Честит сватбен ден, Тинче

Честит сватбен ден! 
Пожелавам ви много любов и безкрайно щастие! 

Честит сватбен ден, Тинче! Бъдете щастливи и се обичайте до дълбока старост! Нека приказката ви никога няма край! Видях снимка с автомобила... Определено си заслужава, прекрАсно завършва визията ви! Красиви сте 

Честит сватбен ден адашке   да сте живи и здрави, и нека вашата приказка да няма край

Благодаря на всички за прекрасните пожелания  

Сватбата беше просто невероятна, всичко беше изпипано до последния детайл,истинска приказка   Всичко ни се получи така, както го искахме, е имаше и леки гафове, но останали незабелязани от гостите   От "Тера" сътвориха една вълшебна феерия, пренесоха ни в далечно кралство    Ще напиша тея дни на спокойствие разказа за най-щастливия ден в живота ни. Показвам една любителска снимкаimg width=701 height=934]http://prikachi.com/images/908/8261908Q.jpg

Ехаааа честито и от мен  Снимката е чудна, представям си професионалните 

Много хубава снимка... 

Честито и от мен, макар и със закъснение. Пожелавам ви да бъдете винаги щастливи, да се обичате и да си бъдете опора един на друг! 

Снимката в много красива 

Честито! Пожелавам ти много щастие и дълъг семеен живот, изпълнен с много положителни емоции.

Благодаря ви 

Да започна разказа си от сутринта на 25.07. - цяла нощ сънувах сватби, спах неспокойно, ММ се оказа, че цяла нощ пък е сънувал първият сватбен танц и по-точно, че не може да го изтанцува  Сутринта посрещнах вкъщи нашите, всеки започна да ме залива с въпроси какво трябва да прави, кое как, какво , що, главата ми гръмна. И тогава оцених, че най-доброто ми решение беше да отида във фризьорския салон, там ме поглезиха, малко тишина и спокойствие. Направиха ми уникално красива прическа, изключително доволна съм. Бях забравила воала, та и той пристигна с едно такси в салона  После се прибрах вкъщи и лудницата започна отново, пристигат фотографа, видеото, шаферки... Малко ми беше притеснено за видеото, защото в петък вечерта Ани Попова ми звънна, че са болни и не може да дойде да ме снима, но праща нейния колега от "Виктор Попов", не че се съмнявах, че ще ми прати някой, който не е професионалист, но все пак ще дойде човек, с който не съм имала личен контакт досега, а все пак това е много лично събитие. Момчето обаче беше голям професионалист, в добрия смисъл на думата не забелязахме присъствието му, мисля, че се справи повече от прекрасно 
Бях подготвила изненада за шаферките - рисувани чаши:
Професионалистите много ми се радваха на приказните щуротии, даже гримьорката ми снима поканата и ме пита, ако един ден се жени може ли аз да й организирам сватбата  Докато аз се оправях шаферките подготвяха препятствията за младоженеца и компания - имаше шотове (чисто уиски) върху надпис Изпий ме, пуснаха му лист с обещания, който да подпише, направиха в коридора от тиксо дама за скачане, по която трябваше да мине. Дадоха му и най-дългият ботуш да напълни, цялата дружина пускаха портмонета, часовници, всичко по тях. След шаферките, брат ми също доста го поизпоти, та по едно време майка ми им подвиква - ей все пак да пуснете момчето  А аз стоя зад вратата, само с баба и вече цялата треперя и хем не искам да го пуснат лесно, хем нямам търпение вече и си казвам - е хайде де  Тъмо, когато мислех, че е преодолял защитата и ей сега ще го видя, баща ми се появява на врата на хола и му казва - чакай момче, ти за кой си дошъл хахаах абе трудно ме дадоха 
Когато влезе с такава любов и възхита ме погледна, че просто се разтопих, имам чувството, че цяла вечност се прегръщахме и целувахме 
Оказа се, че са почти всичките ни приятели са дошли, стана ми много мило, закичих бутониерите и тръгнахме на фотосесия
Следва продължение...

Чашите са уникални

Чашите са страхотни, поздравления, че си накарала шаферките дори в деня да се чувстват обгрижвани и ценни  

Продължавай, че спря на най-интересното 

Ооо, шаферките ми бяха голяма помощ в деня, определено не бяха само за красота. И аз много исках да се чувстват специални 

Отидохме на първата част от фотосесията в парка при Военната академия. По пътя всички ни бибиткаха, махаха, голяма атракция бяхме. Тук е момента да отбележа колко сме впечатление от Гого и като професионалист, и като човек. С лекота ни предразполагаше за снимки, винаги знае какво да каже, как да те успокои, да те развесели, с една дума - невероятен, нямаме търпение да видим какво е сътворил  Там се поспречкахме с една бабка за беседката, ееей не е истина какви хора има, отпусна ни 10 мин и си ги отброяваше, висеше ни главата и мрънкаше, а и ако можело да си остави торбите при нас  Доста време бяхме отделили там, адреналина ме държеше, но когато седнах в колата на път за ритуалната зала някакси се отпуснах и започнах да усещам, че ми прималява, нищо не бях яла, не ми се и ядеше. Спешно казахме на шаферките да ни чакат с нещо сладко и вода, те милите ми взели бонбонки от магазина на Линд и притеснени ме чакат (кумата беше припадала на една сватба, на която беше също кума и веднага решили, че някой ще припада).Поосвежихме се, получихме инструктаж какво трябва да правим и се наредихме да влизаме. ММ се беше попритеснил, явно там си беше най-сериозната част за него (то и наистина си е така де ). Докато вървяхме не виждах никой и нищо около нас, просто се държахме за ръце и продължавахме напред, много странно чувство, там си с всички гости, а се чувстваш все едно си в малко балонче само двамата (това чувство ни съпътстваше през целия ден). Жената говори прекрасно, без излишни превземки, всеки път, когато ме наричаше госпожо Николова направо се разтапях  Чувах зад мен хлипания, кумата също лееше сълзи  Нещо, което не очаквах беше, че ни накараха да повторим обети един пред друг, но беше много емоционално, радвам се, че присъстваше в церемонията. Имаше борба за настъпването, но накрая ММ спечели или по точно аз му позволих да спечели    Докато получавахме поздравления от гостите просто вече не можех да сдържа сълзите си и потекоха като водопад, даааа, не просто от крайчеца на окото. След това ММ ме пренесе през входа на залата на ръце като негова съпруга 

Прекрасен разказ, хайде сега чакаме и останалата част