Добре че нямах ключ от колата, иначе да се бях качила 10000 пъти. Ако ресторантът в хотела беше свободен, щях да изместя сватбата там.  Мнооооого голям минус на Левента заради тази случка.
Важното е, че на 20 нямаше проблеми ( аз разбрах за тях после, но ще ви пиша по-късно) и си изкарахме чудесно.

Хеййй Нанси, с малко закъснение, но ЧЕСТИТОО Желая ви много дълъг и щастлив семеен живот, изпълнен с незабравими щури емоции и гореща любов.

Ема, благодаря!
Поздрави от Каварна. Времето не е много лятно, но пък имам униклна гледка от терасата на хотела и спалнята....

20.06

Събудих се много рано...нямаше 7ч. Въртях се в леглото до към 8:30, накрая мама се обади и я викнах при мен. Тя, сестра ми и 2 от шаферките бяха на фризьор от 9ч. Слязох да пием кафе заедно и с баща ми се качихме в стаята в хотела, за да ми прави компания. Подозирам, че е бил въоръжен с 2-3 розови хапчета.  Беше ми суууупер спокойно. Гледахме тв, закусихме, аз се изкъпах и към 11 и нещо тръгнах към фризьорката. На пробната прическа решихме да изместим часът по-рано и добре, че стана така. До към 13ч бях готова с косата. На гримьорката й се наложи да излезе спешно малко преди да стана готова. Изглеждаше много притеснена и аз я пуснах с уговорката да св върне до 30мин и да направим грима. Малко закъсня, но пък в 14:15 бях готова и тръгнах към хотела. Когато се качих в стаята си, Гого вече беше пристигнал. Облякохме роклята с мама и наличните шаферки, естествено успях да й лепна червило, получих микро инфаркт, но я изчистихме. Гого засне няколко кадъра на закопчаването на копчетата, суетенето пред огледалото и около мен.
С ММ решихме да нямаме типичното вземане на булка. В хотелска стая малко се губи чарът на традицията, а и с тая галимация щяха да ни изхвърлят. Затова направихме снимки на първата ни среща като младоженци. Аз слязох сама с асансьора до рецепция, направих няколко крачки към Иво и го извиках по име. Идея нямам как сме изглеждали отстрани, но се разтреперих цялата, когато го видях. Прегърнахме се сякаш за векове, аз без малко да се разплача...поздравихме сватбарите, закичих кумовете и ММ, и потеглихме за фотосесията, която продължи около час и половина. Много се забавлявахме и смяхме. Мисля, че се получиха красиви снимки. Сесията беше пред историческия музей и после в самия музей. Нямам търпение да видя снимките.
Потеглихме към ресторанта. Всичко вървеше по график през цялото време. В 17:00 трябваше да започне церемонията, но баба и дядо не бяха пристигнали още и аз упорито отказвах да кажа ДА без те да са при мен. Започнахме с 20 мин закъснение. Инструктираха ни кое след кое следва и церемонията започна. Помолих баща ми да ме заведе до обредната маса. Като представител на военните си скри емоциите за момента, но после мама каза, че е плакал и й стискал ръката до посиняване. Горката...той стиска силно...
Баща ми ме заведе по пътеката към бъдещия ми съпруг и предаде ръката ми. Длъжностното лице започна ритуала. Думите й бяха много емоционални и малко ни разчувстваха. Добре, че гостите правеха смешки, иначе щях да пусна 2 реда сълзи, 3 сополи и 4 грим....
ММ ме настъпа. Зверски. Имах чувсъвото, че палецът на крака ми е счупен. Кофти се получи. Вината е и малко моя, защото си отместих крака, той залитна и пренесе тежестта не където трябва. Най-гадното от всичко беше, че след церемонията приемахме поздравленията и се снимахме с гостите. Около час. След като приключихме, помолих мама да ми донесе лед и го сложих на крака си. За сега не е посинял и е само натъртен. Постоях така 10 мин, снимаха ни още малко(всичко скрито под роклята) и влязохме в ресторанта. Тук е моментът да поздравя моите шаферки и шафери, които помогнаха с настаняването на гостите и поне аз не разбрах да е имало проблеми....

Натииии, разплаках се в офиса, отново.. Поне вече никой не ме пита какво става, знаят че чета някоя история във форума 

Толкова вълнуващо 

С пръста леко е неприятно, ама.. Като госпожа сигурно болката е по-неосезаема  Искам още.. Няма ли поне една снимка, различна от тези във фейсбук.. Пусни снимка и на гледката, не се скръндзави 

Нат,  представих си срещата ви Този момент трябва да се запечата, защото е най-истинският!  Аз него чакам да видя с нетърпение. 
Много емоционално е било всичко. 
Съжалявам за крака ти. Твоят мъж е искам съвсем ясно да се види кой ще командва.   

Ти си почини хубаво и после се връщай да разказваш и показваш. 

Ооо мила, много ти се радвам. Сигурна съм че Гого е направил страхотни снимки и със сигурност много ви е отпуснал

Благодаря ви за милите думи, момичета! Обещавам скоро да довърша разказчето.
Миме, може фотографът да чака с теб и да заснеме емоциите ви. Аз обикновено правя едни физиономии убиец (Тони е свидетел ) и се надявам да няма смешни снимки с мен. Ще видим.

Давам малко снимки, на които съм тагвана. Не знам дали се виждат във фейсбук...Моите несериозници нищичко не ми пращат!!! Имам към 10 снимки само 

Ето една снимка от изгледа на спалнята ни  2 стени френски прозорци....красота. А около нас няма жива душа. Хотелчето е само на скалата. 


Снимка от терасата..


Малко сватбени:
церемонията

първи танц

украса на младоженската маса (около 1ч ни пече слънце, щях да откача! Добре че не стояхме много на нея отначало..)

булката с букета за хвърляне (който ми харесва повече от "истинския", но за това - по-късно)

Не съм ви показвала готовия букет. В действителност го завърших 2 дни преди сватбата. Шампанското го украсих чак вечерта преди 20.06. Тогава ми дойде музата 

Нансита, много си красива! И всичко е красиво! И букетът, който си направила, и хартиените висящи цветя, и цялостната атмосфера!

Аааааааааааааааааа, прекрасна си!

Нат, прекрасна си!  Роклята ти е много хубава и ти стои един път.    Украсата е супеееер. 
Представям си професионалните снимки колко уауу ще са. 

пп. Със сигурност ще искам моментът, в който Влади влиза при мен да е заснет!!! 

Забравих и за гледката от терасата да напиша колко е хубава.  Хубаво да си починете. 

Наталия, заклевам се, роклята е невероятна.. Уникално красива си, заслужавали са си всички нерви!!!!!!!!!! 

За декорацията... Не съм се съмнявала, нито за секунда.. Мечтана приказна сватба 

Гледката е божествена, наслаждавайте се на първите ви дни като семейство.. Нека не само тази седмичка ви е медена, живота ви е да върви по мед и масло 

Милички, благодаря ви! Вече съм като развален грамофон с това "благодаря"...
На всички бъдещи булки пожелавам да изживеят своята сватба-мечта! Не се съобразявайте с мнението на всички, слушайте вътрешния си глас! Няма да съжалявате. Родителите ви трябва да ви имат малко доверие, все пак ставате семейство с вашата половинка!
Тони, абсолютно всичко си заслужаваше. Специално заради теб завърших разказчето днес и го публикувам.

...В ресторанта ни посрещна свеки с питка, сол и мед. DJ-ят водеше ритуалите перфектно, ненатрапчиво и максимално кратко, както го бях помолила. Свеки ни захрани с питката и меда, естествено, излъга ММ и даде първо на мен от питката . Той, горкия, зяпаше като измамено камилче. После свеки даде на кумовете от питката, за да видят колко ни е сладък живота. След това трябваше да ритам менчето, за да видим каква ще е първата рожба. Засилих се аз, ритнах менчето като за дузпа, то прелетя през стълбите, търкаля се по всичките 10-ина стъпала по дъно и финишира обърнато на една страна. Поличбата- момиче.  ММ беше разочарован, аз се изкефих максимално . Бяхме подготвили 3 питки – за захранване, разчупване и надиграване с кумовете. Оказа се, че и 2 са достатъчни. Веднага след менчето последва и разчупването на питката. ММ ме настъпи, ама пък аз отчупих мааалко по-голямо парче от него.  Ще командорим поравно. Седнахме на масата ни, пуснаха няколко песни и обявиха речта на кума. Той беше забравил да се подготви и речта му беше от 2 изречения, нещо от рода на „Израснал съм с Иво, той ми е като брат. Да са живи и здрави младоженците. Наздраве!“  Последва и първият ни танц като съпрузи. В крайна сметка танцувахме на John Legend – All of me. Нямахме никакво време да упражним танца. Седмицата преди сватбата беше голяма въртележка – срещи, сбирки, партита, украси и т.н. Поклащахме се бавно и не много в такт (според мен, ще видим после) към 3 минути (отново голяма червена точка за DJ Паци, който се съобрази с молбата ми да намали дължината на песента). Последва танцът на кумовете, след това на родителите, малко хорА, много танци и веселба. И така до към 20:00ч, когато обявиха изненадата за кумовете и сватовете. Бяхме ангажирали фолклорна формация Русчук, които се справиха блестящо и без забележка. Изнесоха кратко представление, а свекър ми през цялото време сияеше. Малко предистория за тези, които не са запознати: моят свекър е традиционалист по душа. Когато разбра за сватбата и че няма да имаме традиционно вземане на булка, хорА, оркестър и т.н. много се натъжи, но не посмя да се намеси. На младини е участвал във фолклорен ансамбъл и е бил много добър. Затова проучих малко ансамблите в Русе и с ММ решихме да направим изненада за сватовете. Това бяха най-добре похарчените пари за цялата сватба. В края на представлението на Русчук свекър ми дойде да ми благодари. Беше с насълзени очи, милия.

Последваха още хорА, танци и надиграването с кумовете. Естествено, в програмата на ансамбъла е включено и надиграване. Това беше изненада и за кумовете, които са по-спънати и от мен в краката. Излязоха четирима танцьори- 2 мъже и 2 жени с питка, пиле, ракия и вино. И се започна една голяма веселба. Кумата се сдоби с венец от цветя на главата и престилка, а кумът- с елек и калпак.  Настаниха ги на по едно трикрако столче, вързаха им по една кърпа като лигавник и започна ритуалното „бръснене“ на кума. Той изобщо не знаеше какво да очаква и до последно си мислел, че ще го обръснат наистина. След като го „избръснаха“, трябваше да го напоят и нахранят. Нали все пак е кум. Кумата също намаза малко винце и питка. И започна играта с даровете пред тях. Кумовете, каквито са играчи, се амбицираха и започнаха да се гонят с танцьорите. Подхвърляха се бутилки, пилета….страшен смях беше. Накрая успяха да отмъкнат всички дарове.
Нас пък ни извикаха за допълнителна фотосесия по залез, която отне около 10 минути. Оказа се, че по това време е спрял и тока в ресторанта, но ние така и не сме разбрали. Когато се върнахме, обявиха игра с младоженците. Задаваха ни въпроси, ние отговаряхме с ДА или НЕ. Отговорите бяха написани на 2 сърца и ние показвахме кой отговор даваме със съответното сърце. Имаме само 1 разногласие – дали ММ си хвърля чорапите зад вратата. Де факто, не ги хвърля зад вратата, а до леглото или в коша. Но той каза „ДА“, а аз „НЕ“. На всичко друго имаме 100% съвпадение и съм много горда. Последваха танци, ние поздравихме гостите по масите и обявиха още 2 игри с нас. Аз трябваше да свърша „мъжка работа“, а ММ- „женска“. Мъжката работа беше следната:  да забия 2 пирона в една дъска. Ама аз съм трениранааа, и гума сменям сама, и накладки…и 2 пирона не ми се опряха ама грам. Тряс- прас, забих си ги като в кисело мляко. 
Женската работа, пък, се състоеше в простиране. ММ трябваше да простре едни сладурски бебешки дрешки, а аз да го оценя. Добре се справи, даже се сети да подбира щипките по цвят (аз съм си луда…).
Последваха още танци. Обявиха разрязването на тортата, ние излязохме, отрязахме 2 парчета, постарахме се да не се омажем безкрайно много, дадохме на кумовете да я опитат и с това приключи и този ритуал.
След това обявиха хвърлянето на букета и жартиера.
Комичното при букета беше, че преди да се съберат всички моми, дойдоха 2 при мен и ме помолиха да хвърлям към тях. В последствие едната хвана букета, а приятелят й беше в дълбок траур. 

Последва ритуалът с жартиера. Седнах си аз на едно столче, на ММ му хванаха ръцете, за да не си помага. На мен ми се изсулваше жартиера и го бях качила мааалко по-високо от необходимото, та го измъчих максимално. А той нали е хитър, взе да ме гъделичка и да се заиграва, за да му помогна малко. Накрая успя да го издърпа и се чуха радостни възгласи от всичките ергени.
Първи опит за хвърляне – неуспешен. Жартиерът беше уловен от една малка сладка шестгодишна русокоса принцеса, която се включи в надпреварата и се оказа по-бърза от напетите левенти.
Втори опит за хвърляне – успешен. Жартиерът беше уловен от приятелят на едната девойка, която ме помоли да хвърля букета към нея. Съдба! Приятелят й беше много щастлив и подозирам, че скоро ще си получим поканата за сватба  

Последваха още танци до към 2ч сутринта в ресторанта. След това гостите са ходили на дискотека. А ние с ММ към 1:30 се прибрахме в хотела, останали без крака. Толкова бяхме изморени, че дори забравихме ММ да ме пренесе през прага.  Сега ще направим този ритуал в жилището ни в София.

С това завършвам разказа за нашия сватбен ден. За нас беше невероятен купон, дори не съм предполагала, че може да се получи толкова готино тържество. Гостите не спираха да се забавляват, постоянно ни поздравяваха за хубавата сватба и дори някои от тях ми споделиха, че са изживели тяхната мечтана сватба, която по стечение на обстоятелствата не е протекла по техните желания.