Сватбата на marrie - 23.05.2015 г.

[Anne_Shirley]

Вчера си поговорих малко с булката  Тук си си, тичат по задачки и май не ѝ остава много време да пише. Доста работи имаха да свършат в последните 10 дни преди сватбата, за разлика от булките като мен, които си ги вършат бавно и полека в продължение на месеци  Дано ѝ остане време да влезе и да разкаже от първо лице как се чувства дни преди сватбата. Аз лично онзи ден сънувах, че сватбата е дошла, явно и мен ме е ударило вълнението 

[Anne_Shirley]

Сватбата мина, надявам се Marrie да се появи по някое време и да разкаже от първо лице как е протекло всичко за нея. Аз мога да кажа само като гост, че всичко беше перфектно, дори променливото време не повлия на настроението нито на младоженците, нито на гостите. Не знам дали е имало инфарктни ситуации, но всичко изглеждаше да се движи много плавно и съвсем по план, а младоженците изглеждаха безкрайно влюбени, щастливи и спокойни.  Наистина не мога да се сетя и за едно нещо което да не беше перфектно на тази сватба.  Разбира се, няма как да показвам снимки, това право си е само и единствено на булката, надявам се да реши да сподели някоя, за да видят всички колко страхотно беше всичко и колко красива булка беше Ние се забавлявахме безкрайно, както и всички останали, дансингът беше пълен непрекъснато, всеки танцуваше с всеки, мен на няколко пъти ме поведоха да танцувам хора, които не познавам  Въобще, цареше много приятелска атмосфера и наистина сякаш всички се познавахме, макар че аз лично познавах много малко хора от гостите  А и да не забравяме, че сватбата беше много интернационална и имаше всякакви народности, което я направи още по-забавна и интересна. Кумът беше голяма скица, лично на мен любим момент от сватбата ми беше, когато кумската ръченица премина в арабска музика в чест на кума Много забавно се получи. А и речта, която дръпна, беше много мила. Показателно е, че по време на въпросната кумска реч дори сервитьорите, които стояха отстрани, бяха с 24-каратови усмивки и изглеждаха много заинтересувани от това, което се случва, а едва ли им е първата сватба  Не знам, направо съм без думи, само се надявам и на моята сватба нещата да се получат толкова забавно и непринудено, и същевременно изискано и стилно. Приключвам разказа с една скромна снимчица от украсата за настроение 

[alexandrova_90]

Съвсем пропуснах да напиша:

Честитоооо  Бъдете здрави и се обичайте и уважавайте завинаги 


Снимката и разказа са прекрасни, чакаме ги от 1-во лице.. Толкова нежни цветя.. И виждам на снимката едни свещници... Ние ще имаме същитеее  Много ми харесват 

[always_and_forever]

Честито и от мен! Пожелавам на младото семейство дълго семейно щастие, безкрайна любов и само усмивки да има на лицата им! 
Ан, това, което написа е много мило. Дано да имаме удоволствието да чуем как е минало всичко и през очите на Marrie. Украсата е била много хубава. 

[nansita]

Ох, заплесът си е заплес.
Честито, Мари! Пожелавам ви дълги години щастие, любов и разбирателство! 

[lorka888]

Честито,желая ви щастлив семеен живот.
Това гост да разказва е много интересно, да се види и другата гледна точка, барво Ан, чудесна идея

[Sisku]

Честито! Много любов и дълъг семеен живот ви желая! 
Чакаме разказ за всичко, как е минало и се надявам, че всичко е било по план

[Feribotka]

Честито 

[djosi]

Честито!!!
Много да се обичате и щастлив и дълъг семеен живот 

[ema6666]

Честито! Желая ви попътен вятър и много лююов и разбирателство

[opice]

Ехооо! Честито и от мен!
Чакаме подробности около сватбата....снимчици 

[Feribotka]

Честито  Чакаме подробности и снимки 

[marrie]

Здравейте, момичета и благодаря. Най - много благодаря на Ан за написаните думи Аз тотално се повях по вятъра като се прибрах в България. Роднини от Америка пристигнаха 2 дни след нас и спяха у нас, аз тичах по задачки, документи и последни детайли. Излизаме по обяд, прибираме се вечер. Като дойде четвъртък-петък преди сватбата започнаха да ни пристигат и гостите... Посрещнахме, когото можахме, проверих всички дали са се настанали и дали всичко е наред и после дойде сватбата... От там няколко обиколки из България с второто семейство, семейна вечеря, подаване на документи за нова лична карта и паспорт, полет към Германия и на следващия ден полет към Занзибар. Няма време да се обърне човек А в Занзибар интернета беше мъка..

Та така де това е накратко как ми мина времето до онзи ден, когато се прибрахме успешно в Германия.
Следват разкази за сватбата, ако още ви се слуша/чете

[marrie]

Та така.. Откъде да започна?!
Ден 22ри май, петък - стрес! Исках да си направя саморъчно някаква купичка за халките, но не остана време да накупя цветя и купички и да изпълня идеята си! Обаждам се в паника на декораторката да направи нещо с естествени цветя, не исках да е възглавничка. Сега се чудя дали имаше смисъл като не знам дали някой изобщо го видя и дали имам снимка на въпросната купичка с халки, но това е друга тема. Това от което наистина нямаше никакъв смисъл беше декорацията на бутилката с шампанско! Никой, ама абсолютно никой не я видя, в ритуалната зала само бяха наляли в чашите и бутилката остана някъде по стаите скрита. Както и да е, да не се отплесвам.
Та обаждам се аз на декораторката няколко пъти в тия последни няколко дни да добави А, Б, Ц, които или съм искала сама да си украся, но нямаше време, или са били неща за в последния момент като бутилката за шампанско и чашите или скриването с допълнителна украса на някаква ужасна нова драскотина на колата на баща ми. (Не мога да разбера защо хората изпитват удоволствие да дерат умишлено чужди коли и да правят какви ли не други злини, но това е друга тема).
Друга задача за петъка беше да направим дизайн на меню за масите в ресторанта, схема за настаняване и други подобни принт материали. Аз исках да си направя някои неща сама и макар и да не изглеждаха професионално направени и принтирани на обикновен картон, все пак се получи идейно според мен. Половинката се захвана да "дизайнва". Имахме идеи масите ни да са с имена на държави, които имат някакво значение за нас и раздавахме визи на гостите за съответната държава, на която маса ще се настанят. Имаше една саморъчно направена схема А4 на входа на ресторанта. От всички принтировъчни материали, менютата станаха най-добре - рпинтирахме на бях лист хартия и сложихме в бели рамки. Стана много красиво. Доказателството е в снимков материал Малите бурканчета на снимката са подаръчетата ни за гостите. Което ми напомня за следния момент - бурканчетата хубави, ама празни. Трябваше да сложим по нещо и моята най-практична идея беше бонбони. Една приятелка, която пристигаше на същия ден с цялото семейство на мъжа ми, носеше от Германия едни сватбени бонбонки със сърчица на тях и реших да сложим от тях в бурканчетата. Някой обаче трябваше да го свърши това. Бурканчетата бяха вече в хотела, девойката с бонбоните каца вечерта в 11 без 10, през деня ние трябва да свършим с дизайна, да принтираме, да подготвим, да отидем до хотела за последни инструкции и подредба на изброените детайли, да посрещнем семейството на мъжа ми и да ги настаним в хотела (ние държахме на това) и точно по средата на всички тия събития булката има час за маникюр и в последния момент се сеща, че не си е купила и гланц за уста за сватбата, а маникюристката е на края на света в Павлово. Такаааа.....

[marrie]

Ооо за малко да забравя - хахаха алкохолът също по стечение на обстоятелствата остана за последния момент. До 22-ри май, петък, ден преди сватбата ние имахме само домашната ракия на дядо ми (кояот между другото е уникална, нищо че аз не пия ракия) Ох само като ви пиша всичко и пак се стресирам (той и разказа ми стана хаотичен).

Организацията беше следната - баща ми и брат ми се грижат за алкохола, оказа се, че трябва да поръчат, че някои неща ги нямаше в наличност, и се разбрали да закарат вечерта директно в хотела. Майка ми след или преди това отива с баща ми за последни покупки за почерпката вкъщи, брат ми имъжа ми дооправят дизайн и пишат менюта - кой на английски, кой на български. Аз се въртя като гламава, вайкам се, координирам и благодаря на мъжа ми, че върши тая работа с печата После хващам братовчедка ми и дечките отиваме на маникюр. По някое време чичо ми пристига от неговото градче с влака та вкъщи и докато аз съм на маникюр, а баща ми такси, майка ми, чичо  ми и брат ми режат и нареждат мезета.
Аз, докато ми правеха маникюра, отовярх на телефони не знам колко пъти.
Мога да ви кажа, че тоя маникюр беше такава благословия в тоя ден! Просто час и половина аз съм вързана на стол, не правя нищо, глезят ме, правят ми процедури на краката с ваничка и кремчета. Абе като масажче. Така добре ми дойде, така се успокоих, че направо щях да заспя на стола. Час и половина - два блаженство За някакво време даже спрях да мисля какво още трябва да се прави, което не е направено. След маникюра нещата се промениха разбира се, при все че все още имаше да се ходи до хотела и да се вземат семейните членове от летището. Аз понеже като Мара подробната така се разпрострях, че сигурно ви доскуча вече (а мога да добавя и още подробности ), ще кажа само последни думи, че накрая оставих баща ми и мъжа ми с инструкции какво да кажат и направят в хотела и ги пратих да се оправят, а аз си останах вкъщи. Накрая уж си мислех, че съм уморена и лесно ще заспя, но се въртях до 1:30-2:00 и накрая мама ни даде приспивателно хапче и на мен, и на братовчедка ми