Предложението дойде преди почти две години. ММ от време на време подмяташе, че това сватбите били излишна работа и т.н., а аз все му казвах - Ей, аз ще се женя, ти си прецени ще присъстваш ли

От толкова години сме заедно, то сме си като женени, аз това казвам, че един брак сме изкарали вече

И така както изобщо не очаквах нещо такова да се случи, влизам в гугъл от неговия телефон и ми излиза последното търсене - годежни пръстени, сърцето ми спря, краката ми се подкосиха, направо се вцепених. Хич не мога да си мълча за такива неща и малко по-късно му казвам какво съм видяла, при което той - е, какво, може просто да си разглеждам пръстени (да, да, кой мъж просто си разглежда пръстени в свободното време). Казах му, че искам да се изненадам, така че да изчака да забравя и тогава да ми предложи

При което той вика - ми ти кога ще забравиш, след една година, но се съгласи в края на крайщата. Аз цяла седмица вървя ухилена до ушите и нон стоп се чудя - сега ли ще предложи, кога ли. Оказа се, че доста съм му провалила изненадата и плановете, той и краен срок си бил поставил, който пресрочи, но решил, че каквото и да организира, където и да ме заведе аз ще знам, че ще е за това и преценил, че най-много ще ме изненада, ако го направи просто вкъщи, когато най-малко очаквам. Е, не беше най-романтичното предложение на света, но толкова притеснен милия никога не съм го виждала, направо му трепереха ръцете
Единодушно решихме, че няма да бързаме със сватбата, ще я направим идеална и изпипана и че няма смисъл за миналата година, та го оставихме за тази
