Ами аз се поизнервих леко. Понеже от самото начало исках да направя такава интерактивна схема. А ММ се заинати да правим таблици. 1ч се мъчих с неговите таблици, омотах се като пиле в калчища и хванах един картон (станал от незнайно къде), намерих цветни индекси и лепящи листчета. Стативът ми е при наще, ама е и счупен, така че подпрях картона на стола и започнах да лепя. Доста по-лесно и бързо стана. Сякаш сами се наредиха хората.
В заключение: опитайте да си представите хората и местата в ресторанта. Ние ги редихме на групи по интереси. Има хора със сходни интереси, които не се познават, но пък са на съседна маса и са гръб в гръб с други заинтересовани. Накрая винаги остават няколко човека, които са ви близки, но пък няма къде да ги сложите...и тогава се набутват при шаферките. Така стана със сестра ми и братовчедите ми. Не върви да ги сложа при бабите (то и места няма), не върви да ги сместя при програмисти и други подобни. А братвочед ми не говори много добре български, понеже заминаха за чужбина преди да навърши 3г. Тази маса ще я мисля още с родата.
Снощи напечатахме и тейбълките с имената. Имах останали картончета с рамери 6х28 и исках да ги използвам точно за тази цел. Да,ама нашия принтер не искаше да поеме толкова тесен лист. Докато му намерим чалъма, похабихме 1ч нерви и поне 10 картончета и още толкова листи. ММ чак го нашамари накрая.

Всъщност, ММ похаби 1ч нерви, аз само натисках принт и си седях на дивана
