Кой как се запозна с бъдещия си съпруг

[Denitsa_Holland]

И ние се запознахме по интернет. И аз се намирах в един доста труден момент от живота си. Имах поставена от доктор доста страшна диагноза и с нашите обикаляхме от доктор на доктор за други мнения.  Тогава един ден от любопитство се регистрирах в сайт за запознанства като честно казано нищо не очаквах. И той ме намери, един чаровен холандец ГОВОРЕЩ МАЛКО БЪЛГАРСКИ!!  И аз си казах :"Да бе, тва не е вярно!" и не му отговарях няколко пъти. Но той милия не спря докато реших да му отговоря. От този ден нататък в продължение на 8 месеца и двамата нямахме търпение да седнем веяр пред компютъра и да си пишем. Забравих за доктори, за страшни диагнози и за всичко! Той ми даваше страхотна сила да живея! След време се оказа,че доктора е направил грешка и диагнозата не е вярна  а аз вече почти бях легнала под ножа заради това.  Той се радваше с мен! Преди това ми беше изпратил огромен букет ,който дойде при мен в болницата.  И след 8 месеца. на 1.06.08г той дойде в България,за да ме види. След това аз отидох при него за 2 седмици и повече не се разделихме  Това е моята история! 

[Monikamaria]

Много хубава история, Denitsa_Holland!

Ееееех, много е красива любовта! Как се ражда изведнъж, без да очаква човек! Когато двама души са един за друг, те винаги се намират в края на краищата.

[Hekseskud]

Denitsa_Holland, много ме трогна историята ти!

Ние не сме толкова интересни Запознахме преди цееелии 8 години и половина. Аз бях свободна, той също. Много го харесах, толкова много, че си помислих, че това момче никога няма да се загледа по мен. Едни хубави сини очи, висок, уверен...Запозна ни общ познат и излизахме в обща компания около 3-4 месеца. Не смеех да си мечтая дори да ми обърне внимание, защото и без това той се държеше дистанцирано от мен. После той влезе в казармата и така повече от година и половина не се видяхме. Аз си хванах приятел, с който нямах особено дълбока връзка, а и аз като цяло съм особено луда и много се боях от обвързване и брак (докато не се събрахме, разбира се  ). Накрая, в един февруарски кучи студ, същия приятел, който ни запозна ми се обади една делнична вечер да се видим в центъра на по биричка. Отивам аз - то една голяяма компания...и той! Накрая на вечерта се озовахме един до друг, поговорихме си кой какво прави, къде бачка - дежурните глупости  После предложи да ме закара до квартирата, тъй като беше късно и да не мръзна. Поканих го у нас да пийнем по чай и той остана малко да си поговорим. Уговорихме се да се видим на другия ден - аз не вярвах, че ще се обади. Но се обади! Излязохме, после на следващата вечер пак и така се случи, че накрая се целунахме и той ми призна, че винаги ме е харесвал много, но си е мислил, че няма как да ме впечатли  Казах му, че си имам приятел и трябва да реша какво ще правя. Тогава той се оттегли и каза, че ще изчака моето решение и че не иска да ми носи проблеми. А аз бях толкова влюбена до уши и така бях оплела конците, че....След няколко дни мислене (и на не особено трезва глава  ) скъсах с гаджето, което и без това вече ме нервеше със собственическото си поведение и се обадих на любимия. На 11 февруари се събрахме и изкарахме най-страхотния Свети Валентин, след като реших, че искам да бъда само и единствено с него Това е едно от решенията, за които наистина не съм съжалила засега и съм щастлива, че взех! 
И нали съм си диване - страх ме беше от обвързване и брак, но мъжлето ми е човека, който с много търпение ми помогна да повярвам и дори да искам да станем семейство след 6 години заедно. Миналият октомври ми направи най-прекрасното предложение на брега на Рейн - пред Кьолнската катедрала...Дори не се двоумях за секунда. отговорът беше даден веднага

[LadyB]

Как се запознахме?
Аз бях отчаяна и тъжна, а той се появи, беше галантен, мил, кавалер, красив, интелигентен, от както го познавам не съм плакала нито веднъж, прави всеки момент специален, сега разбирам че живота все пак мжое да се случва като по филмите, че даже и по - добре. Обичам го този мъж!

[sabah]

Запознахме се в най - "просташкия" сайт за запознанства- аз с фалшива снимка и данни, той- приятелите го регистрират да си губи времето в чата.Първия ни разговор в чат беше катастрофа- после писма, извинения от негова страна и накрая станахме приятели.Първата ни среща на живо стана след около месец на едно фирмено парти в заведение, на което го поканих и от което си тръгнахме заедно към нас и той там си и остана.Това се случи преди близо две години и от тогава сме неразделни.Сватбата, живот и здраве е през юни.
П.П. Наскоро се шегувахме с него, че ние сме лоша реклама за този сайт, в който хората се срещат за далеч по- повърхностни контакти, а не се женят като нас.

[super_bianka]

Нас ни запозна една моя приятелка с цел да ни събере и да ни помогне да прекратиме връзките си (аз бях в края на една близо 2-годишна връзка и бъдещият ми съпруг също в края на доста дълга връзка). Желанието и на двама ни беше след приключване на връзката да останеме сами за известно време, да си събереме мислите и да се отсасеме на работата си, но една вечер мойта приятелка си изпълни пъкления план и ни запозна. Започнахме да си пишеме по цял ден и почти по цяла нощ в продължение на 1 седмица, през която се опознахме до толкова, че аз имах чувстовото, че го познавам поне от 5 години. На първата ни среща всичко беше като един приказен момент. Една седмица по- късно заживяхме заедно. От тогава минаха 2 години и 4 месеца, а като се замисля имам чувството, че е само един красив миг. Имам чувството, че точно него съм го търсила през всичките години и във всичките връзки, които съм имала. На свой гръб изпитах това което казват хората- "Една любов се появява там където и когато най малко я очакваш, точно когато си отчаян и не я търсиш." Пожелавам на всички момичета да изживеят това щастие.