С брат ми имаме 3 год. и половина разлика и сме живели в една стая докато аз станах на 20 год. Колкото и да е разликата, все в един момент започва да дразни съвместното съжителство, ако децата са от различни полове. Затова съм благодарна, че с мъжа ми успяхме да си купим жилище, което позволява да разделим децата си в отделни стаи като пораснат и ако са две

Всяко си има нужда от пространство. Като са малки имат сходни интереси- игри, телевизия и боричкане, но после започват гаджета, приятели, различни стилове музика и т.н.
Вашите родители суеверни ли са да питам? Днес майка ми така ме ядоса... Обяснявам аз, че съм ходила до Джъмбо да купувам разни детски неща, а тя: "Вие да се спрете малко, че да не стане някоя беля". Първо, пазарувах за чужди деца, че предстоят техни рожденни, именни дни и т.н., а и дори за нашето да бях купувала, какво от това? Аз пък съм на мнение, че в седмия месец трябва вече да си се подготвяме. Нека като й купувам разни неща, малката да се чувства желана и чакана с нетърпение. Не съм привърженик на това да родя и тогава да тормозя мъжа ми да бяга със списъците по магазините или пък хората да ми пазаруват. За мен си е радост, аз да купувам за бебката. Толкова се радвам сега като й купихме легло, матрак и т.н., че очаквах и майка ми да сподели, че са много хубави, а тя...Аман от предразсъдъци и негативизъм. Чак ми стана тъпо. Хич няма и да се хваля вече какво сме купили на родителските тела. Тя ми вика, ами нали има баби и дядовци детето. И като има какво? Те да дадат пари като искат, ние ще ги оползотворим. Няма да чакаме на тъстове и свекъри да ни обзавеждат стаята или да ни избират нещата за детето, я. Аз съм такъв човек, че искам всичко да съм си нагласила, подредила и да отида спокойно да раждам, а не в деветия месец с големия корем да обикалям магазини влачейки се и да се препирам, че нищо нямам.