Стефани, честито! Да расте здрав и щастлив!
Нормално е бебчо да е в стрес първите дни вкъщи. Свикнали са в корема, родят се - стрес! Тъкмо свикват с болничната обстановка и ние им я сменяме. Първата нощ винаги си е приключение, защото чуваш всяко вдишване и издишване на бебето. Може да пробваш да навиеш на масури две пелени и да ги сложиш от двете страни. Бебетата обичат да спят сгушени.
Аз лично прилагам някои техники - кои чути от някъде, кои аз си ги създадох... Например: отделих дрешки за нощен сън. Същите бодита, ританки, гащиризончета никога не съм ги слагала през деня. Вечер след баня обличам бебето за сън, сутрин го преобличам с дрехи за през деня. Същото и с одеялото, пелената или чаршафа. Дори и на път сме си носели по две пелени - за през деня и за през нощта.
Другото е, че махам всички играчки вечер. Няма дрънкалки, няма въртележки! В яслите и градините (ако си спомняте) помещенията за сън бяха супер изчистени. Не ни разрешаваха да мъкнем нищо от играчките там.
След като сложа Мария да спи, загасям лампата или оставям много лека приглушена светлина. Това да е индикация като време за сън. Другите неща са свързани с къпането и времето малко след това. Бебетата имат нужда от повтаряемост на действията, за да усещат спокойствие.

Благодаря!
Идеята за дрехите може да я пробваме,с пелените ще пробвам тази вечер.За банята мен ме е страх да го къпя и мъжа ми показа храброст снощи.Иначе не съм го обличала прекалено много боди,чорапки и ръкавички и тъничко одеалце.Радвам се поне че се кърмим.

Наистина внимавайте да не се претоплите, аз като знам вчера каква жега беше вчера, много вероятно да му е било много топличко.
Играчки в началото няма смисъл да има никакви около него, той не вижда.
Гушкай го, слагай го върху теб, радвай му се.Той сега има нужда да те усеща, да знае че си там.Мони след родилния дом най-обичаше да спи върху мен или мъжът ми.После и да искаш няма как да стане защото порастват.

Присъединявам се към съвета на магито, в първите дни бебетата имат нужда да усещат майките си. Не се притеснявайте от въпроси като ако свикне да спи само в ръцете ми или само в нашето легло или нещо такова. За температурата и ние сме имали такъв проблем, моят син е роден средата на юли и още втория ден вкъщи използвахме климатик, който не беше в стаята, където спеше и имаше голям ефект, чувстваше се добре.

Играчки не съм сложила никъде още,обаче майка ми каза да сложа малко радио около кошарата и да е лекичко усилено,така се успокоява бебето като чува гласове а и свиква да спи на шум.Мисля другата седмица да преместим кошарката в неговата стая и да го оставям вечер да спи там.Иначе го гушкаме,наобяд се сгуши в мен след яденето и поспа така,говоря му когато е буден,мига с очички и изкарва езичето.Следобяд докато чистих се разплака и когато отидох при него беше отворил едни големи очи,сложих го при мен на дивана,постоя няколко минути и пак почна да мрънка,взех го на ръце но пак  не се успокои ,покрих го с оделце и го изкарах на терасата,постояхме и се поуспокои,беше малко хладничко защото валя и му беше приятно.Рано ли е да го изкарвам с количката навън или спокойно можем да си правим разходки?

За мен е много рано бебе на седмица да спи в отделна стая, но ти си знаеш.За шума около леглото според мен всичко е на етапи.Като новородена Мони спеше на всякакъв шум, не и пукаше.Сега е любопитна и ако някой говори се оглежда и не може да заспи.Ако има постоянен шум, спи не и прави проблем, но ако е някакъв силен и еднократен се буди.Та те се променят постоянно и не мисля, че радиото ще ги научи да спят на шум.За протокола от първия и ден покрай нея е работило нещо, е сега я приспивам на тишина иначе се звери, иска да разбере какво става, нервничи и т.н.

Ах тоя прословут страх от спане на тихо, толкова ме дразни! Всяка баба зор да посъветва да не се научело детето да спи на тихо, щото трябвало после да му се пази тишина. И много мами не се замислят те как спят. Ами бебето си е човек, не просто предмет на някакви дисциплини за многознаещи баби, важното е да се намери начинът да спи спокойно, за да расте добре, та ако ще и с главата надолу да е. Маги е права, че бебетата минават през много етапи и в началото всяка седмица спят, ядат и се успокояват различно. Дори в началото да спят на шум, после не искат и няма майка, която да се мъчи да успива дребчо по три часа на радио, вместо 10 минути на спокойствие в спалнята. Така или иначе научаването за спане на шум не е никакво геройство, защото това, че детето ви ще може да пренебрегва шум в началото, не значи, че после ще заспива само с поглед. Такива възпитания... В крайна сметка затова ставаме родители - за да се научим да осигуряваме комфорт на друго живо същество, а не да имаме обект на възпитание, за да се фукаме. Ако вие обичате тиха спалня, защо бебето трябва да се научи да спи като на автогара?

Малко се отнесох, ама съм забелязала, че много от възрастните дават съвети за щяло и нещяло, без да замислят за ефекта или логиката на тия напътствия. А ако питаш защо - отговорът е:"Защото така". После има съвети за вода, за ядене на сухар на два месеца и неподстригване до една година, "защото така се прави". За мен, бебета са перфектни, те усещат и показват какво е добро за тях, просто трябва да ги слушаме.

Мисля че всяка майка на новородено,приема всякакви методи за приспиване,хранене,обличане и др. от близки и роднини.Аз лично бих пробвала много неща за да бъде спокойно детето.Нека не се ''нападаме'' това е просто форум за споделяне и в случая изказване на мнение,като не приемате тези методи които споделям,не изпадайте в такива коментари. 

Стефо, не съм те нападала, а просто съм използвала твоето мнение за базис. Не те поучавам, а давам точно такъв съвет, какъвто и ти твърдиш, че събираш. Тонът ми е по-енергичен, защото много хора дават акъл как се правят нещата, а малко ти казват да си спокойна и да правиш нещата, както ги чувстваш, защото всичко, което е направено с вслушване в бебето е по-добро от някакви общи приказки. Не е лоша майка ти, че ти дава идеи, както вероятно си ме разбрала, просто не съм съгласна с подобни идеи. А за приемането, не всяка майка приема съвети, има и такива, дето просто си дават през просото, като мен, тъй че хора всякакви.

Понеже не ти отговарят за разходките, да взема да си пъхна и аз носа където не ми е работата . Бебето си е бебе, но и ти си важна, трябва да се пазиш от преумора. С първия син тръгнах по разходки към 15-тия ден, понеже времето беше лошо. За втория реших, че съм стара пушка и тръгнах с количката още на седмия ден, че и с големия и колелото му за разкош. След половин час не можех да си стоя на краката. По принцип първата консултация е към 20-тия ден и си мисля, че едва след това е разумно да се ходи на по- дълги разходки. Ако терасата ви е хубава, на бебето му е добре там на първо време. Освен това още не е ясно кога яде и храненето навън може да създаде неудобства, та изчакай да се регулира и това.  Колкото и да не искам да го казвам и да звучи налудничаво, но ми се е случвало  да ми "урочасат" бебето и това да става по-често преди да е навършило 40 дни.  . Да оставим това, защото е простотия и сигурно съм си внушавала, но все пак и майка и бебе са по- податливи на разболяване в първите дни, а съседи и познати изобщо не се съобразяват и не пазят.
За спането в друга стая пак от опит ще кажа, че трябва да се пестиш. Първият спеше в отделна стая и при всяко мрънкане  мърдане скачах от леглото. За  втория нямаше стая и спеше при нас в кошче. Ами то голямо удобство - само се надигаш и виждаш какво се случва....Аз съм от хората, които не могат да търпят някой да им се допира по време на сън и поне вечер исках 4-5 часа да мога да спя, макар и на пресекулки, затова и не съм ги взимала в леглото при нас. Иначе по цял ден ми бяха по ръцете.
Последно, добре правиш, че питаш...Пък никой не те кара да го правиш така, както те съветват.

Аз изведох Мони на вън към 15-тия ден.Иначе преди това на терасата по малко.В началото излизах само около блока, но много скоро започнах и да слизам до центъра на града. Но свекърва е права пази си силите.Прецени си дали наистина имаш сили за големи разходки.аз например не можех да свикна с това че трябва да седя вече в къщи и в началото ходех до магазина до нас да пазарувам сама.Е повярвайте седях по час в тоя магазин за глупости.Но просто ми действаше добре това че съм навън и виждам хора.
При нас леглото на Мони е лепнато за нашето и съм махнала преградата, ей сега се развива нон стоп и вместо да ставам да я завивам аз само протягам ръка и готово.Същото е и с кърменето, кърмя я направо в нейното легло и тя продължава да спи, аз също после заспивам по-лесно.

Стефани, уви, универсални методи за грижа за бебе няма   Вслушвайте се един в друг. Знам колко налудничаво звучи, понеже в тези първи дни пред теб е едно малко същество с напълно необясними и нелогични на пръв поглед реакции. Ще има да му се чудиш и маеш, да правиш по три неща едно след друго, докато улучиш какво иска   Но с времето ще почнете да си "говорите" и разбирате.
Колкото до излизането, аз лично имах готовност за такова на следващия ден след изписването (нали бях 7 дни в болницата с фъстъчестата). Като се замисля, обаче, на нея щеше да й е рано. А и случихме на дъждовен период. Мисля, че към 20-тия ден ни беше първата разходка. Вглеждай се в детето си как му се отразяват и постепенно увеличавай продължителността. Моето дзверче е от емоционалните и впечатлителните например. Навън е малък ангел, но вечер му удря един "профилактичен" рев, за да освободи напрежението, когато е била на по-дълга разходка през деня.
И сега с риск да ме линчувате ще кажа, че дребната спи при нас. Не толкова, заради нейното, а за мое спокойствие. Спя доста дълбоко, когато се отпусна, и изпитвам ужас, че може да не я чуя и реагирам, ако се наложи.
Та така, Стефани   Ти и твоето бебе сте си индивидуален случай. Създай ваши навици и режим и всичко ще е добре  

Мишел, до преди две седмици с малката дама спяхме заедно.Какъв линч кви 5 лева.Мен бременността и раждането ме научиха на едно, никога не казвай никога.Просто не знаеш какво ще ти се случи, какво ще е детето, как ще се чувстваш ти.
И един съвет от мен.Не се състезавайте с чуждите деца и хора.Ма на някой му спяло от раждането в друга стая ОК, ма на друг бебето не ядяло цяла нощ ОК.Вашето е коренно различно от другите, с неговите си нужди и желания.А и от де знаете, че това което казват е истина?!

Освен чакащите да родят всеки един момент мами в темичката все още се намират и такива като мен, които очакват това да се случи едва след два месеца

Първо честита рожба на Стефани! Много да те радва малкия Крис!

Ние бяхме за малко на море в Гърция и ни се отрази много добре като цяло. Като влизах във водата имах усещането, че не съм бременна, изчезваше тежестта на корема и си плувахме на воля  После като се върнахме пуснах едни изследвания и на следващия ден (вторник) бяхме на трета ФМ. Всичко ни се развива прекрасно. Докторката каза, че бебка се чувствала много добре в момента и все още е разположена главично (и на последната ЖК на 3-ти юли беше така), дано си остане в тази поза 

Иначе започнахме най-после с покупките и ние, вече си имаме количка, кошара (дори две, едната ни е подарък, но мислим да не я сглобяваме изобщо и да си караме с подвижната), разни неща като помпа, стерилизатор, нагревател и разни други дребни неща. Остават още доста от списъка де, но постепенно, имаме още 2 месеца все пак  ММ прави освежителен ремонт на стаята на бебка тези дни и затова аз се командировах при мама и тати за този период и преждевременно мисля за аксесоари и мебели за стаята ѝ. Все хубави и вълнуващи неща!

Относно спането на бебето в отделна стая и аз съм от тези ентусиастки, които ще пробват да си свикнат бебето в нейната си стая възможно най- отрано по ред причини. Дано ми се получи 

Цоп! Да се изкажа, още вчера мислех, но се спрях.
На мен ми е странно как човешко същество може да спи ( почива) на шум. Ако ми се спи мога да заспя на автогарата, обаче като се събудя ще бъда "парцал". Би било удобно за всички ако можем да отидем на заведение и откараме до 12, а бебето спи в количка отстрани, но дали ще се наспи, дали е здравословно за него.
И сред фукащите се че децата им спят сами  в стая или легло, аз към фукла, че и двете ми деца спят с мен и баща си на едно легло. Ама хич не ме е срам. Обаче се наспивам. Е, имаше едно време когато и аз мрънках в този форум, че не мога да се наспя, но свикнах и давам  на децата това което искат-близост. Беше време когато Симона спеше с баща си в друга стая, много ми липсваше.