⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на Tinkata - 25.07.2015г.

Ехооо.. пишеш в моята тема, а не тук.. Ласкаеш ме, ама си чакам разказа... Знаеш колко ме вълнува  :DANCE: :smoke:
Чери, грешката е вярна, и вашата сватба е такава  :P *THUMBS*

Сега за сватбеното пътешествие - прекарахме страхотна романтична медена седмичка от две части - Южна Италия и Рим. Настанихме се в Соренто като добра отправна точка за екскурзии и разглеждане и нямах особени очаквания, а всъщност това морско курортче остана в сърцата ни  *INLOVE* Имаше много туристи, но не беше претъпкано, изцяло запазило чара на Южна Италия с малките тесни улички, цветя и мноого много морски дух  *INLOVE* Изглед от автобуса при пристигането ни, още тази гледка спря дъха ни Изглед вече от самото Соренто

Посетихме Позитано и Амалфи на следващия ден, като определено Позитано беше нашият фаворит - малко китно градче, красота:

Пътят между градчетата е много живописен, криволичещ между морето и градини с лимони, съвсем тесен, едвам се разминаваш с другите коли, в което е и част от очарованието му  *INLOVE*

Ходихме и в Помпей, разбира се в най-голямата жега, как издържахме наистина не знам, но геройски разгледахме всичко. За съжаление толкова бяхме уморени, че не можахме да отидем да изкачваме кратера на Везувий, което бяхме планирали за след това. Ето там 1 км нагоре и 1 км надолу без сянка щяхме вече да изпукаме.

И следва любимата ни част от пътешествието - Капри беше черешката на тортата за нас. Толкова много ни хареса - невероятни гледки, контрастът между комерсиализирания Капри и автентичния Анакапри, обиколката на острова с лодка  *INLOVE*


Последният ден почивахме и се наслаждавахме на Соренто, на плажа и на морето  *INLOVE*

Отправихме се към Рим, където имахме реално само 2 дена за обикаляне, защото полетът ни беше сутринта на третия, но извлякохме максимума от това време, единия ден ходихме 18 км  ohmy Не знаех, че сме способни хахаха Но дали заради жегата, заради многото туристи или просто е въпрос на предпочитания, Рим нещо не ни грабна. Да, хареса ни, но не ни плени по начина, по който го направи южната част.

Дано не съм ви отегчила с дългия разказ, повече снимки съм качила във фейсбук, ще се радвам да се "познаваме" и там, който иска нека ме добави  ;) https://www.facebook.com/hristina.dimitrova.319
Тинче, страхотни са ви снимките.. Снощи ги гледах, около 239040234024 пъти и честно нямам търпение.. Ще чакам на ЛС, да ми разкажеш по-подробно за Капри, как стигнахте до там, наехте ли рент-а-кар или се придвижвахте с автобуси и тн.. Жалко за Рим, но определено в жегата не е приятно да се ходи, а там се обикаля бая.. Трябва да отидете на по-хладно време и определено да имате повече време, защото има пре-много места  *THUMBS*
Страхотен разказ, Тинче! Определено и мен ме грабна Капри само по снимките, които си качила, а и как си го описала- приказно  *INLOVE* Страхотни сте на снимките, много влюбени и щастливи! :)
Страхотен разказ,,и чудесна медена седмичка,,, :) зареждащи са ви много снимките,,,,лъхат на любов и щастие  *INLOVE*
Както казва майка ми,,,,сега предстои най-хубавото,, *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
Благодаря, момичета  @}->--

Сега имам повече време да показвам неща, които не съм все още. Това бяха номерата за маси:

Късметчета- много ми допадна идеята да бъдат от дантела, а не от тюл:

Кошница:

Бутониери за ревер и за ръка:

Освен каляските, за всеки гост имаше свитък с цитат (този вече е отварян и му се е развалила малко панделката):


Украса за шампанско:

Извинявайте за не особено прекрасното качество на снимките  :[ :[ :[

Това са цитатите, които подбрахме:
1. “То наистина не си заслужава – каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общдоход.
- Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. -  Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
- Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат”.
                                              “Пипи Дългото чорапче“, Астрид Линдгрен


2. „- Защо сега не можеш да летиш, мамо?
- Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
- А защо забравят?
- Защото вече не са весели, невинни и чистосърдечни. Само веселите, невинните и чистосърдечните могат да летят.“
                                                                            “Питър Пан”,  Джеймз М. Бари

3. „- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
- Така имат възможност да станат по-добри!“
                                                                  „Мечо Пух“, Алън А. Милн

4. „Вечерта, когато Мери Попинз се върна, Джейн и Майкъл се втурнаха насреща й.
- Къде бяхте? - в един глас извикаха те.
- В Страната на приказките - отвърна Мери Попинз.
- Видяхте ли Пепеляшка? - попита Джейн.
- Пепеляшка ли? Хич не ме интересува! - отсече презрително Мери Попинз. - Как ли не, Пепеляшка!
- Може би Робинзон Крузо? - полюбопитства Майкъл.
- Робинзон Крузо! Хайде де! - отвърна рязко Мери Попинз.
- Къде сте били тогава? Значи не сте били в нашата Страна на приказките?
Мери Попинз се усмихна самодоволно.
- Не знаете ли, че всеки си има своя Страна на приказките?
И с още по-загадъчна усмивка се качи в детската стая да свали белите си ръкавици и да прибере чадъра.“
                                                          „Мери Попинз“, Памела Травърз

5. „Драги ми Смехурко,
Седнах да ти пиша, та да се посмееш. То за смях е, зная, но аз си изпатих. Казано накратко, тупаха ме, братко.
Ти нали познаваш баба Цоцолана, дето бях ти писал, колко е припряна? Тя за хубостчица душата си дава. Два месеца става вечер не пропуща да не се намаже със едно мазило, дето подмладява. Баба Цоцолана от това мазило по-млада не стана. Ала то докара моето патило.“
                                                „Патиланско царство“, Ран Босилек

6.  „-Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината
- Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса
– Както е редно… случват се.”
                                                  “Алиса в огледалния свят” –  Луис Карол

7. "- Червен Котако - започна Алиса доста боязливо, защото не знаеше дали това име му се харесва, но котакът се усмихна още повече.
"Значи доволен е, поне засега" - помисли Алиса и продължи:
- Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
- Зависи накъде отиваш - отвърна Котака.
- Все едно накъде... - каза Алиса.
- Тогаз е все едно кой път ще вземеш - рече Котака.
-... само да стигна някъде - добави Алиса, за да поясни.
- О, сигурно ще стигнеш - рече Котака, - но трябва да вървиш доста дълго..."
                                              „Алиса в страната на чудесата“, Луис Карол
8. "И най-вече гледайте с искрящи очи целия свят около вас, защото най-големите тайни са скрити на най-неочакваните места."
                                                      "Чарли и шоколадовата фабрика", Роалд Дал
9. „ Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите“
                                                    „Малкият принц“ Антоан дьо Сент Екзюпери
10. “Целият свят е поредица от чудеса. Само че ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща.”
                                                                            Ханс Кристиан Андерсен
11. „Приказката – това е златото, което блести като огънче в детските очи.“
                                                                              Ханс Кристиан Андерсен
12. "Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави."
                                                                          „101 далматинци", Доуди Смит

13. "Познавате ли онова сладко чувство за предусещане на Чудеса? Да, точно това чувство, което ни кара да летим и което не признава ръбове и огради. То създава Чудесата. Когато го допуснем в сърцето си, каним нашето Чудо в живота си. А Чудесата, за разлика от хората, никога не закъсняват за срещата.“
                                            "Малкият принц ''- Антоан дьо Сент-Екзюпери

14. "Всичко хубаво, което се е случило на тази земя,
първо се е случило в нечие въображение."
                                                    Астрид Линдгрен
По-хубави и близки снимки на тортата, със сладкарката просто говорим на един език и мисля, че заедно създадохме нещо много оригинално. А колкото беше красива, толкова беше и вкусна  *INLOVE*:









Поздравления.. Много ми харесват и цитатите, и дреболийките, а тортата е супер нестандартна за сватбена, но мисля че се вписва идеално в темата ..  *THUMBS* Какъв беше вкусът?
Жестока торта !!!! От коя книжка са картинките (кое издание)?  :[
Отново  ме пренесе в един друг свят,,, обожавам да чета за вашата сватба,,, истинска приказка е всичко... тортата е шедьовър... истински вълшебен шедьовър... Много обичам, когато видя нещо различно... веднага ми става любимо..
А вашия 13 цитат е част от благодарствените ни свитъци за гостите,за сватбата ни, която е на 13....  щура работа.. преследва ме това число и това  е  *YAHOO*
Ох, страхотни красоти, а цитатите са много точно и хубаво подбрани  *INLOVE*
За тортата нямам какво да кажа, освен, че е супер интересна и оригинална, много ми харесва! Поздравления още веднъж за страхотната приказка, която сте създали  @}->--
Страхотно е Тинче, просто невероятно. Изпълнението на тортата е уникално. Ей такива торти харесвам.
Чудно ми е колко пари ви излезе?

А пътуването ви е било приказно, дори тази част с разказите за медения месец ми е още по-интересна. Сватбите ни протичат долу-горе еднакво. Но след това всички отиват в различни кътчета на земята, където има толкова красота... *INLOVE*


Тони, точно това търсехме - нестандартното. Още като започнахме избора на торта бяхме сигурни, че не искаме торта с цветя, дантели, изобщо такава, която очакваш да видиш на сватба, а нещо, предизвикващо "уау"  *db* Е, сигурно е имало гости, които са си казали - каква е тая торта сега, но ние супер много се изкефихме  *YAHOO* Имаше два вкуса (като първи и като втори ред) - страчатела и горски плодове, само страчателата ставаше тежка, а само горските плодове - лека, при което ни предложиха да опитаме заедно и стана страхотна комбинация. После ми казваха, че много им е харесало, че има два вкуса  ;)

inaxastra от "Червената шапчица и други приказки" на Шарл Перо с илюстрации от Бенвенути, издание 1966г. на Народна младеж. Не искахме идеалните анимирани картинки от сегашните книжки, а от тези, които като деца сме гледали с часове, събуждайки въображението ни, а и са много по-романтични  *INLOVE*

lolitka много готино с числото 13, на мен ми е любимо и вярвам, че носи късмет  ;)

Sisku благодаря  @}->--

Чери, 5лв. е на парче, за 100 гости дадохме 500лв. На доста места ни казваха за това, което искаме 6-6,50лв. на парче, та 5лв. ни се стори супер. Знам, че стандартно тортите струват по-малко, но за нас си заслужаваше всяка стотинка  *THUMBS*