Колкото и да ми.е трудно да пиша от телефона няма как да изтрая да се прибера и да пиша от лаптопа

Първо искам да благодаря на всяка една от вас за красивите пожелания и позитивните мисли, които сте ми изпратили

Послее искам и пак и пак и пакккк да споделя,че това е най-уникалното и прекрасно нещо, което може да се случи на човек в живота му!!!.

напълно си е заслужавало болежките и проблемите през тези 9 месеца

колко много притеснения, колко сълзи...а ето,че сега сме в болницата иии малката ми целувка спинка до мен

хах като изключим, че до преди 20 минути бях на косъм да ревна и аз с нея. Събуди се в 1ч., кърмихме се не знам колко пъти, и в момента ,в който я оставя - реввв. Сменяхме памперси , след това я гушнах и най-накрая заспа в 3.30ч...Това ни е първа нощ заедно и аз съм доста шаш и паника,..
Ох аз започнах наобратно да разказвамм

Ражданетооо...беше си планово секцио, но все бяхме подготвени и за изненади. Все пак бонбонка си изчака

деня преди секциото бях много спокойна, но вечерта...вечерта ме удари една сантименталност едни сълзи..дали всичйо ще е наред, дали ще й видим личицето..и естествено спах миже би около час. Рано сутринта тръгнахме към болницата - семейството на ММ и брат му с приятелката му. Разбира се ние сме най-калабалък както.винаги

) влезнах си аз за да ме подготвят за операцията, една такава ухилена успокоена, тръпнеща да дойде моя ред

приеха ме към 10.30 в операционната, имаше бейби бум на 5 ти февруари

целиятт екип, не само моя доктир беше уникаленнн!!! Операцията мина като на шега

анестезиологът е баща на мой съученик от гимнаьията - не знам дали заради това или си е такъв човек, беше голям веселяк . Направи видео на раждането с моя телефон7 И се получи страхотнооо! Даже по време на операцията ми пусна клипчето, докато ме шият

емоциите и еуфориятс бяха на ента степен...сълзи,радост...всичко наведнъж! Като ми я показаха малката, по-скоро като й чух гласчето имах чувството,че съм на небето...не може да се опише с думи
