Нат, напълно те разбирам     Ние годеж, като годеж не сме имали... Три пъти се събираме с родители ни, в последния момент се присъединява и сестра му, която обича всичко да се върти около нея и нейното семейство..Накрая уж предвидената за разговори за сватбатани вечер, се превръща в просто вечеря с ядене и пиене, суетене около всичко друго, но не и сватбата ни   А после всички ме упрекват, защо съм толкова потайна и не споделям нищо за сватбата... Ами не обичам да говоря без да ме питат, както не обичам и да ми пълнят главата с глупости, когато аз не питам 

И после се сърдят, че не знаят за детайли около сватбата.  С това отношение, ще бъдат инструктирани чак....на 20.06

И аз сведох на моите и неговите родители сценария чак на деня. Не ми се обясняваше нищо преди това. Иначе и ние годеж нямахме официален, но в днешно време малко хора го правят (поне така си мисля :Р ) Но сигурно си е било изнервящо, ти си се подготвила, а те така да развалят всичко :Р
А иначе, Нат, напълно те разбирам за колебливостта, аз също съм везна и затова се радвам, че имам страхотен мъж да ми помага в изборите

Официално този форум трябва да се прекръсти на Сватбата-везна хахах Най-изтрещелите булки са везни, 100% е проучването 

Хахаха направо умрях от смях с твоите истории Ние пък си имахме годеж, но беше малко по-различен Разказвала съм в друга тема за това, но повече като ми дойде темата 

Иха, ставаме много везнички във форума.  Официално, ако пуснете гласуване, аз ще дам един глас  Големи изтрещялки сме, чак не мога да определя кой повече. Ама държим класацията.

Кумовете

Винаги съм знаела кого да избера за кума. Оказа се, че и ММ има ясна представа за избор на кум. И много се радвам, че се съгласиха.
Кумата е моята най-близка другарка по пакости и лудории. Познаваме се от ученички, живеехме блок с/у блок и редовно прескачахме телената ограда, за да си спестим заобикалянето на улицата. Мога да кажа, че ми е като сестра. Винаги е била до мен и се надявам и занапред да бъде.  Адски много я ценя и обичам.
Когато й казахме, че ще се женим и искаме тя да ни бъде кума, милата толкова много се зарадва. Бяхме на домашно запиване и просто го вметнахме измеждудругото. Аз разработих един вариант за покани и й го изпратих на вайбър. Не бяхме подготвили нито вино, нито хартиена картичка, но беше и прекалено рано.  Тя първа разбра за сватбата. След няколко месеца замина в Англия, за да довърши обучението си там и няма как да ми помага с организацията, освен със съвети.

Кумът е най-близкият приятел на ММ. При него ситуацията е много подобна. Отраснали са заедно, били са съученици. Година преди да се сгодим, кумът се премести в Белгия. Той получи хартиено копие на същата покана, тъй като Германия и Белгия са близо и ММ му отиде на гости, за да го покани официално и както си трябва - с бутилка, цветя (за майка му) икаквото още беше преценил да вземе. Тъй като живее в чубина, не бяхме много сигурни дали ще има възможност да се прибере, но той обеща и го очакваме няколко дни преди сватбата.

Нат, честита сватбена темичка.  С огромно удоволствие се записвам в нея, защото обичам да чета всичко, което пишеш. Много ме кефиШ, макар и да не се познаваме лично.
Искам да ти пожелая този един месец да бъде изпълнен само с положителни емоции и всички нерви вече да са зад гърба ти. 

Много се смях на реакцията ти, след като си видяла мъжа ти с пръстен в ръка. Как в гардероба бе жена?  Горкият, добре че ти е свикнал. 

Официален годеж и ние не сме имали, дори ММ не ме е "искал" от нашите. Толкова се канехме и накрая нищо. Ама той вече си ме е взел. То се знае, че съм негова и искат, не искат нашите ще ме дадат. 

Хайде продължавай да разказваш и да ни показваш всичките красоти, които си сътворила. Настанявам се удобно и съм в очакване. 

Присъединявам се към булките везни  . Така, че, nansita , наистина те разбирам.
Страхотно е, че кумовете ще са ваши близки приятели и че са съгласили. А и щом за кумът няма проблеми да се прибере 

Страшно забавно предложение! Това цял живот ще се помни.
А за реакцията на роднините не се ядосвай. Понякога хората от много емоции изтрещяват и стават тотално неадекватни. А понякога по принцип са си такива. Но и в двата случая не си заслужава да им обръщаш внимание. Напомняй си (а и на тях) как в този ден ти си най-важна.

Момичета, благодаря за милите думи! 
Ох, тепърва започват тъпите изцепки и реакции на развълнуваните родители...
Баща ми, типичен представител на военните, много трудно си купува дрехи. Получих мини инфаркт, когато ми каза, забележете доброволно, че ще ходи да си купува костюм.  Това е човек, който не си облича новите пуловери от нас за Коледа, понеже си имал други "здрави". 
И риза си купи, даже 2! Обаче обувки си имал човека нови, прибрани, от бала му. ОТ БАЛА МУ! НОВИ били...откачих. Насметох майка да ходи да ги извади, прегледа, да му ги даде да си ги разтъпче малко. Още не ги е извадила. Не знам какво чакат още...ама ме стресират малко.
Майка ми е същата с избора на дрехи - това не ми харесва, онова не ми стои добре, аз може ли с дънки?! Падам от коня с тях. С 300 зора, 1000 уговорки и още толкова цупни купихме рокля. Тя е слаба, но с широк ханш и наистина е трудно да си намери дреха, която да й става и да й стои добре. Понеже не ме слуша, всичко стана по трудния начин

Нат, много се смях нови от бала Човека може пък много да си ги харесва. ММ също е военен, но не се отнася към дрехите по този начин . Как върви подготовката при вас, изследванията направихте ли ги, че аз се чудя кога да ходя, тука чета някакви неща за психодиспансери 

ХахахА, Нат, баща ми е същият (не е военен). За него съществуват само един вид дънки - сини, класически, прави, абсолютно изчистени. Блузи, в един цвят, без излишни емблеми и шарки. Обувки - само сабо.  Не знам шегува ли се или не, но каза, че за сватбата ще е с дънките 
Ами, да само да посмее. 

Ех, тези родители. Моят баща пък си купи два костюма и дилемата е с кой от тях да е. Но пък за обувки от бала, бащата на ММ го караше да бъде с неговите. Добре, че се чу мнението ми, защото наистина изглеждаха ретро Иначе не се ядосвай, вероятно и те се притесняват много и си го показват по този начин.
Аз също се интересувам от изследванията, нали медицинското важи 1 месец, така че мислите ли да го оставяте за последния момент? Аз се чудя дали да ходим вече и да отмятаме и това.

При нас е малко сложно с медицинските, особено с психото.
Постоянното ми местожителство още е в родния град и няма как да го сменя в София все още. Имам временно местожителство тук, обаче пусто, някъде съм затрила бележката от общината, пък уж щели да ми я искат за справката от психо.
Другата драма е с личния ми лекар, който е пълен безхаберник за мен. Не ми е отказал болничен никога, обаче аз на 6м трябва да си следя кръвните показатели по предписание на хематолог и той не ще да ми дава направления, понеже съм здрава. Ако случайно аз му занеса изследванията, даже не ги поглежда. Имаше период, в който хемоглобина ми беше паднал под 80 и човека заяви, че ми няма нищо. Да ям коприва и спанак. 
И сега юни месец ще го сменям и ще ходя в Токуда при личната на ММ. Така или иначе нямам намерение да се занимавам със специалистите от Софиямед повече. В общи линии, началото на юни се заемаме с медицинските и тогава ще ви пиша по-конкретно къде какво са ми искали.

Честита тема, Нат   Много си забавна