Добро утро, дами!

Аз съм леко на метлата от сутринта. Този път на българи, та успях да ги направя на качамак както ми дойде отвътре. И на англичани де, ама на тях им наговорих едни дежурни и не много цветущи неща, щото ме ограничават възможностите.

Халките както вчера се похвалих са готови, доплатени и вчера трябваше да тръгнат към нас.
Да ама не. Ония мили хора, казали на нашите само сумата на халките, без сумата за доставка. А от самото начало говорим, че те ще имат ангажимен с шипинга и че той се плаща отделно. Съответно се очаква, когато халките са готови да се свържат с мен /най-малкото/, те се обадили на тате. Добре, отишъл вчера да ги плати и тая сутрин му звънят да отиде да остави пари за куриер, ама ако може по-бързо, че вече са го поръчали.

Голяма издънка. А през цялото време те с мен не общуват, та снощи тате ме пита знаят ли ми адреса. И аз, самоинициативно им го пращам днес. Полуавам отговор тая сутрин - ама може ли да ми дадете телефон и по-бързо, че чакаме куриера.
Да ама не... Първо баща ми ги направил на салата, както той си може за това, че за довечера има други ангажименти, а не да се разхожда до ателието на четна и нечетна дата.
После аз им пратих един имейл, донасолих ги, пролича си какво съм попила от тате през тия години.
А искам да кажа, че халките ми са 1420лв. За тия пари очаквах мноооого по-координирани действия. Закъсняха с изработката една седмица, но тъй като не ги бързам, не го коментирах.
А момичета, знаете ли какво се чудим тука с мойте приятели и вече реших публично да питам.
Нали го знаете израза "нахраних някой" "сложих му храна" и тн... в смисълана на скастрих го, скарах му се. Да де ама как точно се изразявахме преди да се появи тоя лаф? То не е точно скарах му се... сещата ли се кво питам
