Наде, Кръщенето е на 15.08 Ще излизам тези дни.. Утре сме на рожден ден във Враца, може и там да се разходя... Ти няма ли да дойдеш към София, вече искам да се запознаем на живо

Трябва да се престраша да дойда, наистина. Макар че, точно пък ти, Тони, ме познаваш сигурно най-добре от пишещите в момента тук хахаха. 

Я вижте Мег Райън - загубила е напълно детинското си и сладко излъчване, заради което аз лично я харесвах. 

http://dama.bg/gallery/mozhete-li-da-poznaete-koia-e-tazi-dama/6818/#ad-image-0

Надинккоооо 

Честно тия хора не са нормални... Никога нямаше да позная, че е тя  

По-лошото е, че имам познати, които са на по 22-25 години и вече не приличат на себе си.. От хубави и лъчезарни момичета, са се превърнали в кофти травестити с уста, скули и тн... Не мога да разбера, защо си го причиняват..

Разбирам на 50, да има проблем с увиснали клепачи и да си го причиниш.. Или знам ли и аз.. Не съм сигурна, че го разбирам май, това лягане под ножа по собствено желание ...  

Разкрасителните процедури на някои жени наистина минават границата на красивото. Това не е пластична хирургия, но пак влиза в графа "смях", а е направено с цел разкрасяване.


Днес явно ми е ден да попадам на подобни изцепки.

Свекърва, ето диета, която препоръчвам 

Наде, ами много е дълго за обяснение. По принцип това са неща натрупвали се с годините.
Ще споделя в темата си, за да не спамя тук. Наистина обаче чашата на търпението ми прелива. 

Ако решиш да дойдеш и до Враца, няма да ти се разсърдя. 

Тъкмо да се засиля за "Добро утро" и се сетих, че вече е ден
Аз спах добре, само дето на сутринта ми щракаха капачките на колената от студ Спя отвита и на това течение - не си е работа. Предпочитам жегата!
Миме, ти си много търпелива явно. Аз съм малко особняк за отношения. По принцип не градя стени, приемам хората, каквито са и ги допускам до себе си. Рядко съм предубедена към някого и ми е антипатичен от самото начало. Гледам да дам шанс. Обаче глупости търпя, търпя и... Става страшно! Давам шанс за корекция доста време. Писне ли ми на шапката - тотално игнорирам този човек. Крайна съм и това не е много на хубаво. Не мога обаче да си тровя душата. Наревавам се, че даден човек уж ми е бил близък, а ме е предал. Тръшкам се, страдам тайно. В един момент някакси ми минава и го "забравям". Ни жив, ни умрял за мен! Безразличието ми е по-близко, в сравнение с омраза и ненавист. Не си товаря душата.
Тати и за мен си е номер едно. Караме се от време на време, защото сме еднакви. Много се радвам, че съм супер близка със свекъра. От него винаги мога да получа друго мнение, друга гледна точка. Може да ми допълни мирогледа

Али, аз пък съм точно обратното на теб. Трудно допускам някой до себе си. Не се доверявам лесно. По принцип до колкото е възможно преценявам хората още при първа среща. Дори по телефона го правя това. Досега не съм бъркала. 
Мисля, че доста съм търпяла, но май е време да спра. Имам си едно наум за доста хора. Пък нека си мислят, че съм глупава и могат да ме хвърлят на джанката. Поплаках си и аз вчера, ама много са ми емоциите напоследък, така че е нормално. 

Али, като каза капачки...........

Вчера имахме среща с музикантите, да се уговорим за извеждането.. Илиян ми звънна, да слизам, ама аз не съм го разбрала и чакам ли, чакам.. По едно време му звъня и му обяснявам, че закъсняваме, а той ми вика ама аз теб чакам   Тичайки слизам по стълбите и се заглеждам в една съседка на около 60, която е много издокарана, фина и много красива.. Беше облечена в бяло и изглеждаше адски черна, а аз имам фетиш към загорели жени явно хахаха Завиждам им нон стоп, аз бела и дебела   Чистачката я чувам по горните етажи, но на първия не беше мила.. Е да, ама някой намокрил с нещо и като се подхлъзнах.. И като паднах на коленете... Толкова много отдавна не ме беше боляло...   Разплаках се чак   Малко ме боли дясната капачка, ама... Ще мине  

Иначе аз предпочитам мама, а от свекърите.. Бащата на Илиян ми е 100%-ов фаворт  

Нов отговор...

Цитат на: alexandrova_90 в 10.07.2015 13:14

Али, като каза капачки...........

Ние последно време с ММ се присещаме за различни игри, на които сме играли като малки. Мъчим се да се сетим за правилата, за да може след време да ги вкараме в действие. Онази вечер пием бира и поглеждам капачката... Имахме изумителния навик като деца да настъпим бирена капачка (с острите ръбчета нагоре). Така суркахме крака и издавахме изумително дразнещ и гаден звук После сравнявахме кой най-добре си е изтъркал капачката, коя е най-лъскава.

Мазохистииии.. Не съм го играла, но не ми се струва забавно 

И защо не мога да съм безразлична.. Влагам всякакви чувства, но не и безразличие   

Тони, по-скоро бяхме садисти. На нас ни беше интересно, обаче как са звучали тези звуци по етажите Това действие се правеше по паркинга - от край до край.
Аз, ако не разчиствам "харда" от време на време, ще ми прегрее главата. Прекалено емоционална и темпераментна съм. Ще се задръстя от чувства

Добър ден... Нещо се случва и никой не пише  Къде сте всички? 

Чакаме теб, да дадеш тон 

Мен от няколко дни ме е ударил яко мързела ..... положението е тежко. Мисля да спра да се боря с него, все пак не се знае кога пак ще мога да мързелувам 

Иначе лятото по принцип си е мъртвило - няма сериали, няма риалита, няма какво да се обсъжда.

Когато дойде това време от годината, оценявам работата си - вчера всички казваха, че не им се ходи на работа, а само аз можех да кажа - утре не съм на работа