Сега съм спокойна, та да пусна още някой ред.
Не споменах, че и на Вики пъпчето падна в болницата. Мисля да го дам на баба да го хвърли от Айфеловата кула. Но ще видим.
Много са ми сладки мъниците. То и от хормоните, но ми е толкова приятно като са до мен. Определено за сега не е лесно, но пък и сме в кащи втори ден. Дребния хич не спа първата нощ, но явно сега се усети като в къщи и си спинка добре. Дано да продължава така. За момента и кака Алекс не му пречи много. Хапва през около 2 часа, но може и до 4 да стигне, ако заспи. Доста е силен, може би защото е голям. Сам си вдига главата като го оригам и я мести. Също я върти на ляво и дясно като е легнал. Пробвахме го по корем, но не му хареса и се обърна пак сам. За момента нямаме колики. АЗ му давам малко билково чайче за сега и отделно пия билков чай за кърмачки, в който пак има и за него нещица за колики. Надявам се това да помогне да минат по леко.
Алекс е много пораснала за седмицата, в която беше при бабите. Също така е доста угоеничка хи хи....
За сега не ще да яде, много. Хапва леки неща, като плодове таратор, супи, зеленчуци, айрян. Много е сладка около Вики и много му се радва. Не мога да разбера дали го мисли за кукла или осъзнава, че е жив. Но вече знае, че е Вики и го показва като питаме къде е. Имитира всички възможни животни и моного обича да й показваме картинките в книжките. Явно събира запас от думи. Дано скоро да почне да казва нещо. Иначе всичко, ама всичко разбира, но доста се е разглезила покрай бабите. Ще се възпитаваме на ново и много ме е яд, че са я глезили и хич не им пука, че после е на моя гъз като останем сами.
Аз съм също добре. Щастлива съм защото имам две безценни съкровища и колкото и да съм недоспала си заслужава. Тати много помага, а Алекс е лепната за него, та аз имам време за Вики без да се караме и обясняваме. Секциото си ме наболява, но се ще го мисля като остана сама. За сега има кой де вдига тежкото
