха   Срам не срам, прередихме се и хората, от възпитание може би, не ни направиха забележка  

Базиликата е невероятна..  

Запътихме се към Купола и там едни огромни табели.. "В случай, че страдате от клаустрофобия, астма, дихателни проблеми, не тръгвайте... Влезете ли веднъж, няма връщане назад".. Аз съм човек страдащ от астма (преди, но винаги имам едно на ум).. Но ентусиазмът ми беше повече.. Качихме се асансьор, до където можеше и след това влязохме в Купола, за да започне изкачването... Тесен коридор, който тъкмо се побирахме, място двама човека да застанат един до друг НЯМА.. Качваш се от едната страна на купола, слизаш от другата.. Пред теб и зад теб пълно с хора.. Прозорчета тук-там миниатюрни.. Всички беше добре, докато една жена пред мен не каза "Паузаааа" , аз не можех да чакам, защото ми стана зле от мисълта, толкова хора в това тясно пространство и започнах да я бутам нагоре..   Криво ляво се изкачихме, като не знам уморително ли беше от високите стълби или просто малкото въздух и прекаленото много хора, но имах чувството, че ако бяхме изкарали повече от 30 минути в качване, щях да се задуша... Излизам горе на върха и пак 1000 човека.. Пребудах се да стигна до "гледката" и респ. въздуха.. Започнах да снимам с телефона..

Чаках, чаках.. Илиян да ме настигне с апарата.. Него го няма и аз започнах да се ядосвам, колко време трябва да го чакам.. Знам, че е възпитан и не обича да се блъска, ама мамка му много време се губи.. Обръщам се назад и се надигам на пръсти, за да му видя главата някъде.. А хората, както ме блъскаха от всички страни, така се бяха отдръпнали и се усетих, чак когато се обърнах да търся Илиян.. Зачудих се, защо хората се отдръпват, вярно задъхани сме, изпотени, но не мириша егати   В това време всички започнаха да ох-кст, ах-кат.. И аз   Втрещявам се.. Илиян е пред мен на земята.. На коляно..   Шум в ушите... Виждам, че устните му мърдат, но аз не мога да чуя нищо.. Хората снимат с телефони, ръкопляскат или по-скоро чакат в очакване..   Илиян се разплака.. и само чувам "Не чух отговора..." аз още втрещена и засрамена от всички хора.. "Аз не чух въпроса"   Той повтори, с най-треперещия глас "Искаш ли да станеш моя съпруга" и аз извиках "Да".. Целунахме се, а всички около нас ръкопляскаха.. Беше феноменално.. Не беше филм, а моя живот и аз бях главната героиня..  
Височината и изпитанието да изкачиш 350 стъпала в пространство, широко не повече от 50см, в буквална индианска нишка, за да достигнеш до Купола, от където се достига най-невероятната панорама към Рим... И гледайки към площада, в момента, в който снимам, на 24тия ден от месеца, на 24 години, под звука на камбаните на базиликата, получих най-красивото предложение, с най-красивия, мечтан пръстен, от най-прекрасния мъж! Почувствах се благословена! Да, благословена съм!  

Поскарах му се, защо не е изчакал да си нормализирам дишането, да спра да се потя и тн.. А той каза, че цял ден се е чудел, къде да ми предложи... В момента, в който сме стъпили на върха.. Се е зачудил, дали това да е мястото и са започнали да бият камбаните на базиликата.. Което според него е било знак и е нямало време за губене...

Спирам с историите, че да не ви ормъзна.  

Ех, че красивооо! Направо ще ме разплачеш от умиление! Гледката, предложението....колкото и пъти да го чуя тоя разказ, токлова пъти ми става много мило. Много,ама много се радвам за вас! Сега снимай пръстчето (кюфте-с-кебапче  ) и показвай тука на всички скъпоценния! 

Понеже пръстът е нарисуван с химикал, което е много нормално за мен .. Ето снимка на прекрасния нежен пръстен с малък диамант.. От всичкото гледане на сгодени девойки.. Хиляди пъти съм изрекла, че искам изчистен пръстен, без зврънтулки с малък диамант, който да нося, а да не държа в сейфа.. Това е запомнил той.. Аз не си спомням да съм била, чак толкова претенциозна към размера на камъка 

Така е, Тони. Когато откриеш своята половинка много неща се променят. Ние се променяме... Хубаво е да имаш някой до себе си, който те допълва във всяко едно отношение.  

Няколко пъти съм чела за предложението и като всяко едно такова и твоето е уникално само по себе си.
Най-важното е, че е направено от любимия човек, на точното място и с мнооого любов. Дори вкъщи по пижама, пак щеше да е много вълнуващо.
Ето и другата причина толкова да обичаш Италия и по-скоро Рим.   Та точно там си преживяла толкова силни емоции, сигурна съм, несравними с нищо друго.  
Според мен всеки човек рано или късно осъзнава, че е готов за по-сериозна крачка в живота си. Колкото и в началото да сте твърдели, че не искате сватба, с времето това се е променило. Просто сте осъзнали, че вече сте готови за това.
Честно, докато четях чак се задъхвах като си представя колко много хора са се събрали на едни място, колко е тясно и няма въздух.   Иначе спор няма, много е красиво.  

Пропуснах да напиша, че пръстенът ти прилича на моя.

Ох, Тони, как ме просълзи...  Бях чела за предложението ти, но сега отново ме разчувства толкова много! Страхотно е било, представям си гледката, обстановката, всичко е приказно. Аз като една везна, също много държа на романтичните неща и предложения. ТМ се е справил превъзходно 
И в този ред на мисли, коя зодия е той? 
Пръстенът е страхотен, харесвам изчистени и ненатрапчиви пръстени

Илиян е зодия Рак.. Спокоен, домошар, внимателен, не обича да повишава тон ( за разлика от мен, черта, която ненавиждам у себе си) .. Липсващата ми половина   Сърди се за дълго, обаче.. Аз вдигам скандал и след 10 минути ми е минало.. Вече ми е слънчево и няма помен от бурята, при него обаче... 

Важното е, че взаимно се допълвате.  За сърденето и аз съм така, много бързо паля и фуча и трещя и след малко ми минава. Раците наистина са такива. Спомням си като малка, ако ядосах нещо мама,която е рак, много време беше намусена и се чувствах ужасно.
Пожелавам ви да нямате такива моменти и всичко да е само слънчево

Ох Тони      много се развалнувах.. Предложението е било много романтично и приказно.. Пръстенът е страхотен 
Чакам с нетърпение още разкази 

Ако съдя по себе си, която съм рак, значи трябва да е много романтичен. Точно обратното на спокойна съм обаче. Разсърдя ли се нещо, не ме закачай. Всички са ми черни.  Всяка зодия си има своите странности. 

Тони,честита темичкаааа  Признавам и на мен си ми любимка  И Септември ми е любим месец и мисля,че е идеален за сватба!
Ето,че остава само месец...напълни темата с най-хубавите и вълнуващи моменти!Ти си Везничка като мен и мога да си представя как преживяваш всичко!
За предложението направо настръхнах...ако бях аз щях да припадна Страхотно!
Ще следя темата с голям интерес!Хайдеее разказвай цветове,торти,букети....обожавам сватби!