Гери, силни прегръдки и от нас, за да не повтарям думите на другите само ще допълня -Мисли за момента, когато ще се приберат при теб, как ще греят очичките им от радост и ще протягат ръчички към мама за да я гушнат. Със сигурност вечер трудно ще заспиваш и ще се будиш да проверяваш, но ако можеш да се отпуснеш и да си починеш направи го.

Хайде да драсна някой ред за тези които ни четат макар да са мъничко им благодаря за интереса.
Момчетата растат и са много енергични. Откриват света и правят беля след беля.
На 1 г 7 месеца вече се хранят сами и се справят доста добре.Пият от чашка без да се оливат.Когато се хранят са много интересни защото все искат да вземат от чуждата паничка и си бъркат в паничките нищо че ядат едно и също,но доста често след като са бръкнали един два пъти в съседната загребват от своята и прехвърлят в чуждата паничка.
Много обичат да се катерят и да скачат и вкъщи е доста обезопасено.Научиха се да се качват на нощното шкавче и да скачат в леглото както и от стола на дивана.
Обожават пързалките и се справят доста добре с тях.Много им харесва и в детския кът където се катерят и се завират по тунелите.
Доста често се карат един друг за играчки или за внимание.Винаги когато единия дойде да се гушне трябва и другия да гушна и той идва веднага.Интересното е че караниците и доста често хапане от страна на Криси са само когато няма други деца и са си вкъщи.Има ли друго дете или са например в ясла не се бият а се защитават даже.Интересно е че биенето и хапането е насочено само един към друг-никога към чуждо дете или някой от нас.
Иначе са много любвеобвилно-обожават да бъдат гушкани и целувани и ако гушна баща им и двамата веднага идват за да не пропуснат гушкането.
Много обичат да играят с конструктори,пъзели/дървени/,сортера,да разглеждат списания/детските книжки не са им интересни/,обожават танците и танцуват много смешно,обичат /особено Криси/ да играят с колички и да си ги подаваме,обожават игри като варила баба кашичка ,балона се надува и други подобни.
Много се дразнят ако нещо в облеклото им не е наред-вдигнат ръкав или крачол и не се прави нищо докато не си го оправят.Обожават да са навън и при всеки възможен момент гледам да ги изкарвам ,но тук мъглите са доста чести ,а напоследък и дъждовете.
Това което ми харесва е че са много индивиуални-харесват различни неща,не се движат заедно и макар да се търсят един друг не са като залепени и са си много индивидуални.
Имат иначе връзка помежду си и доста често си говорят помежду си на бебешки.В белите винаги са единни.Ако единия плаче други му носи шишето с вода,делят си храна,доста споделят,ако единия е ударил другия като заплаче ходи и го гали по главата или му бута шишето в устата.
Харесва им да ходят на ясла-влизат с голямо желание сами.Винаги се радват на лелките като ги видят-във или извън яслата.От самата ясла съм доста доволна като изключа боледуването.Явно доста се занимават с тях.Доста неща научават там.Освен това на тях много им харесва да общуват с децата и да играят  деца.Венци си има вече обожателка ,която редовно го награбва да го целува като ги взимаме.Но и той не се дърпа на нейното ухажване.
Според леличките в яслата са готови за гърне.В яслата сядат и стоят с другите деца макар ,че много рядко вършели нещо вътре.Моите опити обаче не се увенчават с успех-категорично отказват да седят на гърнето независимо кога ги слагам.
Иначе не говорят много да не кажа ,че почти не говорят.Разбират всичко ,но изключително говорят на бебешки и думите които казват са доста малко-мама,тати,баба,деди,дай,браво,да,не/като задавам въпроси/. Има и такива който аз съм разгадала за какво са например ДАААА е вода,АМАМ е че са гладни,бау е кучето,папа е патето. Много са смешни когато са гладни си взимат лигавниците и се качват на столчетата за хранене.При нас всички хапваме заедно и единия път и за мен донесоха лигавник .
Иначе имаме много любими ритуали като това да събудим мама в събота и неделя,да танцуваме вечер.

Гучи, за да не разводнявам другата тема, ще те питам нещо тук. Казваш, че нямаш предимство като си ги раждала едновременно. Понеже масово гледам майки с близнаци, които са с придружител - я татко, я баба, я някой друг. Та... поне първите месеци не се ли полага някакъв вид помощ за майките с близнаци? Например майчинство, допълнително отпуск на някой близък или нещо подобно... Не знам дали ми разбираш точно въпроса
Имах комшийка с близнаци и нейната количка не влизаше в асансьора - няколко етажа я сваляха на ръце. То едва ли някоя количка за близнаци би влязла точно в този асансьор (за панелен блок става дума). Тя не ми е показателна, защото нейните свекъри са пенсионери и помагаха. Поне за прием в ясла, знам, че има предимство. Но как точно става гледането на две деца, излизането с тях навън, тичането по консултации?!?
Нищо не каза и как са изкарали в Смолян

Аличка мила при близнаци майчинството е следното-първата година взимаш 90% от заплатата си.Втората година взимаш 340 лв.Единствено в размера на обезщетението за раждане на деца има разлика-и двете ги броят за второ дете тоест взимаш 2 пъти по 600 лв еднократно,а не както е по принцип 200 за първо и 600 за второ. Детските ако ти се полагат такива са по големи /по 75 лв на дете/,но например аз не съм от тези които успяват да се вместят в категорията тъй като със съпруга ми се осигуряваме на реална заплата.
Не се полага отпуск на никой допълнително,времетраенето е също като при тези с едно дете.
за близнашката количка-масово не влиза в асансьора-моята стоеше в гараж/ползвах около 9 месеца под наем/ или кола и ги свалях на ръце до долу сама с асансьора от петия етаж.
За прием в ясла предимството е като за породени деца-ползвам една точка повече защото и двамата посещават едно и също детско заведение.Имам предимство и в градините с една точка повече.При нас във Варна е така незнам в страната как е.
Относно гледането-зависи дали имаш кой да ти помага.Аз нямах-за 1 г и 2 месеца преди да тръгнат на ясла се гледахме сами.Първия месец след като се родиха ми помагаше майка ми.След това сама-за месец два съм ходила в Плевен при моите родители когато вече не издържах на умората.
Две деца се гледат под сериозен режим-на спане,на ядене и т.н.На консултация ходех сама с количката и влизах с количката вътре -първо свалях единия и след като го измерехме и т.н. го тупвах в количката и вадех другия.Свалях ги сама до долу и в количката ,от там разходка пазаруване,кухня като пораснаха,нагоре отново на ръце и така.Научих се да ги храня едновременно,да заспиват едновременно,да се заиграват сами докато аз шетам или готвя/имах период когато правех пюрета преди да ги запиша на 9 месеца на кухня/.Труден период ми беше прохождането.Като цяло те сравнително ме слушат поне мен-другите не ги слушат.Иначе търчиш след единия другия,зависи кой е по наблизо и го грабваш под мишница и търчиш след другия.При мен имаше и голям интервал в прохождането между двамата и това ми спести допълнителни усилия-единия проходи сам и не съм го държала за ръце.Другия реши че иска но го е страх и около 2-3 месеца се държеше за ръка за пръст за играчка но не се пускаше.Незнам не е лесно но аз свикнала да ги следя и двамата какво правят ,а и незнам как е с едно.Поне пропуснах много трудности-например винаги са заспивали сами и са си спали в леглата си и не позволявам да спят при нас или да се приспиваме на ръце или по други начини,не съм ги водила за ръце и съм оставяла сами да се справят с нещата ако могат,да са самостоятелни,да спят по едно и също време,да се хранят по едно и също време,да не стоят залепени за мен,да общуват.Може би все пак си има предимство че ми е било трудно-защото да имала съм много тежки и трудни моменти когато умората идва в повече. Изкарвала съм доста болести на крак,тежки дни след безсънни нощи и т.н.
За Смолян аз не издържах дълго.Те заминаха в неделя а аз в сряда отидох там и в неделя пътувахме обратно.Доста са били тъжни и са ме търсили особено вечер.Но пък там въздуха им подейства доста добре.

Гучи,шапка ти свалям за това как си се справила и се справяш с двете човечета сама. Като знам хора с едно дете как се оплакват и реват ,че не могат да смогнат, винаги съм се чудила какво биха правили тогава ако имаха близнаци 

Много мило ми стана, как идват да се гушкат и цункат във вас...представих си една нежна гледка 
Иначе на ред с трудностите е много забавно и интересно у вас , а време за скучаене определено няма... 
И аз много съм си мечтала за близнаци, макар че ми е идвало шубе ,как ще се справям с две...все си представям как шляпат дв памперса из вкъщи и как тичат да посрещат тати от работа  мечтиии 

Да са ти живи и здрави и да продължават все така да растат задружни и щастливи. 

Гери и аз ти изказвам вьзхищението си, най-вече затова, че не сме те чули да се оплакваш. Аз сьм от онея с едно дете, дето не спират да клянкат.

И ме е яд за тебе, че не само си е трудно да имаш близнаци, ами и административно нещата изглеждат ужасно сложни и не-, не знам как да го кажа, не да ти дават особено предимство или полза (не че ти това тьрсиш, но е честно да имате големи облекчения).

Да са ти живи и здрави !!!

Gucci радвам се че писа за новите приключения на твоите сладури. Много се впечатлих че се вече се хранят самички и така добре се адаптират към яслата. Знаеш колко много  ти се възхищавам за това как се справяш  - дори и сега - вечер трябва да им обърнеш внимание и на двамата, а домакинската работа  чака. Бъди винаги така позитивна  и успешна мама !!!

Мен по-скоро ме шокират ежедневните трудности в градска среда, които едва се преодоляват с количка с едно дете! Като се замисля за всички трудно достъпни или въобще недостъпни места, тесни каси на магазини, липса на рампи за колички, ако има асансьор си е късмет да работи...
Гери, ти наистина никога не си се оплакала То е ясно, че се мобилизираш максимално и правиш най-доброто. Ясно е обаче, че всички неуредици супер много изнервят и изморяват.
Да са много здрави момчетата, за да те радват и мобилизират още повече

Али да това е сериозен проблем за достъпността.Повечето асансьори и рампи са доста тесни и тука говорим за обществени институции като поликлиники общини.Аз например не мога да се възползвам от инвалидните рампи заради широчината.За касите пък в магазина няма да говоря.Височината на тротоара и дупките също са голямо предизвикателството.Хубавото във Варна е че автобусите са нови и са с рампа а не стъпала макар рче рампата не стига до долу.Но пък и хората доста помагат ако нещо се наложи защото аз преди ходех с обществения транспорт  в центъра с тях.
pkara  ще се опитам да пусна клип да видите как се справят с храненето.Може би адаптацията им е по лесна защото са близнаци-тоест свикнали са да делят вниманието ми и там са си двамата.Да сега на моменти ежедневието е много натоварено-търчането ясла -работа ,вечерта игра и като заспят в 9 започва домакинската работа-чистене,готвене за тях и нас и подреждане,гладене.
Инка не мисля че се оплакваш-напротив аз с интерес чета за вас и ежедневието ви.А за предимствата да ти кажа аз единственото за което се ядосвам са детските-защото за мен това си е дискриминация.Все едно те не са деца и нямат нужда от обувки и т.н.И вместо да стимулират хората да плащат данъци и да влизат пари в бюджета искат да крием доходи за да получим детски защото по дяволите моите са толкова деца колкото и на тези с укрити доходи или не внасящи една стотинка в държавата.Все от някъде трябва да дойдат тези пари за помощи.
Бера мила ако бяха близнаци щеше да се справиш.Всяка една от вас ще се справи.

Пускам клипчетата за малко.
https://www.youtube.com/watch?v=BX4gj-lhHAI
https://www.youtube.com/watch?v=-S12qXvtjvg

Цитат на: gucci в 29.01.2015 11:55

Пускам клипчетата за малко.
https://www.youtube.com/watch?v=BX4gj-lhHAI
https://www.youtube.com/watch?v=-S12qXvtjvg

Хахаха как си е обърнал купичката да си дообере яденето....Сладури
Справят се перфектно,и ние бяхме купили таково столче на Чико,супер удобно и евтино....

Браво  на момчетата! Как сладко си похапват попарката!!!

Изпуснала съм клипчетата
Но пък толкова много се радвам да ви чета, макар да не успявам да пиша. Гери, и за мен си герой, супер мама. Много се радвам да прочета че им харесва в яслата и че умеят толкова много неща. Само да са здравички 

Гери,много се радвам,че писа!Колко са пораснали!Аз видях клипчето още щом го пусна,браво страхотно справят с хапването сами!Браво и за яслата.Страхотна майка си 

И аз видях отдавна клипа с гладниците . Направо киноартисти Винаги ли ядат с такъв апетит?