Панди, то дали има човек, който не обича да ходи на ресторант? Така ми се иска поне два дни от седмицата да не готвя...Ама хем финансово не става, хем и като влезна и ме лъхне миризма на кухня, бързо се отказвам. Като теб обичам да чета. Бях попаднала на някакъв блог, в който много вещо и с много вкус се представяха разни ресторанти. За съжаление го загубих от хилядите преинсталации на служебния комп. По скъпите списания също има снимки и разяснения по менюто, но друго си е да го чуеш от устата на потребител.
В Пловдив ми е адски трудно да заведа някъде гости от чужбина. Из Стария град къщите са хубави, но храната . Да не говорим за изключително неудобните столове, трудното ходене до там, скърцащите и опасни стълби и отвратителните тоалетни. Ако някой знае изпипан ресторант, ще съм благодарна да сподели.
Опааа, 4 отговора! Я да питам филолозите, не е ли отговори?

svekarva, ММ не обича. Само двамата да хапнем някъде сме ходили само 2 (два!) пъти в София. По морето сме ходили няколко пъти, защото се налага все пак. А веднъж си бяхме направили екскурзия до Пловдив. На него му се искаше да го караме само на сандвичи, обаче след обикалянето из Стария град толкова бяхме изгладнели, та склони да седнем в един ресторант. Сигурно не е бил нищо особено, някакъв сач ядохме. Ама когато си много гладен и уморен понякога всичко ти е вкусно. Той не е стинат, просто понеже е от по-малък град и там няма къде да се ходи на ресторант и не е научен, а и аз не успях да го науча.

Свекърва, на тази Нова година бяхме в Пловдив и бяхме в един гръцки ресторант... Не знам, как се казва, нито къде се намира (ще попитам), но като кухня и обстановка беше невероятно.. За първи път бях някъде с куверт (да скъп куверт), но всичко от салата, предястие, основно, десерт .. Беше невероятно вкусно, добре поднесено и изглеждащо в чинията   Сигурно едва ли искат да водиш, гостите си от чужбина на гръцки ресторант, но определено е място, което аз бих посетила отново, когато съм в Пловдив  

Свеки, след числителни бройни 2,3,4 итн. се казва отговора, обаче много отговори! 

Цитат на: alexandrova_90 в 11.06.2015 09:20

Саса е точно до входа на Радисън, никъде няма лого на Хепи. То не е само суши, а си е азиатски ресторант с разнообразна кухня. Доста над ценовото равнище на обикновените хепита и малко над това хепи в Кемпински. Със сигурност, ако имате възможност отидете, вътрешната ми информация е сигурна 

ееее ама само ми се губят отговорите  Аз съм ппчти убедена, че това беше Хепи, освен ако не са го сменили или говорим за различни места, но както и да е, ще се пробва

Фани, това за числата не го знаех, малко да се пообразоваме

Тони, аз преди време работех при едни гърци и те ни водеха по някакви гръжки ресторанти тук в София, но си спомням само един около Президентството май...иначе всичко беше супер вкусно, въпреки че изобщо не съм предполагала (гръцката кухня не е от най-известните)

Леля ми живее в Гърция и от малка съм опитвала гръцка кухня.. Много са вкусни всички им неща.. Като цяло Средиземноморската кухня е прекрасна 

Иначе, този ресторант Саса е от около месец, не знам преди освен Текила, да е имало друго нещо там 

Миленка, честит рожден ден на твоя мъж. Да е жив и здрав! Все така да се обичате, подкрепяте и да сте много щастливи! 

Радвам се, че някои хора си получиха заслуженото. По принцип аз трудно успявам да игнорирам нападки, колкото и да се старая. Веднъж вече влизах в пререкания с единия от тях, но не знам какви нерви трябва да има човек, за да търпи подобно отношение. Пак да кажа, време беше. Още ме е яд за Мариола, защото е много готина. Разбирам я обаче за едно нещо и това е, че никой няма право да обижда друг, без да го познава.

Aaaa значи все пак говорим за различни

Ама какво е станало, разпалихте ми любопитството 

Фанимира, благодаря! Ами как е след примерно няколко. Все ми се върти и че имаше нещо още по - сложно, което никога не мога да запомня
Александрова, няма значение, че е гръцки...В центъра има един арменски, който ми върши добра работа. То като се замисли човек, балканската кухня трудно можеш да я разделиш по националности /освен рецептите със свинско/. Арменският ресторант вече се поизноси, зацапа се и тоалетните са отврат. Иначе храната намаля като количество, но запази останалите качества. И другото неудобство е, че не работи в неделя.
Хехе, Панди, изобщо не опира до скрънзавост и при нас, по- скоро е разумност . Виж, хубави кафета или там както се наричат заведения с кафе и сандвичи зная доста и в неделя сутрин обикновено сме там с приятели.

Чери, да ти е живо и здраво мамчето още мнооого дълго години! И моята тази година прави 51
Моите хора ще ги събера септември най-рано и нямам търпение да си дойдат особено най-добрият ми приятел 

Така връщам лентата назад за един хубави събития преди година.
Та... да ви разкажа за миналогодишния и РД.
Юбилей, 50 години и както подобава - голямо парти, много гости, в Глория Палас беше, за който го знае.
Обаче аз току що бях заминала в чужбина и беше ясно, че няма да мога да присъствам.
Чуваме се две-три седмици преди това и тя ми разказва супер ентусиазирано, кой DJ е избрала, какво меню и колко и мъчно,че само аз няма да съм там.
И на мен като ми докривя... отворих Wizzair и си взех билет. Обаче не казах на никой, освен на моята приятелка, у която щях да спя първата вечер като пристигна и на брат ми, който ми е съучастник и в случай на някаква промяна щеше да ме държи в течение.
Пристигам аз на летище София, страшно развълнувана, послед нощ, чака ме моята приятелка, отиваме утях, наместваме една бутилка вино до сутринта и така... Следващия ден, ходих на фризьор, на маникюр и за букет и то стана време да тръгвам към ресторанта да правя изненадата.
Хванах едно такси и ми се е свило сърцето... умишлено тръгнах малко по-късно, за да се появя последна.
И така, спираме в двора на Глория Палас, пред нас още едно такси - братовчедка ми закъсняла. Та всички събрани около вратата да я посрещат. (Шофьора на таксито ми каза, да сляза да си направя изненадата, после да се върна да му платя) Та хващам букета и изскачам от колата... и там малко ми мъгливо, чувам тате как вика: "Виктория!" А мама с гръб към мен: "Коя Виктория?". Тате: "нашата бе, тука е".
Баба ми взе да възклицава, едни апарати светят... и мама се обръща и ме вижда и като ревна... не мога да я успокоя, прегръдки, снимки, подарих и цветята, в това време тате се оправил с таксито...
И така... много хубаво беше. Сега ще ви сложа една две снимки да видите.

Мама е с бялата блуза

А това е букетът

Чери, мерси за почерпката. Да е жива и здрава майка ти и скоро да я направите баба

Панди, при ММ беше същото.. Просто той е от Силистра, със семейството му никога не се вечеряли или обядвали навън.. Нямаше го навика.. Само за празници и му се струваше излишно или по-скоро странно.. Но ние винаги сме излизали да си хапваме навън с нашите.. Аз обожавам.. Дори да не сме с други хора, обичам да наблюдавам околните, зареждащо ми е  


Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.

Едит: Черииии, много мило.. Насълзиха ми се очите.. Обожавам такива изненади.. Преди време, докато живеех във Варна за рождения ден на майка ми се знаеше, че няма да се прибера, защото работех 2 дневни/2нощни/2 почивки.. И се скапвах от работа.. КАто се появих на партито, мама подскачаше като заек и не спря да плаче и да ме прегръща.. Много мили са родителите в такива моменти 

Чери, честит рожден ден и на твоето мамче. Да е жива и здрава, много щастлива и все такива приятни изненади да я радват. 
Много мило от твоя страна. Просълзи ме!  Ето, разбрах как се казваш ииии вече знам как изглеждаш. Вече имам някакви представа за повечето от вас. 

Ние с милото обичаме да излизаме по ресторанти. Не го правим всяка седмица, но и толкова ни е достатъчно. Не е въпросът, че не можем да си сготвим и в къщи. Той също е много добър кулинар, много хубаво му се получават нещата. Става въпрос за това малко да сменим обстановката. Да сме сред хора, дори да сме само двамата на маса. По-различно е.
Не ви разбирам ресторантите в Софията, така че само черпя информация от вас.

Свекърва, ето това е гръцкия ресторант - http://www.mykonos.bg/english/