ВСИЧКО ЗА БЕБЕТО И ДЕТЕТО - 8 част

[Lupercola]

Според тукашните източници от нея са засегнати предимно момчетата и в 90% от случаите  минава сама, без никаква намеса, в рамките на една година, когато детето добие достатьчно мускулен тонус и му се развият толкова мускулите, че да може да сяда само (е способно от легнало по грьб да се обьрне сьвсем само по корем, да се повдигне настрани и да седне без чужда помощ).

Следствие е на феталната позиция в матката.

Лекарите какво ти казват?

[punk_girl123]

Нямаме диагноза от лекар. Просто аз се притеснявам, че все е накривен на една страна милия.

[Alichka]

Как изглежда обрива от претопляне?

Ситни пъпчици без бяло връхче, без да са воднисти. По-скоро изглеждат като петна на сектори, а като се загледаш виждаш самите пъпчици.
Нормално е да има такъв обрив след температура - при самото сваляне на температурата.

[sunray]

Нямаме диагноза от лекар. Просто аз се притеснявам, че все е накривен на една страна милия.

Консултирай се с лекар и не чети за разни вероятности из нета. Ако не ти стига едно мнение, иди и за второ някъде. 

[Lupercola]

 

Консултирай се с лекар и не чети за разни вероятности из нета. Ако не ти стига едно мнение, иди и за второ някъде. 

 

[Anita81]

Мамчета, отново имам питане. Мими последните 2 дни изобщо не иска да ходи на ясла. В момента, в който влезм в яслата тя почва да плaче и да вика Мама, мама и направо ми се къса сърцето. Тя по принцип не иска да ходи там. В началото докато свикне беше голямо изпитание за нас. Отне и поне месец докато се адаптира, но после като че ли всичко беше наред. Не мрънкаше, знаеше че отива там и че ще я приберем и т.н.. По едно време почна да мрънка че не иска да ходи там, че иска вкъщи при мама. Ние и обясняваме, че там ще си играе с децата, че ще и е по-забавно,  и като се наспи следобед ще я приберем. Както и да е тръгваше, не е плакала и т.н. От 2 дни обаче плаче като я закараме. Миналия ден и казах, че ще ходи на ясла вчера, а мама и тати ще ходят на доктор да видят как е сестричката и (т.е. бебето в корема на мама) и тя като чу каза че не иска ясла, а иска да идва с нас да види бебето как е. Мислех, че се шегува, но вчера като я обличахме за ясла и като я закарахме там тя ревна и пак каза, че иска с нас да види бебето. Опитахме се да и обясним как ще и е скучно с нас, че ще се умори, защото цял ден ще сме по лекари и т.н., че там ще си играе с децата, че я чакат да си играят с нея и т.н. но нищо не помогна и накрая и аз ревнах с нея и не издържахме и си я прибрахме с уговорката, че няма да мрънка докато сме по лекарите. Днес сутринта се събуди, питах я ще ходи ли на градинка, тя каза ДА и че ще си играе с едно от момиченцата там. Облякохме се, седнахме да закусваме и ужким кaзваше, че ще ходи на граиднка и т.н. мислех си, че е приела този факт, но като стигнахме там, още преди да влезем вътре тя каза, че не иска, а вътре като отидохме до стаята й, учителката я гушна и тя започна пак да плаче и да вика Мама, Мама. Не знам на какво се дължи това. Преместиха я в група с по-големите дечица, но тя там не плачеше в началото като я преместихме, а това нежелание да ходи там е от около 2-3 месеца, но сега вече и плаче, а преди само помрънкваше. Учителките изглеждат ок, градината също, дечицата също, така че не вярвам в тях да е проблема, но какво тогава. Като я питам защо не иска да ходи не казва защо, само казва не искам, не искам... Като я прибирам виждам, че всеки път си играе с някое дете, т.е. не е като да седи сама и да скучае. Тя говори много вкъщи и всичко разбира. Мога да си водя нормален разговор с нея като с голям човек. Започвам да мисля, че се подтиска от факта, че там не говорят бг както вкъщи и сигурно не може да си говори толкова много с дечицата както с нас вкъщи и може би се подтиска от това. Виждам и че като види някое дете по пързалките или улиците, ако се опита да я заговори нещо, тя все едно си глътва езика, а съм сигурна, че разбира какво и казват. Не знам какво да направя за да се почувства по-добре и да пожелае да ходи на яслата. В момента се чувствам все едно съм си зарязала детето там, вместо да я гушна и успокоя, когато плаче. Направо ми се къса сърцето, защото не искам да се чувства изоставена или самотна. А днес я взе учителката и тя я успокояваше докато ние се криехме зад стената да не ни вижда и като се успокои си тръгнахме. Но ми стана много мъчно и тъжно, защото тя е много чувствителна и емоционална и знам, че щом казва, че не иска да ходи там значи наистина не иска. Не знам обаче и дали ако сменим градината ще се оправи положението, защото наистина не знам в какво точно е проблема, а искам да ходи на ясла, за да се социализира. След 2-3 седмици ще се появи и сестричката й и 2-3 седмици ще си я оставим вкъщи при нас, за да не се чувства изоставена, но после не знам пак как ще я накараме да иде на ясла като вижда, че бебето си остава вкъщи с мама.

[sunray]

Имам следната чуденка...
Ели започна да казва, че я е жал за храната, която яде. Не само за месото (което обича), а и за зеленчуците, плодовете. Онзи ден баща й й прави смути със сокоизтисквачката - от череши, банан и нектарини. Тя пак казва, че й е жал, защото плодовете се смачкват в машината.
Въобще, от 1-2 седмици е така. Не мога да разбера това поведение. Опитвам да я разбера, тоест не се изсмивам или да й се троскам, че това не е така. Обяснявам, че плодовете, зеленчуците и това месце, което тя яде, са произведени специално за хората. Че без храна няма да сме живи. Обяснявам, че плодовете и зеленчуците нямат сърце, очи, устичка, те не усещат. Друго не се сещам какво да направя. Хапва, не е спряла, но този въпрос се обсъжда почти по време на всяко хранене. Тя си е чувствителна и често се натъжава, когато е играла с някое близко за нея дете, и после всеки си се прибере. Веднъж така пък се разплака на тръгване от една почивна база, защото щяло да й е мъчно и там било много хубаво. Та, тя си носи този емоционален заряд. Но това с храната ме сварва неподготвена. Вкъщи не сме настроени така. Храним се разнообразно, няма вегани, вегетарианци или друго.
На градинка не ходи лятото, че да е чула нещо. А детските, които гледа, ги зная. Попитах я дали някъде е чула или видяла нещо такова за храната. Каза че не е, че така го чувства.

Някой да има идеи, съвети?

[svekarva]

Ами децата преминават през разни етапи. По различен начин, но също като нас искат да открият смисъла на живота. В литературата се казва, че не бива да им се обясняват неща, които те не могат да разберат в тази възраст. Не се задълбава, не се игнорира, търси се златна среда. Ама теоретично е лесно, ходи се справяй с практиката.
Тя не ти е задала въпрос боли ли ги, нали? Ако можеш да извъртиш нещата, че точно за това са създадени, че за отглеждането им е положен труд и че ще е жалко да бъдат изхвърлени, вместо да направят бузките на някое детенце червени, дали ще помогне?
Погледни филма "Цар Лъв", точно сцената, когато бащата разяснява на лъвчето същността на хранителната верига. Може да ти хрумне нещо, даже да коментирате заедно.
Може и да посадите и отгледате примерно домати в саксия...А може и нещо по- интересно да и отвлече вниманието временно и ако се върне на темата, поне да не е с такава съсредоточеност.

[sunray]

Всъщност ми е заявявала, че ги боли сигурно.
Благодаря за съветите за "Цар Лъв". Иначе, вкъщи отглеждаме доста подправки, тя ги реже, готвим с тях и тя участва в това.
Дано отмине от само себе си. Гледам да не дълбая излишно. Когато тя заговори,тогава и ние отвръщаме, уж не сухо.

[svekarva]

Значи е сигурна, че ги боли...Трябвало е да се роди в семейство, запознато и спазващо кашер, че да и е по- лесно. Може и за това да прочетеш в нета. Аз имам съвсем бегли познания след ходенето ми в Израел по темата Със специална служба равинът благодари на живото същество и успява да убеди хората, че преходът живот- храна, извършен по Божията промисъл не носи болка, а само благодат. Трудна работа, особено за такива материалисти като мен...

[rafaeLa]

Сънрей а ако обясниш, че всъщност плодовете, зеленчуците, месото iи храната въобще, всъщност са щастливи да я нахранят, дали няма да помогне?!?! разбирам те, какво значи да имаш чувствително дете, моята Ема и тя носи такава натура, вечер докато се приберем от площадката е голяма мъка, защото иска да вземем всички каки и батковци с нас или плаче за братовчедка си и лелите си, които безумно обича .. за жалост не мога да дам много адекватен съвет, защото ние сме по-мънички и още не сме стигнали до такъв етап разсъждения .. но пък виж Свекърва дава добра идея с кашерната храна .. според мен може да помогне ..

[sunray]

Ами тя е доста жизнерадостно и усмихнато детенце. Чувствителността не се изразява само в минорни настроения, дори е по-скоро обратното. Но емоциите й са някак дълбоки за моите представи за 4-годишно детенце. Просто ме хвърля в размисъл в някои ситуации, както сега.
На първо време ще изгледаме "Цар Лъв". Продължаваме да разговаряме по темата, когато прояви желание.

Аз постоянно я насърчавам да споделя емоциите си, струва ми се редно. Баща й все гледа да не товари близките си, докато го измъкна от черупката му като бяхме гаджета, беше голямо изпитание. Смятам че човек трябва да може спокойно да сподели със семейството си всяка една емоция - тъга, съмнение, гняв, обич. Винаги приемам с уважение това, което изпитва, дори и да ми е странно.

Не съм се шашнала толкова много, просто ми беше на сърце да споделя и да "чуя" мнения. Ще се справим и ще мине в един момент.

[Noir]

Момичета, имам нужда от мнения.
Кърмата ми е на път да спре, пробвах всичко за стимулиране, но не се получава. На Ния вече не й стига това, което цока и педи препоръча да дохранвам с АМ - Аптамил или НАН 2.
Най-вероятно ще се спра на Аптамила, но всичко ми е мъгла.
Сега нови неща трябва да уча - как да преценя какво количество АМ да й давам, как определяте съотношението вода - АМ? Знам, че на кутията е ориентировъчно, но тя хапва доста по 250-270 гр. на твърдите хранения, а кърмата нямам представа колко изцоква.
Изобщо всичко свързано с даването на АМ ще ми е от полза, докато свикна. 

[Millie]

Нойр, колко често я кърмеше?
Аз на София й давам сутрин и вечер по 6 или 7 мерителни единици ( със 6/7 л. адаптирано мляко) мисля, че 7о.z се равнява на около 200-210 мл. (нямам шише пред мен). На кутията си пише.
Как хапват вашите дечица в тези жеги? Соф загуби апетит и се правим на клоуни, за да  изяде поне половината на това, което по принцип хапва.

[Noir]

Кърмя я сутрин, вечер преди сън и едно нощно. Но докато тръгне кърмата едно 5 мин. само дърпа на сухо. След това я чувам как преглъща 10-15 пъти и това е. Тя се уморява и заспива на гърдата. През нощта и сутрин като е сънена по-скоро дъвче, аз я изчаквам доста време, но не чувам изобщо да преглъща. А и като я накърмя в 6 сутринта, до закуската в 9 едва издържа. И затова си правя изводите, че не й стига. Не ми бяха такива плановете, но здраве да е. И аз си мисля около 200 мл.  да й правя, това колко вода с колко сухо вещество е? Трябва ли като захранването бавно да подходя или да пробвам цяла доза? То не се знае дали ще й хареса...Да очаквам ли евентуални странични реакции? Смятам първо да давам гърда, колкото изяде и после АМ