Благодаря, благодаря
Обувки определено ще имам резервни, но още не съм избрала. Обмислям обаче да са на платформа 4-5см, за да не ми е много дълга роклята, ако съм с балеринки.
За подготовката мога да кажа, че страшно много разчитам на родителите ми. Ако не бяха те да ми помагат, нямаше да се справя. И са супер не защото помагат, а и защото почти не ми се месят. Аз си чета от Германия форума, проучвам ресторанти, фотографи, ДЖи и други и после се прибирам в БГ за седмица до 10 дни и обикалям ефективно по списък. Ресторанта го избрах без половинката например. Той пради докторантура и е към края и не се включи във всяко едно от моите прибирания до София. Та обикалям си аз насам натам, решавам кое ще бъде и пращам наште да запазват. За документите без тях също нямаше да се справим. Оказа се, че документа са семейно положение са го изкарали по магически начини с главоболия, без аз да знам нищо, за да не ме тревожат. Те имаха пълномощно, за да могат да се разправят с подобни неща при нужда и точно по път към съответната инстанция баща ми паркирал колата за няма и 3 минути да влезе да попита в един магазин за нещо си и като се връща - колата отключена, чантата му с мноооого документи и други вещи открадната, всичко друго на място. Съответно пълномощното и то е откраднато. От там не искат да им издадат документа без пълномощно.. И ела обеснявай сега какво и как.. Добре, че някак си са намерили същия нотариус, който е издал пълномощното преди 5 години, че той пази някъде в компютъра, че такова нещо е съсществувало и така по магически начин са се съгласили да издадат документа.... Мога да ви разкажа и като цяло за документите какви забави имахме в Германия ама в следващия пост
Иначе така... Наште също си нямат много идея от сватби и туко чули нещо и "Оле мале ама то и видео се правело", аз обаче проучила през интернет, писала вече няколко имейла тук там, уредила среща по скайп и вече с готов отговор - "Няма страшно, отивате там и там в толкова и толкова часа да дадете едни пари за капаро" и хората ходят
) Общо взето фотограф и видео само с по един човек сме говорили къде наживо къде по скайп. Аз проучвах много подробно преди това коментари, отзиви, начин на работа, съвет с приятели, които се интересуват от фотография, стил на работа.. Разменям имейли и питам за цени. И накрая с половинката избираме човек, който ни харесва като качество, стил и цена и само с него говорим и после капарирахме. Форума страшно много ми помогна с информация за всичко, понеже аз нямам абсолютно никаква идея от сватби
Първата сватба, на която бях, беше когато бях на 13. От тогава бях само миналата година на една сватба в Румъния (които са подобни на нашите) и на една сватба тук в Германия. Бях поканена и на 2-3 в Египет, но не можах да отида
Нооооо общо взето опитът ми с български сватби клони към нулев!
Само да спомена и че от помощниците в България са и някои от моите приятелки и кумата, кояот също изпълни няколко задачки по моя молба. Ще пиша за кумовете малко по - късно
Та за обичаите... Доста от тях мисля да си спазим. Искам да е интересно за чужденците, а и за мен нещата са нови.. както споделих
Това, което ще пропуснем обаче, е гостито вкъщи и дънданията с оркестара, откупуване на булка и т.н. Мисля вкъщи да поканя само рода и кумове/шаферки. Младоженеца ще дойде да ме вземе, но най много да има един въпросник по български примерно като предизвикателство. Няма да има бъклици с вино или пари в обувки, разбиване на врати и цигански оркестър. Последното между другото е нещо, което брата на младоженеца много искаше да види и чуе, но аз му обясних, че ако за него е екзотика, за мен/нас е между "нормално" и "дъндания", така че отпада
Но ще имаме посрещане в ресторанта, дори съм наела танцов състав, ще ритам менче, ще чупим питка. Тези неща ми се струват интересни и съм сигурна, че и чужденците ще ги оценят.. За тях ще е нещо ново и доста различно. Ако се сещате за някой фолклорен обичай, който изпускам, може да споделите
Надявам се да наминаваш по-честичко да се отчиташ тук 
Не знам дали улучвам съвсем точно цветовете, но имам спомен, че май бяха близки до тези: 
Аз заминах за Австрия за магистратура и към края на магистрата чрез общ познат и приятел (който пък е най-добър приятел на половинката ми и наш бъдещ кум) се запознах с бъдещия ми съпруг. Той си живее в Германия, но беше на кратко посещение... Любов от пръв поглед е силно казано, но тръпката и взаимният интерес определено бяха моментални. От там беше и разговора много интригуващ между различни култури и светове и така... От там в днешния модерен свят продължихме комуникация по интернет и след известно време той дойде отново в Австрия, където с компания отидохме на Кримълските водопади и от второто виждане наживо започнахме началото на една изпълнена с препятствия връзка. Беше неописуемо предизвикателство, защото първата една година градихме връзка от разстояние със срещи средно на 2 седмици, което имайки предвид и многото култури хич не беше нито лесно, нито евтино 
Не само защото аз трябваше да се занимавам с преводи и апостили (последните май даже не бяха съвсем необходими макар че ме върнаха до БГ заради тях), но и защото половинката е роден в Кайро и от там се почна едно обесняване, че е германец по рождение и че има акт за раждане на немски и не ни трябва оригинал от Кайро и не знам си още какво.... Ако си мислите, че в Германия нещата с бюрокрацията са по-гладки от Бг, жестоко се лъжете 
