Благодаря ви момичета.
Ето историята от самото начало..
Запознанството.. Запознахме се във Варна, където и двамата живеехме, учехме и работехме. Беше през лятото на 2010г., моя приятелка от детството (кумата) и той бяха колеги в работата. Тя все ми разказваше как той е моя човек, колко много съм щяла да го харесам и т.н, но аз не исках и да чуя за връзка в този момент. Бях прекъснала една двугодишна връзка и просто се бях наситила от емоции, исках да съм сама за малко. Една вечер те имаха "фирмено парти", на което присъстваха едва 10 човека, аз нямах планове за вечерта и тя ми предложи да отида с тях. Още в първия момент, когато го видях знаех, че ще имам нещо с този човек, не мога да кажа пеперуди или нещо такова.. Жегна ме нещо... едва ли съм мислила за толкова дълга и сериозна връзка, по-скоро някаква свалка за вечерта, да се забавляваме и танцуваме. Цяла вечер закачки, танци и накрая вече танците преминаха в целувки, разменихме си номерата, като в първия момент се замислих дали да не дам друг номер, изплаших се че е прекалено мил и добър, а аз бях в отхвърлящ период... Изпрати ме до таксито (беше към 6ч. сутринта) и си тръгнахме всеки по пътя, като дори не си мислех, че два часа по-късно в 8ч. той ще ми звънне и ще каже, че иска да се видим отново. Той беше отишъл на работа в 8ч. и беше цял ден 12-часова смяна на работа.. В началото си е мислел да остане за ресторанта и после да си ходи.. Но бързо е сменил плана и дойде с нас на дискотеката, че и поостана

Aз бях на работа също, но се обадих на шефа ми да отида втора смяна, така бях до късната вечер на работа и към 23:00ч. той ме чакаше да се прибера и излязохме на дълга разходка, говорехме и стояхме на една пейка до 4ч. сутринта (той не беше спал повече от 24ч., тъй като е бил на работа и преди партито, и след него). Говорехме си така, все едно сме се познавали цял живот, изпитвах някаква сигурност в човек, който познавам по-малко от 24 часа.. Беше много странно.. Беше ме много страх и не спирах да повтарям на съквартирантката ми, как това прекрасно момче, попадна на мен и колко ме е страх да не го нараня.. По-скоро съм била наренена аз и ме е беше страх да не се разочаровам отново. Ние реално не сме имали запознанство и първа среща... От тази вечер нататък се виждахме всеки ден.. И знаехме, че сме заедно..
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Така и до днес на шега, от лятна свалка, не сме се делили за повече от седмица, обичаме се, заживяхме заедно година след първата среща, преместихме се заедно в София, купихме си собствено жилище и решихме, че е ред на следващия етап от живота ни..
