Цитат на: Мрявка в 23.01.2014 10:16

Според мен едно от най-полезните неща, които получават децата в елитните училища са социалните контакти с такива деца/тийнита/състуденти, които по-късно в работата/бизнеса ще им бъдат от голяма полза. При нас по високите позиции доста често стоят хора преминали през такива елитни училища и те се познават един друг и си помагат един на друг. В крайна сметка в живота социалните контакти са винаги страшно важни, а правилните такива още повече.

Спор няма, това е точно така Ако целта и възможностите на детето са такива....Не дай Боже да е по- чувствително и не толкова кариерно ориентирано, като нищо да обвини родителите си за "болните им амбиции". Много, ама много е трудно да приемеш, че детето ти не е като теб, няма твоите интереси и цели. За сега, с малки издънки, мисля, че съм се справила, но не се знае как ще се извъртят нещата след време и не смея да казвам голяма дума.
Мрявка, освен детска градина, после до каква възраст децата учат по тази система? Има ли статистика колко от тях продължават в елитни колежи? Много се съмнявам българските училища да не са "подобрили" и "побългарили" концепциите на Монтесори.
Това, за куклите без очи, носове го има и при амишите. Но не за да се развива въображението, а за да знаят децата, че независимо от външния си вид, всеки човек е Божа твар и трябва да се обича и уважава.

Oх, Свекърва, честно казано много се притеснявам за това (нещо като приказката за нердоен Петко е моята работа  ), че децата ми може да не са толкова амбициозни, колкото аз съм си намислила да бъдат. Понеже аз самата и мм сме и двамата много борбени и се стремим винаги към много високи цели (друг е въпроса дали успяваме да ги постигнем винаги, но моята мисъл в живота е, че трябва да се стремя възможно най-високо, за да мога да постигна поне задоволително високо, т.е. си се предупреждавам вътрешно, че може и да не стане стигна върха, но поне малко преди него съм убедена, че ще стигна  ). Та да се надяваме, че ще са амбициозни, защото за тях се борим още преди да са се родили, вече съм им намислила ясли, детски градини, училища и университети .

За Валдорфците, тея кукли знам от кума ни, неговото дете е в валдорфска градина, че са безочни и прочее, защото било грешно децата да гледат само усмихнати кукли, защото куклите били имитация на човеците, а човеците не били само усмихнати. Децата не можели да си развият фантазията добре, като виждали смао усмихнати кукли, по този начин си представяли сами дали куклата в момента е сърдита или щастлива (нещо такова ми обясняваше кума). А яденето имат някакъв луд стриктен режим, където малката Лена умирала от глад  , защото било абослютно забранено да се дава нещо друго за ядене извън трите хранения през деня, дори не ябълка и подобни. Куклите и всички играчки са смао от натурални материали, което намирам за хубаво, и това е типично за антропозофите като цяло. И яденетата на децата били само био и специални пак неща. Както казах има и хубави неща, но критиците на Щайнер казват, че това е доста остаряла концепция, пак от неща, които са ми минавали през очите ми с върти, че и успяваемостта им по-късно по университетите не е много висока, не знам статистически доказано ли е това, нямам в момента статистика пред очите. Валдорфците незнам до каква възраст са, но Лена е мисля там от ясла, сега е в детска градина, има основно училище, мисля и гимназия.

За Монтесори, също, 0 годинки, мисля до 18 има заведения по тази система. На моите приятелки (3 на брой) дечицата им са от ясла там, сега и в детска градина. Мисля, че там (пак без статистически проучвания, смао по това какво съм слушала от моите приятелки) успяваемостта е доста високи по унитата по-късно.

Това, с яденето само в определени часове, го бях забравила. Баба ми заключваше шкафовете, пък и ние бяхме свикнали, не е толкова тежко . С много малки изключения го прилагах и на моите деца...Ама сега вече отивам в другата крайност. Хаха, баба ни караше и да ставаме сутрин рано, без да се излежаваме. И сега, когато се поотпускам в почивните дни, ми е гузно и си спомням думите и, че само лентяите правели така...Хич не и е било лесно на майка ми с такава свекърва, тя е по- нежна душа.
Хехе, май всичко ново е доброто старо.
Мрявка, няма лошо да правиш планове. После, ако се налага, ще ги променяш в движение.

Темата много ми харесва тази седмица 
Първо да си кажа мнението за нормалните градини и училища..Нямам против тях, все пак децата се социализират, но не ми харесва факта, че от малки, та чак до завършването са подложени на непрестанен стрес - от учители, от съученици, от родителите. Не искам моето дете да расте в срес и напрежение /както аз израстнах/. Самият факт, че се очаква от децата да са еднакво подготвени по всички предмети в училище, и да имат високи оценки по всичко, е достатъчно стресиращ. А каква е лудницата след 7-ми клас?!?! Побъркани майки, подлудени деца...и за какво?? Избират се гимназии и техникуми без да се взимат под внимание интересите и възможностите на детето, защото ти може да си го "изстискал" за изпитите, но като влезе в избраното училище и да се срине. Имам много такива познати, които залитнаха към наркотици, алкохол, да не говоря че имах съученик, който се разболя от диабет...
Поради всичко, което изброих съм убедена, че един ден ще запиша детето в часта градина, в която се работи по метода на Монтесори. Вярвам, че трябва детето само да открие нещата, които са му интересни и най-добри за неговия организъм и характер. Всякакви родителски амбиции биха повлияли стресово на детето. Когато дойде време за училище наистина се надявам да можем да си позволим пансион в чужбина, отново по същите причини. Харесвам пансионите в Англия - до определена възраст се учат общи предмети, но на едно опростено ниво, от там спрямо оценките и интересите на детето дисциплините намаляват за сметка на броя часове в определените, с които детето се справя ,  и така докато дойде време за университет, детето вече има ясно виждане - с какво се справя, какви са интересите му и прави правилен избор за напред в живота си. Винаги ми е било странно как в нашите училища се очаква да си добър по английски и литература, в същото време да ти вървят и математика и физика, пък и да можеш да рисуваш, и да пееш  Накрая резултата е - в университета избираш "каквото ме приемат", защото си изучавал 100 предмета и не знаеш с какво искаш да се занимаваш.
Всичко това може да ви прозвучи налудничаво, при условие, че все още нямаме дете, но с моят мъж вече направихме фонд "Образование" за детенцето, което живот и здраве ще имаме. От месеца, в който се оженихме, внасяме в банка определена сума, за да можем да дадем на детето и нас право на избор и възможности.Каква по-голяма инвестиция в бъдещето от тази 

Добро утро мили дами. Хайде ставайте. Черпя Ви сутрешна доза кафе за " добро утро ".
Инловче радвам се да те видя отново. Много добре сте решили, така поне няма да се чудете ако избере ВУ в чужбина какъв заем да теглите и дали ще се справите.
Свекърва разсмя ме както винаги с тези твои истории. Тази малка сладурка интересни бисери разправя. Не успях да се сдържа и я разказах, та взаимно се смяхме тук. Днешните малчугани стават все по хитри и хитри.
Успешен ден на всички

Миши и Инлов, радвам се да ви видя.
Хубава тема, но аз ако реша да имам дете, ще искам просто да е здраво и да се обича. И ако мога, аз да помагам за второто. 
Иначе по темата-аз се радвам че съм била в среда на езикова гимназия, сега имам хубави приятелства.

Цитат на: emmmmmy в 24.01.2014 09:49

Хубава тема, но аз ако реша да имам дете, ще искам просто да е здраво и да се обича. И ако мога, аз да помагам за второто. 
Иначе по темата-аз се радвам че съм била в среда на езикова гимназия, сега имам хубави приятелства.

Кратичко казано, по-съгласна с теб не мога да съм! Да е живо и здравичко, да е възпитано и да сме сплотени и да се обичаме, а другото ще се нареди (с или без Монтесори)

Разбира се,  че най-важно е детето да е здраво и да му създадем уютен и пълен с любов дом, просто темата беше друга... Както и да е, прекрасен ден ви желая 

emmmmmy, това е най- важното, спор няма. Но това е и най- трудното, защото се налага при отглеждането на децата си да вървиш понякога против собствените си разбирания и дори личен опит.
Спокойно може да не четете останалото...Днес не съм на работа и ме е налегнал мързел с вдъхновение
Аз по природа съм доста амбициозна и определено съм кариерно ориентирана /както е новото определение/. Е, да кажем бях, с течение на времето взех да го карам по- спокойно . Моите родители не са такива, не гонеха върховете, явно са се чувствали добре в кожата си. И двамата имат висше образование, имали са възможност да отидат да живеят и работят в Унгария и съответно да си "оправят положението", че и нашето даже, но решили, че тук им е по- добре. Хехе, даже и не са станали партийни членове, когато им предложили, а това беше задължително условие по онова време за да заемеш ръководна позиция. Може и това да ми е попречило и трите пъти, когато издигаха моята кандидатура, все нещо намираха да предпочетат други с по- надежден произход.
Но не това е най- голямата ми болка, слава Богу, доста от трудовия си стаж прекарах след промените. Искам да разкажа за времето, когато бях на 12- 13. Баба ми вече беше починала, нямаше кой да ме "ръчка", да ме ориентира, с две думи, пълна свобода. В училище забелязаха, че имам данни за баскетбол, надъхаха ме и сигурно съм била добра, защото стигнах до Спортната школа в Пловдив. Предложиха ми да отида в Спортно училище, но реших, че там не съм си в средата и отказах. Родителите ми не се намесиха, казаха ми аз да избирам. Най- престижното училище в Пловдив беше Английската гимназия. Там се целех, това беше и мечтата на моите приятелки. Обаче да си отличен ученик още тогава не беше условие да те приемат, има си тънкости в приемните изпити и те не се преподават в училище. Та аз проучих и тъкмо си намярках частните учители на мой съсед, минал по този път, треньорът ми ми обеща, че ако продължа да тренирам всеки ден, ще ми съдейства за прием по спортна линия в Английската /имаше някаква възможност директорът да "вкара" определен брой хора./ Естествено нищо не направи, аз се трепех със зъби и нокти отборът да печели, не отидох на уроци и по математика изкарах 3.25. Макар по български да имах 5.90, балът стигна само за гимназии извън Пловдив - Стара Загора или Бургас. Може би родителите ми е трябвало да се намесят, да ме спрат от активни тренировки, но..не. Аз решавах, имах пълна свобода. После сама тръгнах за Бургас, без роднини и дори без познати там. Думата ми беше закон за родителите ми. Е чак толкова хубаво, не е хубаво , ама всеки иска това, дето го няма. Та толкова с моя опит...
Когато стана време децата да кандидатстват, реших, че няма да постъпя като родителите си. При големия син проблемът беше, както казах, че беше учил в експериментално училище, но той нямаше нищо против да положи допълнителни усилия. При малкия обаче - същото, като при мен. С тази разлика, че той искаше да отиде в Спортно училище и по същия начин вярваше на треньорите си, че това е най- доброто за него. Съпругът ми, като всеки мъж и бивш спортист, се ласкаеше от мисълта, че синът му има големи спортни успехи. Питате ли ме какво ми е било и какви усилия трябваше да положа да не тропна с крак, да не викна и да не се наложа явно? Ако някой от вас е бил в големия спорт, много добре знае, какви са условията да се задържиш на върха, какви са травмите, какво е значението на треньорското решение да те пусне в игра за да те видят....Единственото ми спасение беше, че големият вече беше със стипендия в Америка и че той /по моя молба/ проучи и го свърза с американски треньори. Хехе, а те умеят да убеждават, ама трябва да знаеш английски и да те приемат в добър колеж, като положиш сериозни изпити. Пък и там трябва да покажеш успех, иначе се връщаш в България с подвита опашка. Та и стана така, сега не пропуска случай да каже, че доброто образование му отваря врати и за добър спорт. Пак казвам, за сега, издънките, които имам като родител не са кой знае какви, дано и след време не изскочи нещо. Но в общи линии, децата ни са от нашия тип, или поне все още...Не са се налагали драстични мерки, само лек контрол, без те да забележат и много, ама много усилия от моя страна да не удрям по масата . Хехе, както съм казвала, имам златни деца...За снахата нямам заслуги, затова е платинена, с иридиево покритие
Хаха, аз цял ферман написах, но ще подкрепя с две ръце фонд "Невъзвръщаема инвестиция" на InLove_Girl . Че и децата си наричаме така, но с цялата си любов към тях  . Не вярвам за внуците с пенсията си да мога да направя нещо, но.....знае ли се, може да ми се падне от ТОТО- то.

Такава интересна тема, а нещо аудиторията да липсва
Свекърва и мен никога не са ме спирали да уча каквото й да е. И аз понякога се ядосвам на родителите ми, защото като критерии имаха високи за мен, но не полагаха усилия да ми помогнат. Доколкото можеха ме пращаха по частни учители и накрая изискваха бележник. Понякога имах чувството, че ще се побъркам само от учене / нищо , че заспивах на учебниците, но никой не знае /. Тренирах баскетбол / а съм висока 154 см. /, така че разбирам за какво говориш за израстване в спорта. След несмогването училище, частни уроци, СИП-ове и спорт мама се намеси и ме спря от спорта. Баща ми е бивш спортист и искаше много да ме прати в спортното в Пловдив, но пак тежката дума бе на майка ми тя предпочиташе елитна специалност. Това бе довреме. Когато трябваше да кандидатствам по телефона само се казваше / не живвеят в България / как избора е мой и те ме подкрепят. В такива моменти исках да ми дадат съвет кое е по - доброто , в коя сфера е по - добре да се реализирам, престижност и т.н. , но от друга страна не съжалявам , защото ако съм сгрешила знам , че съм сгрешила аз , а не те.

А сега малко извън темата : вярвате ли в сънищата и мислите ли, че наистина те се сбъдват или носят послания?

Ами като ще си говорим двете, да си говорим за каквото си искаме.
Аз лично вярвам в сънищата. Ама пак по мой си начин...Дали някъде бях чела, или някой ме беше казал, но съм съгласна с това, че няма общи знаци кое, какво точно значи. Имам няколко съновника, отварям и тези в нета, но ме домързява /или не искам/ да направя това, което те съветват. Трябва да запишеш съня си, да видиш какво означава и да следиш дали се случва и какво се случва. И то два или три пъти за да е сигурна повтаряемостта сън/събитие. За мен и семейството зная, че ако сънувам децата си като бебета, ще имам аз или те неприятности. Ако се местим или търсим ново жилище, задължително някой се разболява и още ред такива. Ако някой засажда нещо, успехът му е сигурен. Хехе, даже съм сънувала, че искам да сънувам последното . Случвало се е лош сън /с лошо тълкуване/да ме вади от равновесие посред нощ. Тогава отивам на чешмата, пускам вода и три пъти повтарям, че нищо лошо няма да се случи. Общо взето, помага...
Хехе, имах и един странен сън, точно на 40-те дни след смъртта на баща ми. Сънувах го, че е някъде на почивка и с майка ми отиваме да го видим и му носим сладки неща. Пък той вика "аз кога съм ял сладко, я да ми донесете кафе и коняк!"  На другия ден се оказа, че майка ми се подготвила за помена с кексове, жито и сладки. Та милият си поиска каквото му е на сърце и от тогава задължително раздавам кафе и коняк на годишнините му. Дано правилно съм го разбрала .

Хехехе май наистина само ние ще си говорим, но ако някой друг желае нека се включи.
От поп знам, че покойника се явява в съня някой на 40-я ден и по това се разбира дали е добре или не / според зависи какво ти е казал в съня си /, така че правилно си разтълкувала.
Моите сънища много познават, когато са свързани със семейството ми или нещо конкретно с мен. По едно време започнах честичко да казвам " абе ще видя какво ще сънувам " и всички изтръпваха
Снощи сънувах много странен сън, а в съновниците всичко събрано много си противоречат и не знам как да си го разтълкувам. Не че е от голямо значение, но през последните 2-3 г. често ми се случва да сънувам , че разждам или ще раждам , а даже не съм й разбрала, че съм бременна. Това за водата съм го чувала, но не съм го пробвала, а знам , че имало ефект. Дано нямам кошмари , но следващия път мисля да го пробвам, че дано се успокоя.

Хехе... според прогнозата ще го видим снега скоро... И сега понеже не обичам студ, да ви питам планирахте ли лятната отпуска?

Инловче, почнахте ли да записвате за следващия сезон?

Свекърва, много ми хареса това да осъзнаеш, че детето ти е различно от теб и да не се опитваш да го променяш, отива във списъка със съвети за млади майки. А като осъзнаеш, че е като теб е още по-страшно Знаеш как да го прецакаш, ама ти е жал... 

Киви за сега съм в отпуск, така че най - рано март ще разбера как вървят записванията, но тази година уж се очаква да има туристи. Аз  от своя страна очаквам новини за нова работа, която е далеч от туризма, та тайничко се надявам тази година и аз да бъда сред хората, които имат летни отпуски  Не ми се е случвало последните 9 години.  Ако мога, първото което ще направя е да запиша почивка в Анталия, колкото и кофти да звучи - в Бг на море - НЕ 
Честно казано чакам с нетърпение да завали сняг, че това е болно време, да не говорим, че ще е и доста лоша селскостопанска година, съответно лоша икономически..  Казвала съм и друг път, че обожавам зимата и все още си я чакам. 

Ето че заваля сняг Мен не ме радва, но поне децата се радват

Аз много помня сънищата си. Гледам да не ги тълкувам много, много. Когато сънувам нещо, което е на болест, ако не ме заболи гърло до три дни, почвам да обикалям гинеколози и зъболекари, че знае ли човек.

Нашите не ми се месиха за нищо, докато не дойде време да завършвам училище. Те искаха да уча право, а аз някоя интересна филилогия. Две години с ходене на три вида различни частни уроци (и постоянно недоспиване от моя страна, защото бях пълна отличничка), завършиха с разочарование и за мен и за тях. Аз исках все пак да изчакам всички класирания, но те ме принудиха след голяма разправия да запиша археология, защото все пак щяха да ме приемат някоя филология на следващите класирания, а те бяха пратив това. Бях убедена, че или ще се преместя или ще кандидатствам наново. А сега съм докторант по археология. Съдба   
Ако имам деца някой ден, дай Боже, преполагам че много ще им се меся поне до някое време в гимназията, защото аз бях голям шемет, а те все пак наполовина ще са от мен

InLove_Girl след тазгодишното ни ходене на български курорт, където фасовете имах чувството, че извират, не мога да не се съглася с теб.