http://btvnews.bg/video/video/vremeto/vremeto-sutreshna-emisiya-20-01-2014-g.html
Няма как да не съм вдъхновена от този изказ . Бисер, след бисер , просто подскачам от смях като го слушам и ми се оправя настроението. Ако и при вас е така, тук му е мястото да се съберем.
Вчера бяхме на кафе с приятели и срещнах една моя съученичка, за която ви бях разказвала. Онази, от стар пловдивски род, дето снаха и искаше да си запази моминското име, пък тя и казваше, че и да иска, няма да и разреши да вземе тяхното . Та историята вече е с продължение. Снахата е с две фамилни имена, с черта, имат си и бебе - момченце на 3 месеца. Естествено, името е Кристиян. По причини, че Стефан /така се казва съпругът и/ е старомодно, бебето е "кръстено" на баща си Христо, но с европейско звучене . То пък едно хубаво бебе, да ти е драго да го гледаш, като картинка. Бутаха го свекърите /съученичката и съпругът и/в количка от 2000лв. Дали им го по случайност, защото снахата била по "привързаното родителство" и макар, че искала количка, малко след раждането, решила да се придържа към този начин на родителстване, а той не толерирал возене в количка , а носене примерно в слинг. Моята съученичка доста изчела на тази тема "за" и "против" и съответно си имала някои неща като против, та по този повод снахата си взела нещо като детегледачка /с парите на свекърите/, която да я напътства в начинанието отглеждане на дете. То до тук нищо лошо....Обаче, тези хора били и против ходенето на училище. Та снахата отишла да протестира или да си общува със съмишлениците, помощничката грипясала, таткото /юрист/ имал някаква неотложна среща, та детето попаднало в неблагонадеждните ръце на баба и дядо. Да се смееш ли, да плачеш ли.....
Съвсем сериозно- от много места чувам, че неходенето на училище намира все по- широка подкрепа и в България. Какво мислите вие, младите? Питам, защото това може да ми помогне да си намеря занимание след пенсия. Все пак съм завършила езикова гимназия, имам висше образование и диплом за педагогическа правоспособност и бих могла да дам някои познания извън училище.

оооо svekarva редно беше да ни направиш темичка, че ние пенсионираните булки се крием и въобще не сме активни

Този сладур от Битивито и на мен ми любим, никога не познава прогнозата опитва се да е забавен но толкова гафове казва че едно време даже и в Пълна лудница го даваха  

Тия нови моди по отглеждането на децата са ми много смешни. На твоите приятели не им е лесно определено но явно хората си стискат зъби. В 21 век децата няма на училище да ги пращат? абе те добре ли са? че как ще се социялизират тези деца и как ще изграждат имунна система? И много е лесно с чужди пари да се правиш на интересна. Ония ден четох за някъква дето раждала вкъщи и докрала детето си в такива проблеми, ужас. Не ги разбирам тези хора, но то напоследък много се говори за децата "millenials" ( generation Y) или "миленумчетата" и колко сме счупени в сравнение с "baby boomer" генерацията и колко сме тръгнали в грешна посока с нашите представи че всички сме толкова специялни и че света трябва да се върти около нас  . Мога да си представа децата които се раждат сега от миленумчетата какви поразии ще прават.

Ето една интересна статия, на английски за който разбира
http://www.huffingtonpost.com/wait-but-why/generation-y-unhappy_b_3930620.html

Айде лека седмица от мен

Здравейте и от мен, аз нещо се позагубих
Свекърва, твоята тема ми идва като продължение на едно предаване а ТЛС, което снощи гледах. Беше точно за 3 семейства, които изказваха своите виждания за възпитанието на децата си- 1те бяха НЕ обучаващи децата си и бяха на принципа, децата сами опознават света и учат сами, каквото искат. Не четат и не пишат, не могат да броят или смятат. 2те. имаха 5 деца и бяха на принципа привързано родителство- носеха 2 годишно нон-стоп, кърмят да 4 години, сят с децата, садиха плацента и такива неща.  А 3те имаха 2 момченца и ги учеха на равенство между половете, т.е. толерираха да си играят с всякакви играчки и да не лепят етикет на нищо като "това е за момичета".
Беше много интересно предаване, ама не мога да се сетя как се казваше 

Сигурно е бил някой епизод от "Привързано родителство", не се сещам как е на английски. И аз съм гледала епизоди, ама това, което хванах, беше с бъдеща майка, дето щеше да ражда вкъщи и още едно семейство с три деца в една ферма. Не коментираха ходенето на училище /или поне не съм видяла и чула/, но казваха, че не ползват памперси, а следят за сигнали от детето.

Да и тези едните така правеха-следяха за сигнали и водеха детето до тоалетната. А тези с не обучаването бяха други. То явно има разлика между привързаното родителство и не обучаващите, защото не практикуваха едни и същи неща двете семейства.
Но тези с не обучаването ме разбиха- синът им се научил да чете от видео игри. Тяхното възпитание беше да не поставят никакви граници ред децата си и да ги третират като възрастни, всеки да има равен глас. Включително децата решаваха дали и кога да се къпят и понеже младежа не си падаше много те само му намекваха деликатно, че малко мирише и не искат да го гушкат.

svekarva, както винаги много интересна тема  
От една страна аз съм привърженичка на думите на единия ми дядо. Когато съм била много мъничка, работещите ми родители са ме оставяли за доста време при него и баба. Баба ми като жена цял живот мечтала за момиченце, ме гледала като писано яйце и все се тревожела да ме пусне ли на детска градина. Дядо отсякъл: "Да отива там, да е сред хора!".
От друга страна имам някои много лоши спомени от ученическите си години, които държа отговорни за страхове и проблеми в зряла възраст. Такива с най-голямо удоволствие бих спестила на детето си.
Накратко, моите лични предпочитания клонят към "контролирана" среда. Т.е. ще спестявам, за да си позволя обучение и да търся вариант с по-спокойна система, а не обичайните училищни зверилници. В тази връзка как гледате на обученията във Валдорфските училища и системата Монтесори?

аз също имам доста травми от типични училищни заведения. Ако имам пари, бих платила за малко по-различна среда за евентуалното си дете някой ден.

аз нямам реална представа как са държавните училища тук, имам хубави спомени от моето държавно училище в Македония, но то при нас нямаше частно. Това което наблюдавах при братовчедка ми която беше в частно училище не ми харесва въобще, особено в тийн годините. Беше с най-богатите деца в Македония и страдаше постоянно от комплекси на бедна, а в моите виждания си техните си бяха достатъчно богати. Нейните съученици за коледа ходеха във вилите в Маями, а тя в Банско, и я беше срам да си признае. Спомням си че си беше купила едни много скъпи маратонки, от един аутлет в София, и една съученичка я беше попитала защо носи маратонки от преди 3 сезона, и тя е излъгала че са и стари и не ги е носила до сега.

ratatui , да ти кажа, срам, не срам, големият син научи математика от игра на ролетка /в правописния речник и рулетка е правилно изписано /с баба си. По негов си начин умножаваше, без да знае таблицата за умножение. И това преди тръгване в първи клас. После малкият пък се научи покрай игра на карти с брат си. Племенникът има говорещ детски таблет и също знае буквите и цифрите, защото там има заложена такава игра. През февруари ще стане на 4, но няма проблем да изпише в гугъл dechica.com и да си влезе в детския сайт. И никой не го е учил, точно обратното, за да има някакъв контрол, уж го викат при отворен сайт. Това, днешните, са дявол и половина....
Като се връщам в моите ученически години, мога да кажа, че нямам нанесени травми. Ама сигурно защото съм такава и не съм го чувствала като кой знае какво. Но пък получих много навреме сериозен урок, че животът има странно чувство за хумор и че изобщо не е вярно, че най- добрият печели. Също и че оценките са нещо справедливо - "хатърки" шестици има винаги в училище, има "връзкарски" интервюта и назначаване. За мен е било само полезен урок за бързо съвземане и атака в друга посока.
michelle , за Валдорфските училища и системата Монтесори съм чела съвсем малко и имам общи познания. В смисъл, че така се казват и какво точно правят там. Често разказвам за моята баба, учителка по литература, но не съм споменавала, че дядо ми /починал на 36/ е завършил инженерство във Франция, но като се върнал в България, станал учител по рисуване и с баба ми обикаляли страната. Точно тогава явно тези методи на възпитание са били съвсем в началото и много на мода. Дали са ги прилагали към собствените си деца не зная, но аз май и бях опитното зайче. Брат ми и братовчед ми ги интересуваха съвсем други неща, аз обаче с удоволствие разглеждах албуми с репродукции и книги за архитектура. Баба ми беше и дъновистка, но не чак изпадаща в крайности. Та като свържа нещата, без съмнение ми е прилагала "онези" методи. Е, успяваше и да ме надъха да полагам усилия да съм отличничка и много амбициозна, да разчитам на собствените си сили и да не ми пука /неща, които са в разрез с валдорфските/, но животът и на млада вдовица с две деца и ипотека на къщата, после и войната, сигурно са я научили така.
Хихи, добре, че не ми се е налагало да разсъждавам много и да имам опции за избор при отглеждането на моите деца. Все пак и двамата не са давани на ясла и съм ги гледала до 3 годишни, въпреки финансовите ни затруднения.
Големият от първи до шести клас учи в експериментално училище, казваха му Сендовско. Така ни се падаше по местоживеене, после за малкия вече намаха пари да продължат по тази програма. Та там бяха без оценки, класните им ръководители бяха едни от първи до 12-ти клас, имаха всеки ден рисуване, спорт и свободни занимания....За съжаление нямам учебниците му, те оставаха в училище и нямаха домашни. Умирах от притеснение, но той ходеше с удоволствие на училище. В седми клас реших, че трябва да тръгне на уроци за да може да кандидатства за езикова гимназия, но най- вървежните учители ми отказаха, точно, че тези деца били "различни". Плюх си на ръцете и понеже тогава самата аз бях учителка и работех все пак половин ден, успяхме да наваксаме разликите и вече с хиляди уговорки, втория срок го вмъкнаха в една група за подготовка. Приеха го 13-ти по успех, но той до края си остана "различен" като отношение към знанията и оценките. В Америка пък трябваше да свиква със съвсем нови подходи, ама не се е оплаквал. Във форумите обаче срещам много оплаквания от хора, учили по тази система....Та не зная, дали да си "различен", като ти се спестят някои сблъсъци, е в помощ на всички деца и дали после те имат равен шанс за оцеляване. От друга страна, както пише по книгите, богатите изобщо не са пращали децата си на училище, а са имали частни учители. И после и те са ставали хора, че и учени  и откриватели са ставали  
Хехе, аз не мога да кажа категорично нито "против", нито "за"- нещо, което рядко ми се случва. Оставам на "зависи"

Здравейте

Много хубава тема сте подхванали, а и на мен ми е актуална до някъде. Децата, който гледам ходят в частно училище. Определено има плюсове, но има и минуси. Това, което мен първо ме впечатли беше, че е топло, защото аз много съм мръзнала по класните стаи. Второто беше, колко много хубави и чисти тоалетни имат, с топла вода, сапун, тоалтна хартия и салфетки. Доколкото знам и в някои от държавните училища сега е по-добре, но едва ли чак толкова. Аз съм преподавала преди 4 години в СМГ и бяха плашещи. Разбира се, в частното училище имат много по-голямо поле за изява. По всички предмети имат много интересни проекти, чрез които да научат по-лесно и забавно, например, особеностите на климата и релефа. Да, обаче, децата, които гледам си правят проекта и нищо не запомнят. Понеже трябва да изглежда добре, те се фокусират върху това и нищо не научават,  а за контолното трябвада да си ги изпитам по старомодния начин. Определено много ми харесва това с проектите, но явно не винаги действа. Учителите са като на всякъде - има и много добри, има и посредствени. Има много строги, има такива, които се имат за много забавни, но на нищо не неучават децата (познавам учителите, защото ходя на родителските срещи, които се провеждат между учителя, родителя и ученика, което е много полезно и за трите страни). Хубаво е, че са по-малко деца и им се обръща повече внимание (но не винаги). Средата е малко по-добра, защото повечето са с големи претенции, но и там има тормозени деца. Но една случка от вчера ме накара да се замисля, за това, че колкото и да е хубава средата, която се опитваш да осигуриш на децата си, няма как да избегнат езика на улицата. Момчето, което гледам на работа (почти на 13 години), вчера се прибра от тренировка по футбол и беше потресен, че са го напсували. Аз се учудих, какво толкова се е впечатлил, но той не е играл с децата на улицата и явно досега не му се беше случвало.

Така, че svekarva е права - едва ли някой може да каже категорично "за" или "против".

Здравейте, осъзнати дами (май в тази тема няма господа, ако има да си кажат). Гледам не е много оживено тук, но сте ми долипсвали  и реших да ви навестя.... и Свекърва, по някаква странна телепатия, точно за твоята приятелка със специалните отношения със снахата се бях сетила, докато се разхождах днес в парка. Колкото е с претенции скървата, толкова е по-"шантава" снахата. Според мен са се открили една друга, ще ми е забавно пак да чуя как я карат.

На тема специални училища съм си мислела, че са по-скоро опасни. Ако не се адаптираш от малък в реалния свят, след гимназията можеш да получиш такъв шок, че изобщо да не знаеш как да се справиш. Аз съм се справила с нормалното училище, значи не е сложно като да пратиш ракета в космоса и наследника трябва да мине успешно от там. Ще видим де, след 7 години живот и здраве какви училищни истории на тесни и широки редове ще запоисвам и ще ви разказвам...

Докато се добера и аз до темата и то седмицата ще мине

За училищата,мнението ми е по-скоро като на Киви или поне, ако задължително родителите държат на такова училище, да направят всичко възможно детето да има ясна представа за реалността. Това не само за образованието, като се замисля, но за възпитанието като цяло. Защото поне според мен, колкото и големи ползи да има от негледането на филмчета/телевизия, е страшно, когато дете на 7 години не знае какво е телевизор (реален случай). Но всеки си има глава да решава сам най-добре какво е подходящо за поколението му 

Четох, че има обявени грипни епидемии, държите ли се здрави, момичета?

Добро утро мили дами Хайде идвайте на сутрешно кафе и сладки приказки.
Свекърва, липсваха ми твоите интересни истории. Само като спомена " моята съученичка "  очаквах интересна случка. Така, като чета не съм се объркала. От Христо та Кристиян хубава логика имат.
За училището - твърдо проттив домашното обучение! Как това дете ще се социализира? Трябва от малки да е сред хора да се научи да споделя играчките си, да разговаря, да си играе. От много малка съм пусната на детска градина,от 6г. ходех на английска школа и разговаряхме изцяло на английски. Мога да кажа, че това при мен много е помогнало. Общителна съм, оправям се сама в живота, докато много мои връстници ми задават въпроса : " е как сама реши да тръгнеш в неизвестното или как намираш общи теми с хората...". Не съм ходила в елитни училища. Бакалавъра го изкарах в частен университет и аз се чувствах до някъде като братовчедката на Мариола. Богаташките деца с луксозните дрехи и коли се фръцкаха по време на лекции. Все пак отидох да се образовам, не да си показвам новите дрешки. С времето се видя кой за какво е там и от кой какво става. Да си " различен " не винаги е лошо. Идвам от малък град и винаги съм се гордяла със това и със семейството си. А уважаемите ми колеги " висшисти " даже не знаеха кой е от Сопот и къде изобщо се намира.

Цитат на: michelle в 20.01.2014 19:35

svekarva, както винаги много интересна тема 
От една страна аз съм привърженичка на думите на единия ми дядо. Когато съм била много мъничка, работещите ми родители са ме оставяли за доста време при него и баба. Баба ми като жена цял живот мечтала за момиченце, ме гледала като писано яйце и все се тревожела да ме пусне ли на детска градина. Дядо отсякъл: "Да отива там, да е сред хора!".
От друга страна имам някои много лоши спомени от ученическите си години, които държа отговорни за страхове и проблеми в зряла възраст. Такива с най-голямо удоволствие бих спестила на детето си.
Накратко, моите лични предпочитания клонят към "контролирана" среда. Т.е. ще спестявам, за да си позволя обучение и да търся вариант с по-спокойна система, а не обичайните училищни зверилници. В тази връзка как гледате на обученията във Валдорфските училища и системата Монтесори?

Около мен има много дечица на приятелки във Валдорфски и Монтесори училища, аз лично смятам Валдорфските за малко плашещи и не бих дала детето си (дай боже да си имам някой ден ) в такова заведение. Честно казано кукли без очи и само със загатната уста и нос, за да се развивала фантазията на детето, смятам че е преувеличено и прекалено, да не говорим за стриктният режим на хранене. (трябва тук да допълня, че като цяло антропозофите са ми били винаги многоо интересни, ходила съм в Геутеанеума до Базел не веднъж и съм чела не малко за Рудолф Щайнер, но някак всичко около тези хора ми е малко магическо, толкова, че ми се струва леко сектантско даже.)
При Монтесори е друго нещо, тук, където живея, са доста скъпи тези учебни заведения, от което се подразбира, че децата са подбрани, в повечето случаи на хора с високо образование и с високи позиции в работата. Там обучението (от това, което съм чувала в разговори с моите приятелки) е много задълбочено и напредничаво, и се оповава на самостоятелност и свобода. Аз си мисля (без да съм се информирала пламенно сега, както за всичко, което изисква важно решение в живота), че когато се стигне до детска градина, ще държа моето дете да е в такава по система Монтесори.
Елитните училища, според мен също, си имат плюсове и минуси. Но някак смятам, че дават повече възможности на децата, дори и да не са толкова прoбивни (защото едно пробивно дете и от нормално училище може да направи чудеса с живота си). Според мен едно от най-полезните неща, които получават децата в елитните училища са социалните контакти с такива деца/тийнита/състуденти, които по-късно в работата/бизнеса ще им бъдат от голяма полза. При нас по високите позиции доста често стоят хора преминали през такива елитни училища и те се познават един друг и си помагат един на друг. В крайна сметка в живота социалните контакти са винаги страшно важни, а правилните такива още повече.

Привет!
Много странно звучи заглавието на темата, надявам се, че разбирате, че е цитат от прогнозата за времето  . Все още не се е осъзнало, но за събота и неделя обещават големи снегове, та да видим.....
При нас гриповете ги минаха още по Коледа и Нова година младите майки с малки деца, сега уж се държим. То и противогрипна ваксина имат почти всички колеги, да се надяваме, че ме пазят . Аз си купих един гел за ръце и се мия чат - пат за успокоение.
Kiwi, аз пък по телепатия си мислех точно това, че двете просто са се намерили. Даже като писах, че животът има странно чувство за хумор, имах предвид тях двечките. От двете крайности дано се съберат в средата, иначе тежко му и горко на детенцето. Според мен, на снахата и е скучно и се чуди какво да прави, или е в някаква депресия. Както се вижда, става така, както тя  иска. Или поне така изглежда, гледано от външен човек. Лошото е, че старите са наскърбени от отношението. Ако момичето беше по- умно и по- добро, пак щеше да постигне своето, но без да се натяга ситуацията. Хихи, ама де такива снахи...като нас?
Всичко това е много полезно за мен, както да се подготвям за неочаквани ситуации, така и да оценя плюсовете на моята снаха. Нали знаете, свекървенска работа, доволни сме, когато има и по- зле от нас.    
Връщам се към основната тема за отричане на училището. Ако то се съчетае и със забраната на телевизор, вероятно е още по- трудно за адаптация. Малкият син е в голяма близост до общности на амиши. Там хората оцеляват и си харесват живота. Докато беше тук, гледахме по TLC предаване за тях и ми разказа много интересни неща от лични преживявания. Хихи, той пътуваше с влак 6 часа, докато учеше и много често е попадал на амиши пътници /те се движат само с влак и каруци/. Всички амиши около него се изнасяли и той спокойно си полягал. Първия път доста се стреснал, защото поздравил, усмихнал се и даже задал въпроси, а те се изнесли на бегом. Хубаво, че треньорът му имал за съседи амиши и го "светнал" после, как по принцип да се държи с тях. Та свят широк, дето викат, разбирания - всякакви.
Миши, здрасти! Тъкмо си поствах текста и излезе твоята публикация. Да, нещо не се сещам за хубави истории в последно време. Хехе, да не е съвсем без нищо, да ви кажа, че си имаме новородено братче при съседите. Каката, на 3 годинки, беше много навътре в бременността на майка си, много се радваше на бъдещото бебе и само прегръщаше и целуваше корема. Снощи дойде да види как сме /тя така прави, обажда ни се на стационарния телефон и идва/ и без да я питам ми се оплака от майка си. "Взела едно чуждо бебе, а нашето е още в корема и!" Съседката е малко пълничка и сега коремчето не и е прибрано още, та наистина няма голяма разлика от преди. Аз все гледах да отклонявам темата, че ми е ясно, че я избива на ревност и започнахме да играем с едни картинки. По едно време, момата си набута възглавница под роклята и ми вика: "Отивам да кажа, че аз сега съм бременна и да връщат бебето!" Тцтцтцт, паднахме от смях /на чужд гръб/, ама ето още един плюс да си мъжка майка - няма как да те изненадат точно по този начин
Ох, сега и на Мрявка публикацията излезе и имам какво да я попитам, ама нямам време....