Тони, е да може би ще е хубаво, заради стила, който сте избрали, но и според мен е малко безумно толкова пари да се дадат за толкова малко време. Абе, в крайна сметка каквото решите. И без такава кола пак ще е хубаво.

Еми, и аз исках да те питам същото като Фани, ама все ми беше неудобно.  Много интересни са твоите открития. 

Чери, аз да ти кажа, не знам дали има някаква връзка... Но, откакто не се пазим с Илиян, ПМС са ми ужасни.. Толкова много ме боли, аз принципно никога съм нямала проблеми.. Хапчета не пия за това.. Не ме боли или поне се търпи.. Тези няколко месеца, обаче ме боли ужасно.. И гърдите ми винаги са били уголемени преди цикъл, но сега зърната ме болят зверски.. Всеки път си ми идва, за жалост не е от бременност.. Освен нова закъснение де хахаха   Това с колики и високо болката, не може да е същото, но може да се дължи на това де.. знам ли 

Чери да не е някакво преплитане на червата? Посъветвай се с лекар

Тони - дават го Антураж, ако искаш да спестиш пари или отидете в четвъртък или купете карта. С карта даваш примерно 50 лв наведнъж но после можеш да гледаш 3 филма и билета излиза по 5- 6 лв  

Иначе Миме - то бебето не е проблем да остане само, проблема е психически да се пречупиш да го оставиш на друг човек да го гледа. На мен ми е много свито, защото свекърва ми се паникьосва той като плаче и вместо да го успокои, вдига ръце и почва да крещи "олеле, той плаче" и така не му помага и хич не го упокоява. Другото е че е обсебена малко от него и не го пуска и само на ръце го държи и така лошо го свиква... Успокоявам се с това че свекър ми е прекрасен и спокоен човек и доста разумен и ще я стяга. Но психически е трудно да остаеиш някой друг при бебчо - най малкото вече 40 дни съм 24/7 с него и сигурно ще ме обземат лудите, но знам че колкото по рано свикнем и двамата да не сме залепени един за друг толкова по- добре и за двамата - така де не искам да съм обсебваща мама, искам да съм готина мама

Миленка, твърдо за съм да свикнеш да го оставяш.. На Илиян сестра му остави за една нощ детето си, на собствената си майка, чак когато стана на 5 години   То бива, то може, ама това ми е леко извън пътя.. Никога не я беше оставяла за няколко часа или нещо такова   Всичко ще е наред, а най-важното е че двамата с Фил ще си останете малко сами, да си погукате  

Днес бях за последно на работа. Очаквах да си изработя деня и сега ми е малко кофти. Не че изгарях от желание да работя точно там, но някак гадно ми стана. В 2 ще ходя на обяд с колеги, та нямам търпение.

Напуснах по много причини - и здравословни, и лични такива. Сега не знам какво ще правя. Ще видим.

menyanthe, кураж - за добро е! Разбирам те.. Аз принципно изчаквам да мине сватбата и ако не забременея до края на година, ще си сменя работното място със сигурност.. Просто достигнах максимума и се чувствам изчерпана, нося и поемам и чужда отговорност на моменти дори на шефа ми.. А не виждам повече развитие... Въпреки това, би ми боло много тъжно и тежко, та разбирам те   Ще дойде по-добро нещо, ще видиш

И аз така си мисля - че ще дойде нещо по-добре. Пък и имам някакви идеи в главата - ще видим какво ще стане накрая. Поне ще имам повече време за форума сега. 

Здравейте!
Днешната ми програма беше почти на максимум изпълнена. Най-важното го свърших, че гонех и срокове. Чувствам се изморена, но и удовлетворена. Покрай всичко за вършене успях да се сдобия и с 2 чифта нови обеци Минах и попътно през една кинкалерия, за да се сдобия с необходими материали.
Чери, вчера се чудих дали да го казвам, ама постът на Ина ме подтикна Гледах преди време филм за крокодилите. Имало значение на каква температура им се мътели яйцата. Полът на крокодилчетата зависел от определени диапазони на температурата на околната среда. За бебеправене при хората не съм чувала да има изследване как би повлиала температурата. Може да направите научно откритие
Миленка, аз за първи път оставих малката на 45 дена някъде. Свекърът имаше юбилей и ходихме на заведение. Два дни преди това празнува рожденния си ден с роднините (плюс моите родители), а ние бяхме в графа приятели Беше ми мноооого терсене. Оказа се, че малкото човече е усетило липсата ми. Нашите я бяха изкъпали, нахранили, сложили в леглото, а тя не беше заспала. Заспа едва, когато се прибрах вкъщи към 2 през нощта.
Оставяли сме малката в нашите отсреща. Буквално мога по нощница да изтичам до тях. Обаче пак ми е било терсене пречупването и психическата нагласа. А всъщност си е полезно да не обсебвам детето ми. Хем и по този начин изгражда връзка с баба и дядо
menyanthe, дано намериш нещо подходящо в скоро време И аз съм на вълна евентуална нова работа и ми е толкова объркано. Кога ще тръгне детето ми на ясла? Дали ще бъде там всичко наред? Дали ще ми оправят отпуската? Дали ще намеря нещо по-добро като работа.........

Чери, и според мен е по-добре да се посъветваш с лекар. 

Миленка, за това, че за самата майка е трудно да се отдели от детето си, при условие, че е свикнала да е залепена за него го разбирам до някъде. Ама чак до тоалетната да не можеш да отидеш ми е много странно.
Това въпросното бебе, за което говоря съм го гледала аз, съвсем сама, още докато беше на 10 дена. Аз, която нямам деца, никога не съм се грижила по такъв начин за новородено. Дори сега като се замисля не знам с кой акъл съм се съгласявала.  Тогава можеше да ми го оставя, за да си върши някаква работа (навън), а сега, не.  Според мен майката да се отделя дори и за малко от бебето си е добре както за нея, така и за детето.
Ще бъдеш готина мама, естествено.  Сигурна съм, че когато една жена стане майка, тогава в нея се обажда майчинското и тя най-добре знае кое е добре за детето й. 

menyanthe, сигурна съм, че хубавото те първа предстои.  Аз вярвам, че всичко е за добро и ще си намериш нещо много по-добро, когато му дойде времето. Пожелавам ти и здравословно да си добре! 

Али, много обичам обеци. Честити да са ти! 

И на мен ми беше кофти да го оставям като бебе, а и сега много ми липсва, когато е далече. С майка ми не можем да си го разделим
Миленка, зависи много на кой го оставяш, ако е твоята майка (има и оправни свекърви) и си сигурна, че когато плаче и е тъжен, тя ще намери начин да го успокои, а не да откача, естествено си много по-спокойна.
Първият път, когато го оставих беше също толкова малко бебе и бяха дошли едни приятели от Сф (тогава живеехме в СтЗ) да ни канят за кумове. Та мотаме се из мола, по някое време се прибрахме всички вкъщи и аз така се бях втурнала да кърмя и да съм с бебето, че изобщо не видях на масата питката и виното (сякаш това беше). Страшна бъдеща кума, смяха ми се после.
Та естествени чувства са това, но постепенно свикваш да ги контролираш до голяма степен  

Явно всички сме в период на търсене...На мен от две седмици ми е безперспективно и л..няно . Излезе решението за пенсия и сумата не е дори задоволителна. Но това е едно на ръка, да съм жива и здрава да я получавам дълго, пък гладна няма да остана. Кофти е, че съм ангажирана с майка ми и съм "вързана" с часове и разстояния . Изобщо, главата ми е празна и безидейна, не искам да дремя по сериали, изнервена съм и даже книга не мога да харесам и да чета повече от час. Изобщо....
Та, menyanthe, ако мога с нещо да съм ти полезна по твоите проекти, казвай. Не искам пари, нужно ми е размърдване на мозъка. В службата идвам по за ден- два да довърша разни работи, но по всичко чувствам, че не ми е вече мястото тук. Племенникът е с другата си баба и понеже аз съм по- строга, хич няма желание да е с мен.
Появата на бебе е огромно изпитание за здравината на семейната връзка. Ако към физическата умора се добави и финансова криза, работата става много деликатна. Миленка, ползвай бабите максимално, няма да се разглези толкова лесно Борис. Сега поне не пълзи и не ходи да прави бели Аз пък съвсем лесно ги оставях, само някой да имаше да ми предложи да ги гледа. Свекърва ми си имаше мото "Малечко дете без майка не гледам!", което обезсмисляше ангажирането и с каквото и да е, та майка ми изнасяше целия товар. Но пък тя не беше физически здрава и все гледах да я пестя. Ако сега, с този акъл се върна в онова време, добре зная какво да правя

Добър ден! От четенето по диагонал съм запомнила следното:
Чери, бягай на лекар, момиче, не е шега работа!  
Миленка, няма как да не се притесняваш, но мисля, че ще ви се отрази много добре излизането! Гледай да се разсееш малко, че от опит знам как се откача.
Без никой да се обижда, мразя жени, които правят чупки и стойки все едно само те са раждали или са майки. И като се почнат едни към бъдещите майки: Ще видиш ти като родиш, нямаш и минутка за себе си, как да го оставя, ами и никой не ми помага, ама пък чуждите деца много кротки, а мойто само реве... И т.н простотии.
Като не си създаваш свободно време, няма да имаш - и за половин час да изляза се гримирам. А не с ханцук и косата вързана на кукуригу, после що мъжете гледали встрани  
Като не мой го оставяш ходи на първата му брачна нощ с него  
Никой не е длъжен да ти гледа децата - било то майка, сестра, свекърва! Помощта е на взаимни и доброволни начала. Каквото почукало това се обадило!
Чуждата кокошка винаги изглежда като патица! Все чуждите послушни!
Добре, че тук нямаме от тая порода - нищо в живота дори и майчинството не бива да се взима толкова насериозно. Правете всичко по силите си за малките си съкровища без да се вманиачавате и психирате , учете ги да бъдат самостоятелни като ви поотраснат мъниците ще ме разберете!

Свекърва, сега разбирам защо не се вясваш много-много и тук
Фани, на 100% съм съгласна с теб. Децата минават през периоди - днес са послушковци, утре са най-големите тарзановци. Аз също не ходя с "ханцук". Трябва някой ден да ви разкажа за баба ми, Бог да я прости. Уникална жена, уникална дама! Та тя ме погна още като дете за анцузите, нищо, че живееше на 300 км от нас. Гримирам се, лакирам се, боядисвам се и мразя външния ми вид да е в безпорядък, било то и до магазина и с детето под мишница. Аз съм кифла - казвала съм го
Когато детето ми беше новородено, беше още по-лесно. Спеше на 3 часа, знаех кога ще яде и имах възможност да отделям време за себе си. Сега времето е малко по-ограничено, но аз съм казала - не си ли дам почивка, няма кой да ми я даде. В рамките на 3 чса имам възможност да сготвя, пооправя, да отделя време за хобита, да си почина...
Иначе последно време при мен е супер парадокс - родителите ми живеят отсреща, дет се вика. Свекърите са на 15 мин пеша от нас. Мъжът ми верно ходи на работа, ама уж почива събота и неделя. Та на цялата хуботия рядко има някой, който да ми гледа детето повече от 20-тина минути. Просто нямат хората времето, а не са и длъжни. ММ последните седмици само помагаше на техните на вилата. Добре, че сега малко поспряха и да имаме време да сме заедно.

Аз пък не се гримирам, връзвам си косата на опашка, ама пак си мисля, че не съм за изхвърляне. 

А за децата - оставям ги без свян да ги гледат бабите. Те вече и попораснаха, де. В началото имах известни притеснения, особено по повод свекървата, ама сега нямам проблеми. 

svekarva, не знам дали има какво да помагаш точно в момента. Но ако измисля нещо, ще свиркам.