Чук,чук има ли рожденици тук?
Честит първи рожден ден,Криси и Венци!Бъдете живи и здрави!

Мила Гери,честит празник и на теб!Нека твоите момчета имат безгрижно изпълнено с много игри и усмивки детство!Да имат много късмет в живота и винаги да ви радват!Бъдете щастливи!
Весел празник на цялото семейство!

Честит първи рожден ден на Венци и Крис! Да растат здрави, щастливи, безгрижни, любознателни, палави за радост на всички. Честит празник и на теб, Гери - нека момчетата ти носят много поводи за гордост и радостни сълзи 



Весел празник!

Честито и от нас! Нека да са винаги усмихнати и късметлии! Да са живи и здрави!

Честит Първи Рожден Ден мили Криси и Венци! Бъдете винаги много щастливи и усмихнатии..нека имат едно незабрави и изпълнено с лудории детство. Честит празник и на мама за това, че ги е носила 9м. и е дала живот на тези две прекрасни същества. Пожелаваме ви да имате един незабравим празник. Целуваме ви

Ехааа - и кога мина една година? Това време направо лети!

Да са ви живи и здрави двамата малчугани, д ви радват все повече и да ви слушат все по- малко

Честит първи рожден ден! Гери, да са ти живи и здрави малките пакостници и много да радват мама и тате

Честит рожден и от мен на сладките близнаци

Честит първи рожден ден на малките сладурковци Криси  и  Венци!!! Да растат здрави и весели! Пожелавам им най-прекрасното детство и много късмет в живота! Честито и на мама Гери !Весел празник на цялото семейство!!!

Честит рожден ден на прекрасните малки сладурковци! Да са много щастливи и живи здрави!

Гери с нетърпение очаквам твоя разказ!

Кога отмина една година? Честит рожден ден на Венци и Криси, честит празник и на мама и татко. Да са живи и здрави мъниците. Да са весели, зАсмени, игриви и понякога послушни    Силни прегръдки за близнаците 

Здравейте мили момичета
Днес моите момчета станаха на една година.Една година изпълнена с много любов и много предизвикателства,година изпълнена и със сълзи и с усмивки,година в които всеки ден се учехме да бъдем родители.
Но нашия път до щастието да станем родители не беше от най лесния.
Всичко започна малко след нашата сватба благодарение на която аз попаднах в този прекрасен форум.
Оженихме и естествено решихме ,че е време да се замислим за дете.Започнахме нашите опити през 2008.Първата година решихме да се оставим на течението.Имахме доста премеждия и тревоги покрай закупуването на нашето жилище и решихме ,че стреса е водещ за да не се получава.Измина година в опити ,но така и не идваше момента за положителен тест.По принцип цикъла ми беше доста нередовен и засичането на овулацията беше трудна работа.Време беше през 2009 да почнем да търсим причината.Както много от момичетата които са вървяли по този път първо се обръщаш към кварталните гинеколози.За да оправим нередовния цикъл се почна с различни прогестеронови препарати-те регулираха малко цикъла,но качваха доста килограми и всичко беше временно.Овулация уж налице.Минахме през няколко специалиста защото резултата беше нулев.Най накрая попаднах на добър специалист и се почна хормони и следене на овулацията с фоликуметрия.Оказа се че хормоните са в ред ,но доста често правех киста и не се стигаше до овулация.Килограмите все повече растяха,което ме притесняваше.Пуснахме и спермограма и там всичко беше наред.Но резултат т.е бебе нямаше.Така мина още една година-година на разочарование,на сълзи,на въпроси –защо при мен не се случва.Доста често около мен се появяваше поредната бременна.Радвах се много за тях,но и вътрешно плачех,че не мога да изпитам това щастие да стане майка.

През 2010 г вече беше време да потърся причина в покачващите се килограми и наличието на кисти.Записах си час за ендокринолог.Срещата беше тежка за мен-диагноза Инсулинова резистентност/преддиабетно състояние/ и синдром на Хашимото.Стойностите на инсулина и ТСХ бяха доста високи.Препоръката на лекаря-диета,спорт,хапчета и контролни прегледи.Записах се на народни танци-те ми помогнаха да се движа максимално и да релаксирам едновременно защото докато танцувах мислех само за танца.Започнах стриктен хранителен режим.За съжаление през следващите 6 месеца ендокринолога не искаше да правим опити за дете защото вероятността от спонтанен аборт и увреждания вследствие на приеманото лекарство за инсулина.Реших ,че по важно е да родя едно живо и здраво дете и съм готова да изчакам колкото трябва.За 6 месеца вкарахме всички показатели в норма,а през следващите 6 месеца успях да стигна и до момента в който спрях хапчетата  за инсулина.свалих 20 кг.Следващото нещо по план беше и да направим цветната снимка за проходимост на тръби.Резултата беше хубав-две напълно проходими тръби.направихме и нова спермограма и там нещата бяха също добри и нямаше повод за притеснение.Ендокринолога даде зелена светлина за нови опити,гинеколога беше обнадежден.Следваше пак следене на овулацията и опити след като преборихме част от проблемите.
Резултата не закъсня-за съжаление не с особено хубав резултат.Декември месец 2011 парвихме фоликуметрия.Цикъла не закъсня и дойде точно на датата.Бяхме отписали и този месец.За мен декември е месец на доста активна работа и някак не го приех така тежко.След цикъла обаче продължи едно зацапване.Прегледа при гинеколога установи киста.започнахме с Дуфастон за да я спукаме и да се заемем отново с поредната фоликуметрия и февруари евентуално инсеминация.На 13.01 обаче получих силни болки.На другия ден бях в спешното.При прегледа установена киста-7-8 см.Препоръчаха ми възможно най бързо да я оперирам защото се събираше кръв.След два часа бях в операционната.След три часа операция събуждайки се от упойка се оказа ,че кистата не е била проблем,но е установена извънматочна бременност.В резултат на нея ми беше премахната дясната тръба и част от левия яйчник където е била кистата.В корема ми е имало литър и половина кръв и ако сме се забавили може резултата да е ужасен за мен.Шока за мен беше доста голям.Трудно ми беше да приема ,че така чаканата бременност завърши по този начин.Поплакахме доста.Но нямаше как да се откажем.Прекалено силно искахме дете за да се откажем.

Време беше за тежката артилерия.Изследвания и време за инвитро.Процедурата почна на 21.09.Почнахме с инжекциите първо по една а после и по две на ден.Станах спец да си ги бия.!0 дена хормони.На 3.10 беше пункцията.Измадихме 8 яйцеклетки.Оплодиха се 4 от тях.Две се развиваха прекрасно.На 5.10 беше трансфера на двете хубави яйцеклетки.Вече бях бременна до доказване на противното както каза доктора.Прибрах се вкъщи и почна великото чакане.На 17.10 на рождения ден на моята майка си направих първия тест-естествено кръвен защото бях намразила пикливите.Доктора беше щастлив и каза преглед след 10 дена.Тези десет дена бяха моя кошмар.Всеки ден се чудех бременна ли съм още и където трябва ли е този път.Вътрешно знаех ,че и двете са се хванали.И познах.Щяхме да си имаме две бебчета-моите момчета.
От тук нещата вече са само хубави.Имах прекрасна бременност.Работих през цялото време.естествено спазвах стриктна диета.качих 13 кг и идносих моите момчета до 9-я месец.на 5.06.2013 в 8.03 ч и 8.04 ч се родиха моите момчета.Макар и малко Криси да поседя в кувьоз за мен това беше най хубавото нещо в моя живот.
Сега мина една година.Година на щастие,любов,трудности.Но всичко си струва заради тях заради моите прекрасни момичета.
Малко дългичък стана поста ми.Но искам последно да благодаря на всичките си приятели които бяха до мен през цялото това време.Няма да ги изброявам.те знаят кои са.Те са моята подкрепа и ми помагаха във всяка трудност.те продължават да ми помагат.Те знаят кои са и колко много ги обичам.
И както става в приказките всичко завършва с Хепи едн.Благодаря на всички.

Гери,много личен и трогателен разказ.Поздравявам те за това,че го споделяш точно година след сбъдването на най-голямата ви мечта,за да дадеш кураж и вяра на други момчета да не спират да следват своята-да станат майки!
Въпреки всички трудности ти имаше сили да помогнеш и на мен!
Възхищавам ти се!Бъдете здрави и щастливи!