Да продължа за сватбения ден....

След като закусихме, търсих къде да закача роклята на подходящо място, че да се вижда и да може да се снима. Търсех и какво да облека, че да е добре на снимките, докато ме гримират и гласят. Хич не е лошо да те глезят и да се чувстваш като принцеса за един ден, даже е много успокояващо - като медитация В 10 часа пристигна фризьорката и се подхванахме. Понакъдри ми косата и ме остави, за да оформи мама през това - мама е с къса прическа та нямаше много работа по косата. Също и направи лек грим. Аз имах друга гримьорка - така ги запазих от самото началото и стана добре, че можехме да вършим паралелно работа. Аз като цяло си бях спокойна, а мама и татко - супер притеснени Та към 11 и нещо пристигна гримьорката, подрани, а аз още не бях готова с косата. Фризьорката ме подхвана наново. Междувременно пристигна и фотографката, малко след нея видеото. Като цяло с напредването на часа ставаше все по-пълно вкъщи и звъняха телефони и звънци. Аз успях да си разменя няколко съобщения и с младоженеца да се уверя, че последните детайли в хотела са добавени и че той няма да забрави да отиде за оформяне на неговата коса. Той прекара последната нощ в хотела. Кумата пристигна, фризьорката почти ме свърши мен, останаха само да изчакаме декораторката да дойде с живите цветя за косата ми и останалите бутонери, букети и т.н. Следваща стъпка беше аз се гримирам в хола, кумата в т.нар. от нас "детска стая" Аз си разменям шегички с водео и фото, наблюдавам някои от кадрите, които Линда снима и ми е забавно По някое време пристигнаха и живите цветя. Аз скоро бях готова да обличам роклята. Горе долу тогава започнаха една по една да се появвяват и моите шаферки. Един от леко стресовите моменти беше, когато в един момент се сетих, че нямам идея къде са ми гривничките за шаферките и бутонерите. Питам брат ми и баща ми, които посрещнаха и изпратиха декораторката, и те "ми не знам". Аз започвам да раздавам команди да търсят, понеже младоженеца ми звънна, че са тръгнали вече. За няколко минутки се изнервих, понеже намериха една гривничка и един бутонер, а трябват още. Но се намериха за щастие Аз закичих шаферките, взех си букета в ръка и вече на 100% готова стоя в поза и чакам и сърцето ми започва да хлопа! Разбрахме, че младоженецът и семейството му са почти на входа на блока и аз изгонвам всички в коридора с чиния с лимони да посрещат младоженеца Бяхме решили да няма откупуване на булка и затискане на врата, а да има задаване на въпроси и на грешен отговор младоженецът трябва да яде лимони. Последният изпит преди да ме види е по български  
Тааа изгонила съм ги аз в коридора, брат ми обаче отваря вратата на два-три пъти и ми се смее как седя и чакам в поза с букета в ръка и ни мърдам, ни дишам. На мен хем ми е смешно като се замисля колко нелепо изглеждам отстрани, хем очите вече ми се пълнят със сълзи, сърцето ми танцува вече сватбарско хоро в гърдите ми и се боря с емоциите да не се разплача още преди хората да са ме видели... В тая поза слушам първите смехове и говор отвън в коридора и от време на време някой роднина ми подхвърля реплики през вратата "Вече хапна 3 лимона"   Емоцията ми в тези първи минути на очакване беше достигнала своя пик за деня....

Така е, чакаме разказ за самия ден Аз също съм възхитена от Вега, въпреки че не се спряхме на него С управителят не успяхме да се видим, но Мария беше прекрасна 

Много увлекателно разказваш,давай натам

След като половинката и семейството ми влязоха в стаята и ме видяха, майка му вече хлипаше. Сестрите му кимаха доволно, а ние се сляхме в прегръдка като аз още се боря с навлажнени очи, но ме е срам да пускам сълзи пред хора  Поседяхме гушнати известно време. От там всичко се разви много бързо. Закичих младоженеца и кумовете с бутонери, само за тях имах. Изпихме по една глътка и по хапнахме по една хапка да не мрем от глад по пътя и ги юрнах да ходим за снимки. Планът, който си бях направила, беше идеален. И без това се движехме с около 30 мин. закъснение. Имахме достатъчно време за всичко без стрес. Добре, че не го промених.
Тръгваме от нас, майките ни изпращат, поливат ни с вода, ние се качваме в колата. Взехме брат ми за шофьор. Тръгваме в слънчевко време, много приятно, аз хепи, докато не стигнахме центъра, където валеше Какво да се прави.. Фотосесията ни стана сууупер забавна точно заради дъжда, не знам дали си личи на снимките де. Но мойта кума се притесни много за роклята да не се изцапа и ми я носеше след мен и на почти всички снимки тя се криеше зад нас, държейки роклята. Спукали сме се от смях - видео и фото й разправят, че много добре се крие и ще й искат визитка за да я наемат за други сватби  Брат ми седи отстрани с лека усмивка, костюмиран, и фотографката му обеснява как приличал на бодигард Иначе заради дъжда доста от снимките, които имах в главата, не можахме да направим. Бяхме по центъра, а аз предпочитах по скоро ботаническата градина например с малко тичане и подскачане ама не стана.
След сесията отиваме към Триадица и пред ритуалната вече всичките ни останали гости чакат Тука настана малко лудница, а и ми беше малко тъпо как се появихме от някъде с младоженеца, гостите чакат и се чудят кога е бил официалния момент той да ме види като булка. Ама така си го бяхме направили... В Германия младоженците се виждат директно на церемонията като по филмите. Да не говорим, че истинска булка има само на църковния брак, който е в отделен ден от ритуалната зала. Аз исках баща ми да ме заведе в ритуалната зала като по филмите - знам, че той чакаше за такъв момент И така и го направихме - беше много емоционално. Най-големият гаф се получи в ритуалната зала. По-точно два гафа хахах Единият беше, че след като чичо ми, който трябваше да превежда, не дойде, се бях разбрала с една приятелка да превежда, но тя така и не се включи. И си останахме без превод При което чиновничката си говори и аз се чудя дали да превеждам и кога, тя и тя това се чудеше и затова така стана де. После дойде моментът, в който тя ме попита дали искам да взема С.Е. за мой съпруг - аз казвам "да" (Мина ми през ума да кажа "не" и да видя реакции ), след което тя пита него на български без превод и точно на точното място той отговаря "да" на български, при което настава смях в залата. Вторият гаф беше точно, докато тя ни питаше - телефонът на младоженеца, който беше в сакото на кума, звъни - някакви роднини от Египет, които искат да го поздравят. Телефонът звънна два пъти и аз се ядосах  Точно на най-неподходящото място (или на подходящото ако щеш ) След това чиновничката започна да говори за ценностите на брака и ни накара да повторим много мили думи - беше много поетично и хубаво и моята половинка пак разсмя цялата зала като започна да повтаря на български, но после го оттървах от мъките и му превеждах За мен емоцията някак си не беше толкова силна, колкото очевидно е била за гостите, защото аз бях изгубена в мисли как да превеждам, кога да превеждам и накрая само на младоженеца превеждах, кумът се надвисваше да чуе по малко, ама семейството нищо не разбра. Аз се поизнервих на тоя факт и после им се извинявах на всички, а те ме гледат кой с влажни очи кой просто усмихнат и се чудят защо им се извинявам
След ритуалната зала имахме още една фотосесия с всички гости - дъждът за щастие беше спрях и се получи добре. Всеки се получи реда, а аз бях много щастлива, че си я бях планирала тая сесия. Познавам си хората - всеки ще иска снимка. А и попринцип всеки иска снимка с младоженците На края дори и ние успяхме да хванем няколко сухи снимки насаме и тръгнахме към хотела след това.

И аз се ядосах като четох разказа.. Защо в крайна сметка, щом чичо ти не е дошъл, твоята приятелка не се е включила.. В случай, че виждам как моята приятелка се изнервя и половината гости, кумът и дори младоженцът не разбират какво се говори.. Излизам, дори да нямаме уговорка, егати! 

Много ми харесва, че сте отделили време да се снимате с всеки гост! На последната сватба, такова не остана или по-скоро голяма част от гостите не разбраха, кога е било това време... Всички искаха, но време не остана.. Доста кофти 

Много емоционално е било  и напрегнато както описваш.
Важното е, че хората не са се изнервили (предполагам), щом са се чудили защо им се извиняваш. 

Да много тъпо се получи, но хората наистина бяха много позитивни за щастие, майка му каза, че е било емоционално и без да разбират и горе долу е можело да си представят какво се казва в ритуалната зала За щастие поне думите, които си казахме, бяха на наглийски - надявам се, че сме говорили достатъчно силно, че да се чува в залата. А на мен въпреки, че ми беше хаотично в главата и като цяло не знаех какво следва, не си развалих настроението, така че беше добре.