Благодаря ви Рубин и Пънки
Откъде ли да започна... Сигурно ще се повтарям на места, защото съм си и доста "редовна" в общата ни тема
Малко предистория може би
Заедно сме с моя мъж от почти 7 години, и вече сме женени от 1 год. и 5 мес. За бебче винаги сме си мечтали
Бяхме решили да започнем с опитите за бебче веднага след сватбата (преди това не живеехме заедно), но след сватбата решихме да го поотложим малко. Съвместният живот беше доста по-различно нещо и искахме да свикнем първо с това и после като се почувстваме по - уверени да поемем отговорността за бебче. И след няколко месеца почнаха опитите. От първия път не стана, от втория - също, и от третия пак...и аз тихо-мълком взех да се питам дали има някакъв проблем. ММ е опериран като малък, а аз никога не съм била с цикъл като по часовник. За малко да ме обземе отчаянието, ММ малко ми се поскара, че за 3 месеца опити няма как веднага да заключим,че имаме проблем. Както и да е - решихме, че явно това не е правилния момент и си отбихме фикс идеята за бебче. Дойде един период в , който аз хем работех -и таман смених работата си, хем учех, имах изпити, на ММ му предстоеше дипломна защита, от друга страна хазайката ни най-демонстративно ни каза да напускаме квартирата (само 20 дена предизвестие), че имала лични проблеми и т.н. И на мен през това време цикълът си ми закъснява, аз си трая.. Направих няколко теста - отрицателни. И си викам - хайде, някоя киста нещо сигурно или знам ли някакъв друг проблем. Но си трая и не ходя на лекар и през ум не ми минава, че може да съм бременна. През това време съм и на диета - да сваля излишни килца таман като идва лятото хаха
Като споделих на майка, че не ми идва вече от 20 дена тя си ме смота едно хубаво и така отидохме с ММ на лекар.
Този ден никога няма да го забравя - 27.06.2014 , бях бременна в 6 г.с. и видях една точица, която туптеше
Като научих за прекрасната новина така се развълнувах - то не бяха сълзи, смях , радост. ММ чакаше пред кабинета и като му казах на него ,че ще става татко и той целият в шок, ухилен го уши и ме пита сто пъти - ама наистина ли??? сигурна ли си ?????
)
Казахме на близките ни, всички много се зарадваха и много бяха изненадани, защото не очакваха - ние навсякъде викахме рано ни е на 24-25 години да ставаме родители
След 1 седмица се започна кошмарът. Дори сега като се сетя сърцето ми се свива...Почнах да кървя, ужасни болки в яйчниците...Оказа се,че имам висок риск от аборт - имах контракции. Веднага вкъщи на легло, на хапчета. През това време правихме генетични излседвания, та едно , та друго. И се оказа, че имам някакъв генотип и тромбофилия. И се започна "бомбардировката" с медикаменти. Всеки ден инжекция, около 18-20 хапчета и лежане...Така до 12-13 г.с. И естествено през това време една отчаяност, рев, сълзи, депресия. Но след първото 4Д и бихимичния скрининг се успокоих
Бебка беше добре, развиаи се добре..а отидохме на прегледа с хиляди страхове, все си мислех с толкова лекарства и този риск от аборт , какво ли става с нашето бебче
Иииии от там нататък, да чукна на дърво, нещата взеха да се подреждат. Спряхме повечето хапчета, по етапно спряхме инжекциите
Бебка си напредваше добре и сега вече сме на финалната линия
Направо не мога да повярвам
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Ще започна да снимам и да споделям - макар че, хич ме няма в качването на снимки тук, пустия размер е много малък. Добре , че Мариолка беше ми казала за прикачи.ком 
Дискомфортно ми е заради големия тумбак и бебка много обича да рита нощем. До сега качих 19кг. , сигурно са вече 20кг, но няма да се тегля до раждането, реших го 
Следващият вторник ще видя и родилното - лекциите са в болницатам в която ще раждам. И доста се вълнувам 
Мога само да му кажа евала!
)