Наистина  голямо забавление да ги гледаш как общуват.Например ако единия се разреве другия отива и го милва по главата или му носи шишето с водата и се опитва да го набута в устата му.Единия като танцува другия му пляска и му казва Браво,ако единия се събуди задължително трябва да събуди и другия и през 5 мин виси на кошарата и му нарежда,ако единия пие вода и другия се опитва да му вземе шишето първия отива носи му шише едва ли не да му каже да не му взима неговото,крият се зад пердето единия а другия го намира и му се смее,гонят се като почти винаги бягащия е Венци гонещия е Криси,като се хранят винаги трябва да се вземе нещо от табличката на другия независимо че в ръката има хляб.Ако единия е дошъл да се гушне задължително и другия трябва да бъде гушнат.

Гер, на гореописаното му казвам аз ЩАСТИЕ * 2 !    

Две пораснали момчета, пу пу!

Браво за яслата и дано да имате колкото се може по-малко болести, то без хич не може, ама поне да минават леко!

Гери,това което описваш е прекрасно.А момчетата изглеждат много пораснали.

Гери  как хубаво си го описала

Наистина много хубаво звучи всичко. Ти с голяма куражлийка, че не само гледаш двама дребни ами оплакване не сме чули, само хубави неща разказваш. Вьзхищавам ти се 

Снимките им са чудесни    Много са ти хубави момчетата, да са ти живи и здрави.

Ах колко са пораснали момчетата. Безпорно на тях им е забавно двамата, а и на вас също. И като почнете да ги разбирате ще стане още по-интересно. Радвам се, че успях да видя снимките. Страхотни са 

Ина трудно е спор няма.И аз като всички майки понякога съм на прага на силите си и търпението.Факт е че нямам наблизо помощници,но се справяме някак.Моя мъж много ми помага.Много често ме питат как се оправяш с двамата аз не мога с едно.Ами като дойде неволята не пита.Сигурна съм ,че всяка една от вас ще се справи.Да трудно е няма спор,че сигурно ако ме чете някой ще каже ми то е песен да гледаш близнаци.Всичко е по две-и трудните и хубавите моменти.Свикнах с неспаянето,с умората ,с тревогите.Всичко с което свикват и другите майки.Е зор е покрай прохождането и тичането,но пък поне влизам във форма.
Та каза че не се оплаквам-време е да го направя.
За първи път ще се делим с тях.Аз се налага да работя и не мога да замина с тях.А е наложително те да сменят малко въздуха тъй като тук е голяма влага и непрекъснато има мъгли.Криси нали стоя в болница 5 дни с бронхиолит и в съчетание с яслата и вечните вируси и сополи семейния съвет реши ,че ще ходят в Смолян заедно с баща си при баба си и дядо си там.Но на мен ми е много притеснено.Първо защото те не са се делили за мен дори за ден,а се очаква да бъдат там 10 дни.И това по най хубавите сеейни празници.За съжаление на мен ми е невъзможно да отсъствам и няма как да съм с тях.Направо ми се плаче като си помисля ,че 10 дена къщата ще бъде тиха,пуста,подредена.Да като всяка майка и аз съм имала моменти дето съм си пожелавала да се наспя една нощ,да остана на спокойствие без някой да ме дърпа за нещо,да се вре в краката ми и да замисля поредната беля.Но сега когато това става факт сърцето ми е свито и не искам да се случва.Много ми е трудно.Дайте ми малко кураж.

Гери ,това е наистина трудно нещо.Предполагам ,че щом ще имаш много работа часовете през деня ще летят,вечерите ще са трудни ,но сигурно приятелите покрай теб няма да те изоставят.

Ооох, милата, ужас просто 

Щом е за здравето им, значи е важно наистина да заминат. На теб сьрцето ти се кьса, но това е още една жертва за тяхно добро. И доказва за сетен пьт колко добра майка си  Всичко ще бьде наред. Те ще бьдат добре с роднините, ще са центьр на внимание и ще подишат хубав вьздух, ти ще си починеш физически и после ще си още по-добре с тях. Мисли за момента в който ще се вьрнат каква радост ще бьде за всички ви.

Много кураж и от мен! Макар моите момчета да са големи, чувството при празна къща е същото . Когато обаче знаеш, че всичко е за тяхно добро, някак ти идват сили да се усмихнеш. Мисли си колко ще е хубаво, когато си дойдат, как ще им светнат личицата като те видят. В крайна сметка празниците не са нещо по- различно от делниците. Аз вече съм се настроила, че празник е тогава, когато децата са вкъщи.
Поглези се сега малко, изчисти си къщата, почини си колкото можеш. Момчетата са с татко си, там ще им се радват много хора, със сигурност ще са доволни и щастливи.
Хаха, с Ина сме писали едно и също почти, но няма да трия. Тя по-бърза , на мен и клавиатурата не ми е в ред.

Gucci кураж и от мен миличка. Моите деца са вече големи, но са далече /все пак в България/.След гостуване като си тръгнат не ми се влиза в детската-толкова е пуста и празна. Колкото и да е трудно се свиква.Е за теб това е първи път и ще ти е тежко. Но пък може наистина малко да се поглезиш - поне да си поспиш, да се видиш с приятели, малко шопинг.А после ще е голяма радост да ги нагушкаш.

Гери, ти вече си минала през по трудното, да ги пуснеш на ясла. В крайна сметка 10 дни не са толкова много. Сигурна съм, че ще ти е пусто в къщи, но пък се опитай да се заредиш със сили за игра като се върнат!

На ясла е различно.Там си на работа но сутрин и вечер сме заедно и къщата е с краката нагоре.

Гери, децата бързо се адаптират, истината е, че на нас ни е по-трудно да го приемем. За първи път пратихме Дани на гости при баба му и дядо му за няколко дни, когато беше на 9 месеца, за да свиква и той и ние. Но при теб е доста по-различно, защото моите родители са близко. Както казва Фийбс вечерите ще ти е най-трудно, гледай да си измисляш занимания, за които не ти е оставало време – кино, срещи с приятели, хубава книга. Насреща съм, ако имаш нужда от нещо