Супер сте и двете.А ти пък как може да си все така кльощава незнам.Нека си е буйно детето ,така никога не е скучно във вас.А и аз Явор съм решила да го записвам на гимнастика след три .То реално това е най-ранният спорт ,който може да се упражнява.

Пънки, страхотни сте! Как е фръкнало коремчето
Освен спорт, май и народни танци предлагат по градините. Това също си е хубаво. Здравото дете е подвижното дете! Въпросът е ние до колко можем да издържим на енергията им
На лято ще сме по-често към вас, че там площадката е страхотна. Само да се оправя пустото му време. Къде намерихте снега?

Ванче, мерси мила, но килата може да не личат, обаче как тежат не е истина. 17 кила отгоре, то все едно мъкна Алекс на гръб цал ден
Аз не се оплаквам, че е буйна, ръдвам се, така знам че е здрава. Ама в това време полудява в къщи и аз покрай нея.
Забравих да кажа, че напоследък сма на върна хранене на бебета. Незнам като се роди второто, как ще се обясняваме, че не яде нейната храна!
А и Алекс е голяма футболистка. Само и дайте топката. Обожава да рита и това е любимата игра с тати. Е от части и акробетичния рок енд рол. Тати като я заизмята във въздуха и си умира от кеф.
Али специално ходихме до хижа Здравец. То голям смях беше, аз тръгнах с три камили багаж за два часа. Но пък си заслужаваше. Времето беше супер топло и имаше много сняг. Ако пак ни се отдаде възможност да скокнем бих го направила. Емоцията определено си заслужава. Е тати помрънка колко е уморен, понже аз все пак се пазех да не падна някъде, че не могат да ме вдигнат хи хи
Ще се радвам лятото да се виждаме в парка. Наистина много хубав го направиха, а и обещават интернет да пуснат.

Цитат на: punk_girl123 в 06.03.2015 13:32

Ще се радвам лятото да се виждаме в парка. Наистина много хубав го направиха, а и обещават интернет да пуснат.

Да пускаме снимки тук и да ни завиждат на блаженството

Само да не е като миналата година, пълно с оси, че направо ...
Ама ще пускаме снимки де, къде ще ходим То мойто горското и без това не мога да го изкарам от гората. Като запраши през дърветата, та иди да я стигнеш!

Хах, колко е доволна на снега
Да, това време е доста тегаво да се стои вкъщи, дано скоро приключи, че изперкваме и ние и децата И на Дани любимата игра е ритане с тати. Хайде, идвайте и това лято, ще си се занимават децата

Ох, муунче, с удоволствие, ама с две маймуни едва ли ще се справим....

Ехаа Пънки, наистина пупата много голяма, ма ти не изглеждаш много качила. Алексче със снежната топка е много сладка. За гърнето май ти ще се дадеш накрая.

Пънкче, много сте сладки и двете  не виждам къде си ги качила тези 17кг 
Голям кеф на снега си е изкарала малката 
На времето и аз ходех на карате и ми даде перфектна дисциплина. Освен това спрях да се напикавам вечер, че до много голяма се напикавах, а по мое време още нямаше памперси и беше голяма какафония 

Бера радвам се да те видя в нашата тема! То едно време това с напикаването вечер за болест са го имали... И сестра ми беше така, а сега като се спомене се сърди, все едно е нещо срамно.
За 17те кг да ти кажа са много пропорционално качени и не ми личи, ама така си тежи!
А новото около Алексче е, че като я питат как се казва, отговора е "муу" и нищо не може да я убеди в противното. От няколко дена е по добре с паишкването. Не че си казва, ама поне пишка през по голям интервал и се хващаме.
Тези дни аз лежа и се гледат с баба. Обаче от това, че я отделят от мен, тя все повече се залепя за мен и реве, че иска да е с мен. Много се притеснявам да не провокираме зорлем ревност в нея. Че като се роди бебчо и вниманието ще намалее, дори и да не драстично. Поне проблема с яслите се реши. Не че се реши де, ама поне със сигурност няма да я пускам преди есента.
Все още не говорим, но пък така хубаво си показваме какво искаме, че няма как да не се разбере.
Станала е маниак на тема масаж, и само си мъкне един масажор в къщи някой да я масажира.
Напоследък съм доволна от спането й. Става си в сръвнително нормално време и всички може да се понаспим, включително и тя. Като стане рано и после е кисела цял ден, все едно някой я е събудил.

Мила Пънки,ето,че точно две години след отварянето на първата ви бебешка тема,отново аз имам честа да сложа ново начало в нея!Остава близо месец до годишната ви от сватбата,втори РД на Алекс и появата на новият член на семейството!Пожелавам ви да сте много здрави!Ще се радвам да разкажеш за всичко около бременноста и предстоящото раждане



Христос Воскресе!Много здраве и щастие на цялото семейство 

Колко хубави три повода за радост! Хайде разкаВай

Мяуче, много мерси за вниманието. Наистина радостните поводи в живота идват по три
Мариолка скоро ще си събера мислите и ще намеря малко време да разкажа...
Христос Воскресе на всички!

И така да се опитам да разкажа доколкото малкия дзверко ме остави.
То реално няма нещо драматично около нас. Винаги съм искала даца с малка разлика, понеже със сестра ми имаме около 5 години и така и не можах да я приема като сестра. Първо защото 5 години съм била глезена от всички и второ много исках братче. Та сега Алекс е мъничка и няма още предпочитания, та се надявам да свикнат заедно възможно най-лесно.
Финансово не сме цъфнали и вързали, с две коли ипотечен кредит и две най-средностатистически заплати. Реших, че ако се върна на работа и ме уволнят вероятността да си намеря работа бързо и то с дете е супер малка. И в този случай изпускаме влака за малка разлика, пък без никакви доходи от моя страна обричаме децата на лишения. И така планувахме нещата, че да се застъпят двете майчинства. Така с един куршум два заяка - хем малка разлика, хем приличен доход поне през първата година, и естествено невъзможност да бъда уволнена. Единствената пречка беше, че минимума за втора бременност след секцио е година и половина. Но толкова жени са родили с малка разлика, та реших, че риска си заслужава.
Правихме опити няколко месеца, все неуспешни. Накрая реших, че сигурно има проблем и си взех тестове за оволация. Реших, че ако и така не стане почваме да търсим защо. То пък все че стана. Точно последния влак за да ми се застъпят майчинствата. А то не само, че майчинствата ми се застъпиха, ми и термините ми с Алекс са с 2 дена разлика и годишнина от сватбата по средата. Естествено заради секциото няма да се чака термин, но се надявам да дочакаме датата, която съм харесала. Името също е избрано.
През празниците сграбяхме детска. Имаше малко объркани плоскости, но понеже никой не работи та ще се досглабят нещата тази седмица. Обещавам като е готово да кача снимки.
За сега няма да купуваме колички, вани и столче за кола. Първо нямаме възможност, второ от АЛекс още са читави и трето нещо бабите не се натискат да правят подаръци. По спомен за Алекс всичко те го купиха, а сега ще получим една кошарка от едната баба и чаршафки от другата.
В прочем майка даде парички, та кошарката вече е купена. Доволна съм, че намерихме и матрак като на Алекс. Така и двамата ще са с еднакви матрачета. Имаме си чаршафки, пелени и протектори. Трябва да се разровя да видя и какви дрешки имаме. Комплектчето за изписване е купено. Имам и биберони. Остана козметиката и да се изперат наличните неща.

И да проделжа, че да не стане много дълъг предния пост...
Психически съм настроена за секциото и приемам нещата доста спокойно. Вече знам какво ме чака. Този път сам решена да кърмя и да не оставям майка ми да подлага на съмнение, възможността ми да го направя. Все пак имам и опит зад гърба си.
От днес сме самички отново. Понеже ми казаха, че имам скъсяване на шийката, та впрегнахме войнството и за един месец си имах помощници, но сега вече няма. Наистина бабите така глезят, че след това хем си благодарен за помощта, хем ти излиза през носа. Важното е, че се справям и сама. Беше ми хубаво малко да полежа, но се справям. Станала съм огромна. Предния път не беше такова чудо. До сега съм +20 кила а имам още месец. Бебчо си върви едър. В четвъртък сме на консултация и да видим какво ще каже доки.
Сега съм малко притеснена, понеже ми откриха ентерококи във вагиналния секрет и пих антибиотик, още се лекувам с глобули. Притеснявам се да не навъдя гъбички от антиботика и сащо така, че може да родя преди да се вземе контрола и да се види има ли ефект от лечението и махнали ли са се тези гадости. Но гледам и да не го мисля, понеже нищо не мога да направя по въпроса. Даже в нета няма достатъчно информация за ентерококите освен разни форуми.
А за Алексче, какво да кажем. Почна всичко да разбира. Вече познава повечето животни. Определено мен и тати ни слуша, но при наличие на баба това се забравя. Пак почна да не спи. Тъкмо се зарадвах малко, че ще видя сън преди раждането и нещата се върнаха по старо му. Продължава да не говори, но пък всичко което иска успява да си го покаже с жестове и мимики. Голям е сладур.
Резервирахме и детски център за РД. Поканихме и дечицата. Просто като я гледам, как умира за деца и реших, че за нея това ще е най-добрия вариант. Пък и за мен, че не се знае дали ще сме с бебе или не
Още не мога да и харесам подарък, така че съм отворена на идеи.
Малко ми е криво, че я игнорираме преди празника й, но пък тярбва да свикне, че вече не е сама. Много е криво като трябва да се делиш...ама невероятно криво е, а още не се родил бебо.
Имаме малък прогрес с пишкането. Още не казва, но поне като я сложа не гърне или пишка или вика "не" и така не спойм по половин час да се молим. Лошото е, че сега времето затопли и може да излизаме без памперс, но аз не мога да я вдигна за да я изпишкам. Просто корема ми пречи да се наведа, пък камо ли да я вдигна. Та за сега сме още с памперс, като е с мен. Ако има други я пускам без.
Сега на дневер ред е проблема с яслата. То верно, че нямам угодия. Но баща ми направи едни гафове и не я приеха когато мен ме устройваше. Сега майка ми е трагнала да оправя на баща ми гафовете, но аз не искам да я пускам понеже не знам какви болести може да ми донесе. А с бебчо на няколко дни не ми се рискува. Другото е, че има вадене на толкова документи. А не мен ми е трудно вече да шофирам, пък и с Алекс и с корема си е приключение. Класирането е утре, та вътрешно се надявам да не са ни приели, ама мисля, че както винаги нещата стават в най-неподходящия момент.