InLove_Girl, дам и аз трябва да се съглася, след това лято, където нямаше човек, който да не хвана някой прекрасен вирус от отвратителната вода (мен ме беше гнус да вляза в морето просто) направо не знам къде ще летуваме занапред, но ако е по българското черноморие възнамерявам да стоя отново далеч от морето.

Панда, честит ви сняг! Време си беше!

Честит сняг и от мен! Аз умирам за сняг и преди съм го казвала, но тази година уви, много сняг не видях, едно заради странната пролтно есенна зима и второ заради дипломната ми работа, над която вися вече трти месец  ... но скоро му се вижда края и искренно се надявам и нас хубаво да ни затрупа, че мама и татко ще идват на гости и ще ги водя на ски във ваканцията  . Те не карат, ама съм им намислила разни активитети, като снежни обувки, шейни и прочее.

Ние тази година ще прескочим българското черноморие, не заради лоша вода и условия, аз съвсем честно казано някак не ги усещам тези лоши условия по черномоеирето. Ние си иамем два любими по откъснати плажа близо до Варна и винаги си ходим там. Винаги е много чисто, водата е кристална, има рядко много хора, по често е почти празно. Има хубаво ресторантче на наши познато на единият плаж и там си висим на обяд и хапваме вкусна прясна рибка. Така си минава много приятно варненската ваканцийка обикновено.
Но тази година нашите приятели организираха много готина къща в Майорка и точно днес купихме вече билети и платихме къщата за август, та лятната ваканция ще е на Майорка, вместо във Варна. Малко ми е мъчно, но няма да има време да се прибираме и до БГ за съжаление лятото.

Аз разказах за децата (неродените  ), валдорфците, и монтесори-тата, но за себе си пропуснах.
Мен като цяло ме оставяха да си взимам решенията сама що се отнася до училищата. Аз от малка си бях старателна и държах да вляза в елитна езикова гимназия, без някой изобщо да го е поставял като тема за разговор вкъщи, а и някак на никой не му беше това кой знае колко важно освен на мен. Майка ми е оперна певица и на нея и беше важно ние със сестра ми да свирим и пеем. Аз свирих 7 години на пиано, като от мен се очакваше да стана пианистка, а аз го мразех от дъното на душата си това пиано. Свриех само, за да не разсърдя мама, 7 години!, но в действителност не ми се отдаваше и не ми правеше ама никакво удоволствие. В 7ми клас, когато трябваше да се кандидатства за гимназията събрах смелост един ден тръшнах капака на пианото и казах на мама, че отказвам да свиря повече, че не ми доставя удоволствие и, че искам да продължа в езикова гимназия и след това да следвам в нормален университет, а не в консерватория. Майка ми мисля тогава осъзна ситуацията, подкрепи ме, и така с уроци и повече време за учене изкарах отлични оценки и влязох там, където исках да вляза. В днешно време всъщност се радвам, че съм свирила толкова години на пиано и си мисля, че е мнго яко за общата ми култура, и някой ден, когато си имаме къща, ще си купя пиано и ще започна отново да свиря, но този път за удоволтсвие . Та така, мисля си, че родителите трябва внимателно да наблюдават децата си и да ги насочват натам, накъдето са интересите и талантите им, че понякога се създават такива ненужни омрази, като моята към пианото ми .

Цитат на: Kiwi в 24.01.2014 22:32

Свекърва, много ми хареса това да осъзнаеш, че детето ти е различно от теб и да не се опитваш да го променяш, отива във списъка със съвети за млади майки. А като осъзнаеш, че е като теб е още по-страшно Знаеш как да го прецакаш, ама ти е жал... 

Киви, цакането е неизбежен метод във възпитанието и започва още от първите дни на детето:да го залъжеш да не реве, да го научиш да заспива без биба или пръст, да го облечеш, макар то да се дере от рев и да не дава, да ходи на гърне, да не гледа много телевизия, да не играе на компютърни игри.... . Жал ти е, ама го правиш, уж за негово добро. Та дай да заменим "цакане" с "мотивация", че мразя да се чувствам виновна . Няма да питаме филолози, дали думите са синоними или имат български заместител
Мрявка, напомни ми, че има още една страна при възпитанието на детето - учителите. Много от тях съвсем искрено изтъкват даден талант на детето и настояват той да се развива /макар и в краткосрочен план, както при мен с баскетбола/, други обаче си гонят интереса, пък било и това от суета, че "аз го открих, аз го развих, аз го насочих"....Знам ли, има родители, които биха се подвели ....

Честит първи лед!
Ние очевидно днес ще сме си вкъщи, ще се шляем по пижами тримата и цял ден ще спим и ядем (най-вече Дани )
Поздрави от вледенена Варна!