Отдавна се каня да разкажа за раждането, но все не ми остава време да седна на компа за повече от 3 мин. Сега ще се опитам набързо.
Първо бих дала съвет, който има възможност да ражда нормално с епидурална упойка, да не се замисля. Не е голямо геройство - колко носиш на болка

Бях решила, че не искам обезболяващи, само да дишам газ (само да вметна, че съм в Шотландия и го има като опция).
Та така на 8ми започнаха контракциите, бяха на често, но не кой знае колко болезнени, обадих се в болницата и те казаха, да се обадя когато се засилят. На 9ти вечерта - вече много по-болезнени - се обадих отново и казах, че искам да отида да ме прегледат. Оказа се, че имам само 2 см разкритие и си ме изпратиха в къщи. И така с адските болки до 10-ти в 17 часа, когато отидохме отново в болницата- бях с 5 см разкритие. Надявах се, че до вечерта ще родя - да ама не. В три часа на 11ти ми спукаха водите и се оказа, че са зелени и трябва да ме преместят в другото отделение, където има лекари и ще следят бебето постоянно на монитор. До тогава бяха само акушерки.
В 6 часа ми сложиха система, за засилване не контракциите, с която се предполагаше, че до 7-8 часа ще родя - да ама не. Беше след 9 когато вече решиха, че ще правят форцепс и ако не стане секцио. И пак мотане мотане... докато пулса на бебето започна да пада и за секунди летяхме по коридорите (в стил Спешно отделение). Без да съм излишно подробна, ще кажа, че и форцепса не проработи и се наложи операция. В последствие разбрах, че бебка е била заклещена, защото брадичката й е била повдигната нагоре, а не надолу. Може би е било за добро, не знам как щях да родя 4,200 кг бебе.
Въпреки дългото и много болезнено раждане съм изключително доволна от отношението на всички акушерки, лекари, анестезиолози, които се грижиха за мен и дъщеря ми. Съпругът ми беше неотлъчно до мен през цялото време. Веднага след като бебка беше прегледана му я дадоха да я гушне, а после ми я дадоха и докато ме местеха в стаята ми си я държах.
На следващия ден идваха какви ли не лекари да преглеждат бебето и мен. Разбира се Господ държи да ни подлага на изпитания постоянно и се оказа, че малката ми дъщеричка има локсация на едното краче и се наложи да й сложат кайшки - беше на 2 дни. Много ми беше тежко и все още е, само се моля да се оправят максимално бързо и да ги махнем. Всяка седмица ходим на преглед и от миналата седмица ни разрешават да ги махаме за 30 мин на ден, за да я къпем.
Може би заради крачетата, незнам, но моята госпожица не може да си спи в легълцето. Постоянно се дави и връща храна, също така много се стряска и си опъва ръчичките на горе с разперени пръсти. Първите дни ми е спала 80% на гърдите, след това започнах да я слагам на спалнята м/у нас с татко й, където поспива малко повече и то само вечер, успеха през деня не е голям и там – слагам я и след 5 мин. е будна.
PS. Това го пиша вече една седмица, съжалявам, че е така нахвърляно.