Аз да ви кажа като почнахме опитите и много бързах, защото все се надявах да стане така, че да влезнав тоя член от КСО и да взема същото майчинство. Ама 5 месеца не стана и питам мъжа, какво да правим, да спираме ли или да продължаваме. Той като каза, че когато стане, все ще го изгледаме и се успокойх и всеха че станаха нещата. И то така че сега се моля да изчака на кака РД, че вече разбира детенце и ще е криво да не си празнува РД. И си спомням с каката казах на милото, че ако сме бременни ще ни е подарък за сватбата и сега пак това му казах преди да разберем

А бе все хубави подаръци за сватбата ни се падат!
Rodi браво на вас!
Ох да си призная вече ми се пазарува за бебче. То не че има много да купуваме, ама все пак ми е мерак.
Да ви кажа така ви завиждам за чакането на 9ти месец за разходки. Аз всеки ден си въртя километрите и това е. Но се радвам, че за сега не съм имала проблеми с бременността. Надявам се и за в бъдеще да нямам.
А за шарката да ви споделя опит, понеже мен ме хлана в 37 седмица с каката. Опесно си е по всяко време...Може да стигне да плода и без лечение да се появят доста усложнения. Казвамго не за да плаша Руми, а понеже моя казус го мъдриха 3 дни. В крайна сметка я извадиха по спешност и 20 дни пи антибиотик. Така че Руми пази се много!
А за трудното да ви кажа, най-много ме дразни като почнак да ми обясняват колко щяло да е трудно. Но не за друго, ами щото защо по дяволите си мислят, че сега ми е лесно. Детенце още е толкова малко и зависимо от мен, а бременността си е период на пазене. Двете не се съвместяват много добре. Мъкна си 13 кила от време на време. Вдигам колички и колела. Готвя, понеже не ядем кухнята. В крайна сметка колко по трудно да е като се роди второто?!? И сега не сядам по цял ден и не спя по-много. Пак се будя вечер и други такива...