Здравейте момичета

Благодаря ви отново за милитее думии, мен вече хич не ме свърта

Чудя се дали тук да пиша или на общата тема, ама като знам колко съм дълга, ще продължа от тук. Първо да си кажа за последния преглед вчера, вече последеннн

Доки каза , че шийката е префектна за раждане - мека , гладка, даже пропускала един пръст (каквото ще рече това), НО бебка е много високо разположена. Даже ми вика, ако не беше заради очите, то най-вроятно секциото пак щеше да се наложи заради позицията на беба, че при това разположение нормалното щяло да бъде измъчване. Аз се чудех тези дни защо имам все повече киселини и сега като се замисля, явно причината е това. След доки си взех резултатите от последните изследвания - вече тези за секциото

И като видях хемоглобина - цели 129! така се зарадвах, предишния беше 124, а иначе все около 110-113 през бременността. Пия си желязо и трябвало да продължа да го пия. И всички други неща си бяха в норма. После отидох на консултация при анестезиолог - един симпатяга, баща на мой съученик от гимназията. Поговорихме си, пита ме доста неща, подготви ми там документа. И така - няма пречки за спинална упойка. Дано не стане нещо екстремно и да ми направят пълна, че много ще ме е яд да пропусна първия момент с малкото шушулче

После отидох на регистратурата да си подам документите , а там имаше една мила мацка, която тръгна да ми обяснява съвсем спокойно в деня на секциото кое как ще е , къде да идвам, какво ме очаква. Като я слушах направо се разтреперих, толкова се развълнувах, а на самия ден не знам какво ще е

И като съм трета подред за секциото при моя доки - още повече се панирам, как ще ги изчакам тези две женички преди менн

А и на регистратурата мацката ми вика - ох за тази дата са толкова много раждащите! и аз - ах, как така, нали това не означава, че има вероятност за...и тя веднага ме секна - спокойно, всички ще си родите, щом АГ то ви е записал , няма страшно
Ии след като излезнахме от болницата - бях с една приятелка, също бременна, само ,че тя е 6 седмици назад от мен - решихме да хапнем, да пийнем кафе , да се поразходим. После ми звънна една братовчедка, много искаше да се видим - та и с нея се видяхме. И по едно време ММ ми звъни - нещо трябва ли ни от магазина..И аз - амиииии аз съм все още навън, и той - моляяяя???

И гледам часовника - излезнах сутринта в 10.30, а вече беше 17.30! Докато ММ дойде, да понапазаруваме, това онова, стана 19ч. И вечерта като се прибрах имах чувството ,че бях изкачила Еверест! Тооолкова изморена..а навън не я усетих умората

И днес бях на кола маска, че козметичката ми я няма от утре до 10-ти, а нали трябва да съм тип топ за секциото

И тя само като ме видя - лелеее какъв корем

вика - какво ще те правя, как ще се оправим с теб

Ми оправихме се, пак с разни чупки и стойки. И малко се пошегувахме - викаме сега да не предизвикаме съдбата с тази кола маска, бебка да рече да идва

не ,че имам против

даже нямам търпениеее...
Не знам при вас как е - но мен така ме заглеждат по корема,и то не само деца. И всички ми казват , че имам огромен корем. Пък на мен ми се струва съвсем нормален (и това като го кажа ММ ми се смее на глас - и той вика, че е станал много голям тумбака). Аз чат пат си го меря и при последното мерене беше 118 см.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Мисля, че е добре да спра до тук

Пак ще се включвам. Тези дни ми е толкова развълнувано и моите хора започват да идват - брат ми идва в понеделник от Англия, майка (на ММ) и сестричката си идват от Турция и те в понеделник, моето мами на 6-ти...
