Весе и мен ме е страх, но като се роди няма мърдане. Ще се справим някак си. Бабите работят, но въпреки това ми помагат, я след работа, я в събота и неделя. Пък и аз гледам да свиквам Алекс да не е все лепната за мен.
За навиването за второ....Винаги съм искала деца с малка разлика. Верно, че е зор, но си растат заедно. Пък и това изкоренява егоизма в ранна възраст, че като гледам какви ги има. Не може до количката да им се доближиш. Алексче не е така, но въпреки всичко сега тя обира вниманието. Муунчето може да каже как на морето като взех Дани и нашата се нагнезди в мен, да не й вземат майката.
За зъбките наистина се радвам, че сравнително лесно излизат. Сега се надявам и кучешките да не са много трудни!

Точно същите са ми доводите ЗА. Ще видим.
А и това ми е шансът да взимам същото майчинство с второ дете и да не ми се преизчислява и съответно да ми влязат в базата 340те лв. от втората година. Иначе трябва да чакам да натрупам нов хубав доход.
И при нас е същото положението с бабите.

Да ти кажа около мен е пълно с майки с деца с разлика между година и две. Всички казват, че се оправят. Истината е, че нещата си зависят от децата. При нас Алекс е добро дете и си спи и слуша/в рамките на нормалното според мен/. Но второто е божа работа дали ще минават толкова леко нещата. Единствено мога да се надявам като са една зодия и да си приличат и по характер.
Но ако обмисляте варианта виж как стоят нещата с секциото, знам че и други операции имаш. При нас както се получи се надявам да отпразнувам на малката рождения ден и тогава да родя, че ще е гадно да го изпусна.
А това за майчонството е едно на ръка. Но с едно дете така се търси работа, че направо второто може мираж да ти се стори.

На мен Анди не ми е много кротък, ма какво да се прави. То ако съдя по това никога няма да се навия за второ.
Секциото не е проблем. Док каза, че след годинката мога да забременявам ако имам желание.

Ей, смело мамче, разказвай какво правите с кротушка

Ох Катенце, направо незнам какво да кажа. Госпожицата почна да разбира всичко. Слуша общо взето. Аз послушанието го слагам в едни норми, че ако на третия път не чуе и викам и след това шамари. Общо взето рядко викам. Гледам все пак и себе си да пазя.
За пишкането ще ме побърка. Може би аз съм прекалено амбициозна ли, как да го нарека, но упорито отказвам да се върнем към памперса. Въпреки че навън и слагам памперс гащи. Струва ми се хладно вече, да се преобуваме навън, та от няма и къде се принудих. Свекърва ми пък злоупетребява с това и нито я пишка, че даже и в къщи не й го сваля, за по-лесно.
Напоследък бяхме болнички. Някакъв спазъм на ларингса. Упорствах до последно с АБ. Тъкмо като реших да й дам и тя взе, че се обрина. Цялата и устичка беше в афти, та го спряхме. Но поне се оправи, че ми омръзна, то не беше ходене по лекари, по зъболекари. А бе където се сетиш!
Напоследък почна да хапва по-малко. Не ме притеснява. Не е като да заслабне. Но определено предпочита да яде от нашата храна/дори и да е същатата като нейната/.
Не говори. Рядко казва да или не. Единствената й дума е Тати.
За нея вече няма недостъпни неща. Падна от кошарата, от столчето за хранене и от къде ли още не!
Хубавото е, че почва да се иаграва сама и аз мога да свърше нещо на спокойствие. Естествено не за дълго де!
Ми май за сега е това...ако се сетя ще дописвам

Аз пък да ти кажа ,хич не се връзвай на детенце ,че пишка .И по добре не й се карай ,защото може дълго време да не успееш да махнеш памперса.Преглътни си амбицията и като дойде време ще й го махнеш лесно и безболезнено.Казвам ти го като една също доста амбициозна майка ,която доста работи върху себе си .
Алекс ще бъде прекрасна кака,а ти не се ядосвай на това прекрасно дете.И снимки да пуснеш ,ей .Кой знае колко е пораснала.

Ето ти линк с няколко за съвета около махането на памперса

http://babysling-bg.com/2011/07/20/%D0%BE%D1%82%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81/#.VGTsT_msXu0

Ванче, опитвам се да не й се карам. Обаче има дни, в които си е невъзможно поне да не й направя забележка на висок тон. Вчера примерно се напишка. Както и да е - случва се и то не рядко. Понеже и оставаха около 10 минути до следобеден сън, реших да я оставя да се порадва на голо дупе. Е да ама на втората минута нашата клекна и се изака на дивана. До тук добре. Като я усетих и й викам "чакай" тя като хукна. Настъпи част от акото, размаза си го по крака и по дивана. А бе мазало.
Повярвай ми доста е трудна да се сдържиш в такава ситуация!
Статията съм я чела. За това ми е трудно да се примиря, че не е свикнала още.
А тя наистина е прекрасо дете. Честно чудя се от къде извадих такъв късмет с нея!

Пънки наистина преглатни малко амбицията и и върни памперса. Да не се стигне до пълен птказ и до криене.

От доста време се каня да пиша някой ред.
Гледам пампераса последно сме коментирали. Все сме си на същото дередже. Сега от време на време й слагам памперс като излизаме, че в това време няма къде и как да я преобувам. Лошото е, че й се зачервява дупарата и не става за постоянно. Явно кожичкака и е свикнала вече без и реагира на памперс.
Хубавото е, че вече почва да се усеща за много неща. Страшно много разбира и изпълнява. Заиграва се от време на време, но най-любимо ни гледането на ТВ. Знам, че не е правилно, но нямам сили да тарче след нея и злоупотрабявам с това й занимание.
Забелязах, че вече успешно държи няколко неща в ръка. Кътери се навсякъде.  Обожава да си играе по площадките. Много добре се спарвя със стъпала сама.
Забелязахме, че ако я накажем, много добре разбира и си седи наказана в ъгъла. Естаствено не прекалено дълго, но все пак седи. Преди да скочите как така я наказвам, да уточня, че се се случвало един два пъти. Голяма е актриса. Като й се скара някой веднага почва да реве и да се сърди. Като види, че не минава номера почва да се умилква и да се извинява.
Купихме и от тези стъпалца за мивка. Сега й е любимо и го разнася навсякъде. Няма нещо недоспъно за нея. Също така с голям кеф си мие ръцете на мивката.
Коледната украса си е цяла. За мое учудване се кокори няколко дни пред елхата, но без да я дърпа или чупи. Прехласва се по лампичките. Като се събуди и прави обиколка да провери дали всики са пуснати.
Пробиха ни двата горни кучешки. И сега е толкова смешна, виждат се само връхчета и е като вампирче. Мисля, че и долния кучешки е пробил, но не съм сигурна. На горните по им личи. Мисля, че почнаха да я мъчат и вторите кътници, че все там бута ръката.
Та във връзка с зъбите е капризна и на ядене. От къкто спряхме кухнята установих, че не ми тежи да й готвя. Тя яде каквото съм сготвила за нас или пък и правя нещо набързичко. Но се справям. Даже тези дни съм много доволна. Получих ренде Бьорнер и сега с него режа на толкова ситно, че всико се сготвя за минути, а и Алекс е доволна, че й е по-ситно.
Имаме проблем със съня от няколко дни. През ноща си спи добре, но става рано и не изкарва до обяд. А като поспи преди обед и не ще да спи преди 3 часа. Та малко разбиваме графика. И та не само го разбиваме, ми и спи по час, от 3 до 4 примерно. Това обаче на мен ми е крайно недостатъчно да релаксирам и тези дни съм като парцал.
Повечето са видели снимките, но за всеки случай да пусна няколко...
https://www.facebook.com/milena.vidina/media_set?set=a.10201977069988443.1073741834.1836108191&type=1&pnref=story
и едно любимо клипче...  https://www.facebook.com/video.php?v=10201977104189298&set=vb.1836108191&type=2&theater

Хайде и ние да разкажем как сме.
Общо взето най- новото е, че след поредица от няколко дни на капризи и тръшкане разбрахме, че са й пробили двата долни кътника. Майтапим се, че понеже е мръвкарка за това толкова рано са тръгнали. Мисля, че и последния кучешки проби вече, та се надявам сега малко да се поуспокоят нещата.
От както я спрях от кухня направо си надпълня. По данни на нашия кантар е над 12 кила дребосъчката. Съответно това значи, че мама я вдига в много крайни случаи.
Вече нямаме ядове със заспиването следобяд. Спрях и предиобедното спане и сега като се качи в кошарата само се нагъзва и е до там. Вечер никога не сма имали ядове. Само че миналата седмица на два пъти ми азкара акъла, като пристигна посред нощ в спалнята. Как ни е намерила в тъмното не знам.
Единственото е, че аз много разчитам да се почина докато тя спи, тя става супер рано. Сутрин в 7 часа е кукуряк, а следобед в 3.
Почна да си хапва сама. Естествено за сега повечето е по нея и около нея, и по-малко в устата, но поне се справя. С вилицата е по-добра. Ядем и с лява и с дясна ръка. Голямо мазане пада. И понеже на мама й идва повече чистенето, обикновено ядем сами като сме на гости
Майстор е на пързелките и люлките. Да си призная не пропускаме ден да не излезем. Само като вали или духа е за малко. Яд ме е, че в Пловдив няма сняг. Така исках да я пусна да си поиграе в снега.

Пънки, пиша от тел. за това кратко. Интересно ми е да ви чета, знам какво е да си бременна с малко дете. И мен много ме е яд за снега. От септември пеем песни и разглеждаме книжки за снега. Едва ли не имам чувството, че излъгах детето. Преди 2 седмици най - накрая го качихме на Хижа Здравец. Голяма радост беше. Ако имате време заведете я. Сигурно има още сняг.

И ние за нещо такова си мислехме. Ще видим тази събота дали ще е хубаво времето, за да си направим една разходка до хижа Здравец.

Пънки, и на мен това ми идва на ум - имаме такива хубави места извън града с много сняг... Ама всичко е въпрос на канене! Разходката се отразява на всички добре в крайна сметка
Странно ми е, че чак сега сте се отказали от сутрешния сън. Има шанс даже да се подобри и следобедния в такъв случай.
Да ти призная - по теб си сверявам и аз часовника. Причината - ти от рано се опитваш да махаш памперс, от рано забелязвам, че Алекс си хапва сама (говоря за гризане, а не за самото хранене като процес). Бях се попритеснила, че може би изоставам в това Мария сама да яде. Сега пак ми даваш насока

Ох, ками дацета се толкова различни. Комшийчето, което е с месец и половина по-малко от Алекс, си яде само и с лъжица. Естествено успеха му е колкото на Алекс с вкърването на храна, но не дава друг да го храни и е на принципа, колкото изяде толкова.
Да ти кажа това с памперса ми е голям дерт и на мен. Да всички викат, че е малка, ама вече не е. Знае къде се пишка, знае какво е пиш. Като се напишка и сама се наказва. Обаче пусто да опустее, не ще да каже преди да го свърши и това си е. И освен това се е научила да лъже. Като не иска на гърне /независимо дали й се пишка или не/ като я питаш "има ли пиш"  и така убедително казва "не, не НЕ", че не оставя капка съмнение. А след 5 минути я гледаш опишкана. В същото време  слага кукли на гърнето и им вика "пиш" и се напъва, да им покажа да напънат дупето. Ама не иска да си каже и това е. Тук вече съм безсилна да направя каквото и да е. Само се надявам по-скоро да се реши, че като се роди второто, няма да имам толкова време да я следя и слагам на гърне.
А за разходката, ние с ММ сме стрелци и обожаваме да пътуваме. Тази година сме се заканили да обиколим малко Зоо градини, че миналага година в Варна Алекс много се впечатли от животните. Пък беше доста по-малка. А и като цяло много обича животни и е възможно най-нежна с тях.