Milenuity, много са неприятни  тези непрекъснати намеци от страна на шефката ти, аз си мисля, че тя се притеснява, че без теб няма да се справят и затова гледа работата да бъде свършена преди майчинството ти  . Ти си гледай здравето и мисли за бебочето, не и се връзвай и не си хаби нервите.
За килограмите, при всеки е различно. Според мен зависи и колко слаба си била преди да забременееш. Аз свалих около 3 кг първите 3 месеца, после започнах бавно да си ги възвръщам. Килограмите се свалят, важното е бебчовците да са добре  .
Аз вече съм 18г.с, все още ми се гади и повръщам от време на време, но поне енергията ми се възвърна и не съм чак толкова уморена и поспалива. След малко по-малко от 2 седмици съм на ултразвук и само се моля бебчо да е добре 
Поздрави на всички

Milenuity,това е ужасно от страна на шефката ти .Аз съм шеф също ,но никога не съм си позволявала подобни коментари .Даже в момента имам едно момиче ,което е бременна ,горе долу колкото теб и мнго се тревожа за нея и се старая да не я изморявам ,а когато имам възможност винаги я пускам по рано.

Цитат на: fiibi_bg в 06.03.2014 15:04

Milenuity,това е ужасно от страна на шефката ти .Аз съм шеф също ,но никога не съм си позволявала подобни коментари .Даже в момента имам едно момиче ,което е бременна ,горе долу колкото теб и мнго се тревожа за нея и се старая да не я изморявам ,а когато имам възможност винаги я пускам по рано.

E, браво Фийби, поклон пред шефове като теб!

Мили, да бебчо е приоритет номер едно! Всичко ще е наред на ултразвука ти! Предполагам е ФМ.

Ние сме на лекар на 10ти и нямам търпение, защото вече се надявам да разберем пола. От друга страна, тогава ще ме праща и на БХС2, а аз хич не искам да ходя и си мисля да я попитам дали все пак държи да отида..

Исках да споделя с вас нещо интересно: майката на една позната е химик и тя ме посъветва винаги, когато купуваме сурово месо да го киснем във вода за 2 часа, като е добре водата да се смени веднъж. Антибиотиците, с които се тъпчат животните се разтварят във вода. Ако в месото има нещо, то с накисването би трябвало да се разтвори във водата.
Незнам дали това наистина е така, но и не пречи да го правя отсега нататък за всеки случай.

Здравейте, момичета!

Аз напоследък избягвам да пиша, защото за съжаление успоредно с бременността животът ме подлага на много трудни моменти в семейството, свързани с баща ми, на който не му остава много време с нас...
Не исках да пълня темата с негативни неща, както и останалите теми във форума, но просто реших, че споделяйки го ще смъкна поне част от огромния товар, който нося. Не знам дали това е изпитание или наказание, само се моля бебето ми да е добре и да преминем през това, което ни очаква невредими.

Аз вчера бях на ЖК в Плевен - ще си имаме момченце! Атрибутът му се видя доста ясно, дори докторът и сестрата ахнаха от размерите му за тази крехка възраст.  Аз съм също в 18 седмица.
Не съм споделила на док за стресът, през който преминавам, но бих искала да попитам по-опитните от вас - как негативните емоции, тъгата и всичко останало биха повлияли на плода? Има ли сериозен риск? Какво ще ме посъветвате? Освен да бъда силна - което е много трудно, защото в такъв момент човек трудно се владее... Аз държа да виждам баща си всеки ден, да държа ръката му, да прекарвам колкото се може повече време с него. Но това много ме разстройва, плача всяка вечер...И знам, че не е добре за бебето, но това е положението.
Надявам се да не съм почернила много хубавата ни тема, но от 1 месец го знам, нещата се влошават с всеки един ден, и не мога повече да го задържам в себе си.

Иве,не е лесно през това което преминаваш.Едното е най-хубавия момент в живота другия един от най-трудните и тъжни.Искренно съжалявам,че съдбата те е поставила успоредно в тези две крайности и реално се разкъсваш.Странно нещо е живота.Със сигурност е много трудно да бъдеш силна и невъзможно да не мислиш за нещата които се случват около теб.
Моя съвет е да споделяш за да ти е по леко.Не дръж тези неща в теб по-добре ги изкарай,поплачи си ако имаш нужда.Мисли по-често позитивни неща за бебчо.Не мисли,че нещо лошо може да се случи с него,а си представяй първата ви среща.Съвсем нормално е да се притесняваш за него,но аз вярвам в майчинския инстинкт и съм сигурна,че ще бебчо ще е здрав и страшно много ще ти помогне да преминеш през този труден момент за семейството ви!
Честити сини гащи 
Прегръщам те силно!!!Споделяй с нас ние сме тук и за това 

Ивелка, снощи като бях на йога, ни накараха да правим едно упражнение, което много ми хареса и мисля, че може да ти помогне - да си изградим 2 свята - единия е реалността, където се случва всичко сериозно, а другият нашето мечтано място, където сме спокойни, щастливи и оставаме там насаме със себе си и с бебенцето в нас. Ако поне веднъж на ден се пренасяш на по-хубаво място, далеч от реалността и си контактуваш с малкото човече (знам, че звучи малко глупаво, но всъщност на мен много ми помага), това ще те разсея поне за малко.

Много е сериозно това през което минаваш, не знам точно тези емоции как се отразяват, но наистина ако наравно с тях се опитваш да се концентрираш и върху хубавото, което те чака и се грижи много за себе си - важно е да се храниш и да се чувстваш жизнена и силна, за да е силно и човечето в теб.

Много кураж ти желая и наистина е важно да не таиш в себе си тъгата, защото се акумулира и със сигурност не е полезно, намирай начини да се разтоварваш физически и емоционално.

Силни прегръдки и ако ти олеква да споделяш тук го прави спокойно, важно си е да имаш отдушник някъде! 

Иве,аз докато бях бременна преживях много отрицателни емоции.Много плаках ,много се тревожих и така.Единственото ,което може да стане на бебо е да бъде по чувствителен.Говорила съм и с психолози и с неонатолози по този въпрос.И факт-Явор е невероятно чувствителен.

От мен лично мога да ти дам два съвета;

1.Пиши ,пиши ,пиши тук.Изливай мъката си,не я дръж в себе си.Не се опитвай да се контролираш.

2.Чети приказки на глас.Бебо вече чува.Можеш да си лягаш под топлото одеалце ,да вземеш една книжка с любими приказки и да четеш.Все мислите ти ще те отведат на някое по хубаво място.

Иве, искренно съжалявам за трудностите през които преминава семейството ти  Не ни жали, споделяй и си плачи, вярвам, че е по-добре да не задържаш тъгата. Бъди силна и се пази 

ivelka, честито ти момченце, прекрасно е да имаш син
Моите преживявания по време на втората бременност също доведоха до неспокойно и много ревливо бебе. Баща ми премина поставяне на диагноза и операция от рак, а сватбата на брат ми се провали месец преди датата /развалиха годежа/. Природата си знае работата, хормоните защитават бебето и майката в някаква степен. Аз имам приятелка психиатър и си спомням, че ми беше дала и специални успокоителни. Бих те посъветвала да се консултираш предварително със специалист, или просто да имаш някого предвид, ако се наложи.
Силни прегръдки.

Иве, силни прегръдки!
Преминах през нещо подобно, макар че едно е баба, друго родител. Също като свекърва те съветвам да говориш с АГ. Аз не го направих, но мъжа ми тайно беше разговарял и разбрах в последствие, че може да се пият някакви лекарства, за да си спокойна ти и близките ти, защото и те те мислят и се притесняват за теб.

Ехх, благодаря на всички за подкрепата, която за пореден път ми оказвате, мили момичета!  
Наистина е много по-леко като споделиш, но някакси все ми се иска да споделям хубави неща, не лоши, но за съжаление животът понякога ни поставя в такива ситуации.
Аз наистина се опитвам да се щадя. Добре че е работата ми, която потръгна доста добре и ме разсейва и удовлетворява. Ревливо или не, важното е да е здраво бебчето ми и да се роди доносено, защото най-големият риск, за който знам е преждевременното раждане, предизвикано от стрес. Но аз съм силна жена и вярвам, че ще го износя.
Много ми е странно все още да се възприема като мъжка майка, винаги съм си представяла как ще купувам розови неща, балетни полички и панделки. Че ще водя разговори по женски с моята пораснала дъщеря.
Но и това дай Боже ще се случи с второто Аз днес трябваше да пусна изследвания кръв, урина и антитела, но ги отложих за понеделник. Следващата ФМ и БХС мисля да ги правя тук в Габрово на 4D при главния завеждащ гинеколог след 2-3 седмици.
Отделно сме ангажирани и с ремонт на къщата, където ще се местим живот и здраве малко преди бебчо да се появи. Тя се намира в едно прекрасно село на 15 км. от Габрово с невероятна гледка към планината. Имаме си двор и градинка и ми е само на 10 минути път с колата  

Иве честити ти сини гащи, мила Наистина искрено съжалявам, че ти се налага да преминеш през този тежък и мъчителен период за теб и твоето семейство. Винаги знай, че имаш подкрепата ни и ако нещо те мъчи или ти се иска да споделиш, ние сме тук. Знаеш, че си ми една от любимите съфорумки и много се вълнувам около всичко случващо се с теб. Аз също имах тежки изпитания през цялата бременност и сякаш на пук докато не родих нещата не се успокояваха. Не мога да кажа, че Дани е неспокойно дете, по скоро е много жизнен и емоционален, но е усмихнато и весело дете. Така че не мисля, че се е повлиял особено от моментните ми състояния, но е хубаво да се овладяваш на време, за да няма усложнения. Гледай да мислиш повече за бебчо, новия ви дом, хубавите моменти, които ви очакват там вече трима. Започни по рано да заглеждаш бебешки дреболийки, дрешки, обзавеждане за стаята. Пазаренето около появата на бебе е много разтоварващо и в същото време заангажирващо. Поне при мен имаше ефект

Иве, аз пиша и чета рядко във форума, защото не намирам много време, но знай че те мисля, много се зарадвах за бебчето, което чакате; надявам се да бъдеш силна, да сте здрави с бебето, дано здравето на баща ти се подобри колкото е възможно... в такива моменти е много трудно, знам го, на мен ми помогна мъжа ми, но който и да е и каквото и да е, трябва да те изкарва от реалността, друг начин няма; не може да промениш нещата, но може да защитиш себе си, мисълта си, както и животът в теб -малкия бъдещ мъж   Прегръщам те силно! Споделяй, за да излееш някъде тези емоции; Времето помага, ще преминеш през различни етапи, но ще се справиш -сигурна съм  

Кураж, Иве! Опитай се да си вазможно най-позитивна в тези тежки моменти, колкото и да е трудно!

Ивеее,ето че има много хубави неща ,които се случват около теб.Работата,къщата,чудесно е.Надявам се да успееш да намериш душевния си мир и да преживееш нещата по безболезнено за теб и бебо.
Пиши ,ние сме тук и винаги на линия