При нас Хемингуей се водеше лесно, защото няма много описания, той е майстор на диалога. М/у другото ми е любим автор Хамериканец, а по принцип не ги обичам много. 1во винаги минавахме за проверка на книгите. 1вата година -150 стр. и от там нататък +100 всяка година, речника отделно. Гадно беше за чуждестранните студенти, че превеждаха от чужд на чужд език все пак  две от колегите от курса станаха асистенти. Сега го раздават от лошите 

А така! Нека да има млади преподаватели и във ВУЗ-овете.
Ох, така се смях веднъж с моята учителка по АЕ. Пада ми се "Сбогом на оръжията". Естествено, диалози- колкото искаш. И ме накара да преведа допълнително 50стр. 
Та, пада ми се Хемингуей, и тя казва "Н, ако на стената има пушка в началото на книгата, до края тя трябва да гръмне поне веднъж!" И после ме пита някой гърмял ли е с пушката. Ще се хвана да я прочета пак, че съм забравила.
Най-омразен превод ми е бил на Дикенс. 

Това с учителите го изпуснахме в средата на соца...Аз съм завършила една от най- тежките машинни специалности - технология на машиностроенето. Е, учители отидоха да стават тези, които или ги мързеше, или нищо друго не можеха да правят. Как да учат децата в техникумите? Имахме колега, който в книжката си имаше само тройки. И като получи четворка на зачьот /оценка без изпит, само за присъствие/ по гражданска отбрана рева безутешно, че му развалят успеха Та той веднага след дипломирането беше уреден с връзки /баща му беше директор на училище/ в механотехникума и то по сериозна дисциплина - машини с цифрово програмно управление . Нямам думи...Когато 15 години по- късно в безизходицата за инженерна работа се наложи да стана и аз учител, нивото на преподаване беше по стандарти в машиностроенето от преди 30 години. Ама колегите учители си бяха супер доволни и чак ме гледаха лошо. Мисля, че и по другите дисциплини е било така - не най- добрите, а тези, които се уредят и избягат от разпределение.
И в езиковите гимназии беше съвсем различно. Първата година имахме задължителна занималня и пансион за всички, с възпитатели чужденци. Физика, химия, география, биология и история учехме до последния клас само на немски, пак с преподаватели германци. Че и по превод ни преподаваха германци, защото няма такива лесни работи като от немски на български да превеждаш. От български на немски, художествена литература, да ти се обърне гьонът, дето се вика. Децата ми уж в английската гимназия бяха, ама зор изобщо не видяха след първата година. За Тойфели и Сатове после трябваше по уроци да ходят, защото речниковият им запас изобщо не беше достатъчен.
Сега е още по- зле. В момента гледам Министъра - квесторите изнесли отговорите. Пък то си било практика и винаги се крадяло на гарата

Оф, пак е време за онази лентичка с положителното отрицание

Що бе, свеки! Прав е човека! Всички новородили бан за един два месеца да се освестят, че не знаят къде се намират! Пък и той сигурно 5 деца е родил и знае, че не е геройство!

Тук май пак се случва нещо, което аз по някаква причина не виждам 

Радвам се че послушах Виви и Гучи и Свекърва и този път не реагирах и игнорирах... Дени хубаво го е наредила и се радвам че Тео го банна най - накрая... Време беше. Тук съм от година и малко и ме подлуди с обидите си и нападките си този човек, а пък представям си по старите форумки...
Не че ако реши няма да се регистрира наново но.... Все пак е нещо...

Чери за теб още е невидима темата за предложения за подобрения - с две думи Пачоран в действие - заядлив както винаги

Днес ММ има рожден деееееен моя прекрасен и невероятен съпруг... Хора гледам назад и се чудя как съм живяла без двамата ми страхотни мъже само допреди три години... Да ми е жив и здрав,  все така добър и всеотдаен и все така невероятен!

Миленка, да ти е жив и здрав, да запазите връзката си и дълги години неговите празници да са и твои!

Добро утро

Миленка, още веднъж, да е жив и здрав Фил. Да те радва и да се обичате, така ще постигнете всичко, към което се стремите 
Онзи не заслужава повече време 

Довечера съм на първата женска вечер за седмицата... С моята приятелка и бебка ще се гушкаме, докато мъжа й е в болницата (операция по негово настояване, обича да си ходи в болниците човека  ). Ще ходим до ресторанта на Хилда и после сладки приказки и винце в тях 

ММ ще ходи да се разбират за организацията на ергенско парти (за мъжа на моята приятелка със сватбата в същия ресторант).. Представете си партито е в събота, а те още нямат идея, къде и какво ще бъде.. Кумът е зверски неорганизиран и сега мъжлето ми ще се заеме.. Яд ме е, защото нито мъжа й, нито тя биха направили нещо подобно за нас, но както и да е.. Нали ми е състрадателен 

Днес е слънчево, порадвайте се 

Добро утро

Днес съм с форумско настроение от сутринта

milenkata, да ти е жив и здрав рожденника и много да те слуша 

Тони, много ме кефи колко си на ти с ресторантите в София - ресторанта на Хилда, ресторанта на щеф еди-кой-си. Признавам си, никога не знам за какво става дума. Аз преди много обичах да ходя на ресторант. Ама ММ е много смотан в това отношение, а и вече стана много сложно за мен. Та ми е много приятно като разказваш за ресторантите. Даже може и повече подробности да казваш 

Панде, просто не се сещам как се казва.. Нито Хилда ми е приятелка, та да я наричам на малко име, нито съм ходила преди... От много време искам.. Сега определено предвид огромното перо разходи превишаващи приходите ни за месеца, нямаше да отида... Но моята приятелка има подарък ваучер за вечеря за двама, който изтича и ще го оползотвори с мен  Ще разкажа повече, обещавам 

Миленка, да ти е жив и здрав рожденника и все толкова прекрасен 

И аз не съм видяла какво се случва, но явно някой  си е плучил заслуженото

По ресторанти и ние не ходим много, много, защото ММ обича да готви и винаги забърква някакви невероятно неща, та от ресторант нямаме нужда  Иначе ако ходим, ММ винаги иска на италиански, а пък аз обичам да експериментирам с чуждестранни кухни и в повечето случаи ходя с момичетата

Тони, този на Хилда май беше Егур Егур или нещо подобно...и аз съм му се наточила отдавна Последно ходихме на марокански (някъде около/на Ангел Кънчев) и беше супер вкусно 

Ние в нормални месеци, когато доходите ни са над разходите и успяваме да внесем пари в сметката за черни дни.. Ходим по ресторанти, не всяка седмица, но през седмица поне.. Аз обожавам да излизам навън.. В началото ММ не обичаше много да излизаме, все вкъщи, готвим си.. Научих го и сега си умира да излезем някъде, независимо дали с приятелска двойка или сами.. Експериментираме с ресторантите, с кухнята не точно.. Винаги клоним към италиански ресторанти и двамата ги обожаваме.. Обожаваме да ядем суши (само в Кемписнки - Маринела или както там го прекръстиха) заради кухнята и обстановката.. Освен този ресторант на Хилда, сме наканили да отидем и в Саса (в Радисън) Там управител е наш познат, от него знаем че всичко е на топ ниво.  Това е нов ресторант от по-висок клас азиатски ресторанти на собственика на Хепитата. Дано потръгне и го направят верига  

Тони, това не е ли точно Хепи (на гърба на коня) ние ходихме там и се бяхме засилили за суши, но нещо не ни грабна...последно много хубаво суши ядохме в Естерхази на Цар Освободител ММ също не обича да излиза и предпочита вкъщи, но като изявя желание не отказва

Саса е точно до входа на Радисън, никъде няма лого на Хепи. То не е само суши, а си е азиатски ресторант с разнообразна кухня. Доста над ценовото равнище на обикновените хепита и малко над това хепи в Кемпински. Със сигурност, ако имате възможност отидете, вътрешната ми информация е сигурна