Тъкмо да се разпиша - нов отговор. Наде

Миши, аз съм те засичала - радвам се, че се завръщаш.
Фериботка, шокира ме с това число - 31. То остави, че мъжете рядко имат любим цвят, а камо ли число, ами и 31...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Айде, да ви разкажа за една кошмарна за мен сватба. По това време ходех с едно момче, сватбарите бяха негови близки. Дойде момент да раздават поканите и хоп покана за него с написано име и фамилия. Мен ме нямаааа...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
На шега на майтап момчето попита дали и аз съм канена. Аз седя и мълча като в небрано лозе. Отговорът беше "Да, искаш ли да извадя химикала и да допиша името й"

Както и да е!
Спахме една вечер по морето и на сутринта трябваше да вземем булката и да я развеждаме по задачки. Само дето не знаехме колко и какви. Лаш с колата насам, лаш - натам. Ние в ролята на куфарите. Понеже бяхме две двойки с една кола, плюс булката, като трябваше да се качи някой, нас ни разтоварваха. Ноември, в Бургас, без да го познаваме грам, брули един вятър

Тук взеха фризьорката, там флористката, тук гримьорката, там незнам си кой... Нас ту ни взимаха, ту ни оставяха да си намерим кафене и да убием около 2-3 часа.
Дойде време да се ходи в ресторанта - извън града. Оказа се, че имало някакво рали и пътищата затворени. Обикаляхме по едни села, едно чудо, караме след колоната, никой не знае пътя, закъснявахме.. Отиваме вече в хотела. Оказва се, че бяха едни апартаменти от две двойни стаи, а по средата баня и тоалетна. В едната двойна стая - изненада! Вече настанени някакви хора!

Другата двойка се оправи и ни освободи единствената стая за нас. Имах неблагоразумието да реша да си взема душ. Влизам, аха да тръгне топла вода... Нямаааа! Водата беше източена, а бойлерът пуснат на режим против замръзване (едва ли беше дигнал повече от 20 градуса)!

Зъзнейки се залепям за парното и едва-едва се обличам. Настанихме се в ресторанта на топло и след първото питие и хапване, вече адски ни се приспа

Мина данданията, купонът беше продължил по стаите

Аз си се изнизах и поспах.
На сутринта сме седнали на по кафе, а младоженецът имаше наглостта да се жалва и мрънка колко малко пари събрали от тази сватба

Ами направете си друга!

Вместо да се приберем, емнахме се по цялото южно Черноморие да обикаляме с младоженците. Естествено имаше мерки и теглилки на кого колата как му върви. Караше се с по 170-180

Някакси успяхме да се доберем до вкъщи. Мечтаех да се прибера и да се изкъпя с вряла вода, да си почина и да знам каква няма да ми бъде сватбата.
Може да съм луда, но на всеки мой гост от друг град му обяснявах къде се намира църквата, хотелът, как се казват, дадени бяха ориентири (за да не стават грешки), номера на таксита (задължително!), телефона на татко, как ще са часовете за взимането ми, за венчавка, за граждански брак...